Не терористичен акт, а отмъщение


Не терористичен акт, а отмъщениеНа входа на медията преди атаката агресорите принуждават майка с детето й да отвори вратата. Нито тя, нито детето са пострадали. Стрелците нямат за цел да избиват наред. Шегите от първа страница с вероизповеданието на повече от 1 млрд. души на планетата не са свобода, а липса на здрав разум, на етика, на морал, на усещане за реалност и кауза. Защото реалността е, че докато едни вдигат тираж с бурни скандали на гърба на една религия, родени и израснали във Франция французи се присъединяват към „Ислямска държава“.

Излиза, че свободата на изразяване означава, че НЯМАТЕ правото да НЕ ви обидят.

На фона на 12 разстреляни французи всеки анализ звучи богохулно и кощунствено. Паметта на жертвите изисква мълчание. А рискът да бъдат казани различни думи от тези на преклонение пред смъртта води до истерични реакции. Свободата на словото се оказа свободна само в частта, в която е еднозвучна и еднозначна с официално заявената подкрепа. Всичко друго е… просто няма такива свободи.

 

2005 година

 

В края на септември датският вестник Jullands Posten публикува 12 карикатури, като в една от тях пророкът Мохамед е изобразен като терорист с бомба, втъкната в чалмата. В друга Мохамед спира атентатори самоубийци за рая, защото девиците били свършили. Причината за рисунките не е предизвикателство, нито израз на позиция, а по-скоро резултат от отказа на 25 датски карикатуристи да рисуват пророка – ислямската традиция изрично забранява такива рисунки и се оказва, че датчаните спазват едно неписано, но световноизвестно правило. Не от страх, а заради утвърдена култура. Онези, които се съгласяват, решават да бъдат крайни. И така се появяват предизвикателните рисунки.

В резултат десет представители на мюсюлмански държави се оплакват на датския премиер, Саудитска Арабия отзовава посланика си, Либия затваря посолството си, въоръжени нахлуват в представителството на ЕС в Газа и искат извинение. Датският вестник Jullands Posten официално се извинява. Главният редактор на френски вестник е уволнен за препечатване на една от карикатурите. В Палестина въоръжени групи заплашват с мъст над европейци. През февруари 2006 г. сирийци атакуват датското и норвежкото посолство в Дамаск. С призиви за спокойствие се намесва и председателят на ООН Кофи Анан. Само след дни ливанци подпалват датското посолство в Бейрут. В Дубай започва бойкот на датски стоки, който се разпростира върху целия Близък изток. Като изтривалка на входовете на магазините се поставя датското знаме. Протести се разпалват от Афганистан, през Сомалия, Индия, в Техеран горят знамето и искат смърт за държавата! Иран обявява късане на всички търговски връзки с Дания, протестите продължават на Филипините, в Индонезия.

 

Накрая и „Шарли Ебдо“ публикува карикатурите, френският президент Жак Ширак заклеймава официално това поведение като „явна провокация“. Само дни по-късно афганистанското движение „Талибан“ предлага награда от 100 кг злато за главата на карикатуриста, изгаврил се с Мохамед. По пет кила злато се дават на всеки, който убие военнослужещи от Дания, Норвегия или Германия.

 

В началото на 2015 г.

 

на първата му страница след серия обидни шаржове на тема ислям и пророка Мохамед се появява обещанието от терорист, който казва, че подаръците се дават до края на януари. Зловещо и този път довършено по същество.

Художници, избити за една картинка, за една смешка…

Толкова ли е къса паметта на творците и толкова неясни ли са настроенията на екстремистите, за да се правят експерименти до безкрай? Ако едни карикатури вече са довели до проблеми почти по целия свят, кой и защо е искал на всяка цена да постигне поне същия по размер проблем?

За момент да забравим за последната тема на „Шарли Ебдо“. Те също така публикуват карикатура на руския патриарх, от чиито уши стърчат тестиси. Ето на това му се казвало свобода на словото! От това не става световна новина, не се лее кръв, не се намесва председателят на ООН, от това не се вдигат тиражи. Не липсват извращения с папата, с раждането на Христос.

 

По същество серията провокативни карикатури с мюсюлманска тематика представляват плагиатство.

 

Някой би казал: темите на обществото се повтарят, следователно и чувствителността към тях също се обостря. Но е логично и реакциите да са нови и да ескалират, след като всички дипломатически варианти за въздействие са изчерпани.

Така във времето, когато в арабски държави колят като пилета бели заложници, поставени на колене, какво смешно може да има в  последното послание-карикатура, че подаръците-терористични актове се получават до края на януари?
Грубото и директно предизвикателство създава  усещане за нередност далеч отвъд общоприетата етика. Подобна провокация от първа страница на вестник е стилистика на най-грубите жълти медии по света. Колкото повече агресия и крайност се леят от челото на един вестник, толкова по-висок е тиражът.

На входа на медията преди атаката агресорите принуждават майка с детето й да отвори вратата. Нито тя, нито детето са пострадали. Стрелците нямат за цел да избиват наред.

При нападението над редакцията на „Шарли Ебдо“

 

не става дума за терористичен акт, а за показен разстрел, за наказателна акция, която се отнася до точно определени хора.

 

Така, както може да я извърши италианската мафия.

Всъщност ние сме приели за нещо напълно в реда на нещата италианците да се избиват на едро (никой не може да изброи колко сериала са създадени по темата); приели сме за част от тяхната култура премиерът им да е корумпиран, педофил и секс маниак; да правят засади по улиците и да убиват главния си прокурор, да колят коне и да слагат главите им в леглото на бъдещата жертва. Ами италианци са това, това са техните традиции, честта на членовете на мафията трябва да се защитава.

Нападателите над вестника също са действали целево като италианци – не са открили хаотичен огън, не са взривили кола или цялата сграда, не са наранили случайни хора. В контекста на италианските традиции, агресорите са защитили своята гледна точка по отношение на своите представи за чест.

Тук естествено възниква въпросът: за религия ли става дума или за удобен повод да бъде извършено показно убийство? При всички случаи обаче основанията на извършителите са налице. И сега бялото общество пита: „Заради едни картинки ли избиха хората?“.

 

Преди 20-ина години фармацевтична компания пуска в аптечната мрежа в арабска държава свой обезболяващ продукт. В картинки е показано как действа лекарството: боли те глава и я държиш с две ръце; изпиваш хапчето; отново си весел, щастлив и подскачаш. Е, да де, но арабите видели следното: както си весел и щастлив, пиеш хапче и се хващаш за главата.
Никой не се сетил, че арабите четат от дясно на ляво и трябва да бъде сменена последователността на картинките. Смешна грешка, но показателна – ние знаем как е правилно, да са така добри клиентите в другите държави да се съобразят с нас.

Неспособността ни да мислим с други категории, с друг мироглед и водещата ни сила на континент на завоеватели ни е направил надменни спрямо цели вероизповедания и етноси.

 

По повод на карикатурите от 2005 г. пред в. „Капитал“ арабистът проф. Цветан Теофанов,

 

зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии в СУ „Св. Климент Охридски“, казва:  „Мюсюлманите имат различия по много религиозни въпроси, най-вече по проблема за властта и управлението на общността им, но те са напълно единни в благоговението си към своя пророк. Всички мюсюлмани се възмущават от карикатурите, които директно обвързват Мохамед с тероризма. Реакциите им обаче са различни. Повечето от тях осъждат и своите събратя, които вандалстват, опожаряват посолства и палят чужди знамена… Каквито и изводи да направим, ясно е, че проблемът надхвърля рамките на спонтанното стълкновение и произшествие и свидетелства за много по-дълбоки процеси. Статуквото е разрушено. На глобалната политическа сцена се е появил нов влиятелен играч и великите сили, независимо дали им харесва или не, трябва да се съобразяват с него. Огромни маси хора слушат заповедите му. Неговата фразеология ни отправя към религията, но целите му са политически. Можем само да гадаем какво ще се случи занапред. Но каквото и да се случи, дори свободата на словото да се възцари навсякъде по света, мюсюлманите не ще позволят паметта на техния пророк да се осквернява по такъв груб и нагъл начин. Подобно светотатство и кощунство не може да се оправдае със свободата на словото.“

 

В сутрешния блок на Би Ти Ви на 8 януари, два дни след показния разстрел в Париж,

 

главният редактор на в. „Стършел“ Румен Белчев

 

кротко обясни: „Когато говорим за свободата на словото, трябва да имаме предвид, че тя е икономическо понятие. Въпросното издание „Шарли Ебдо“ е фалирало на три пъти, което показва, че техният хумор не винаги се е възприемал. По времето на Саркози те стигат 400 хил. тираж. В момента казаха, че са 60 хил., но в официалния им сайт пише 24 хил. Има естествени регулации на свободата. Но скандалът и драмата продават и сега ще излязат в 1 млн. тираж.“

 

На уроците по история в училище се учи за разликата между причини и повод за някакво събитие. В случая на разстрела причините са толкова дълбоко насадени, така дълго формирани, че поводът може да е всякъкъв.

 

Свободата на словото от десетилетия е вече инструмент на политиците, бизнеса, мафията за постигане на публично оправдаване на всяка несправедливост и нередност. Неконтролируема свобода се дава само там, където ничии търговски, политически и друг вид крупни интереси не са засегнати. Но самото слово се промени радикално, когато наместо свобода без граници започна да търси пазари, защото така се правят тиражи.

Свободата вече е в размера на провокацията, в надскачането в скандала спрямо другите кипящи конфликти.

Иначе казано, от

 

„Шарли Ебдо“ изпълниха бизнес план максимум.

 

Но интересното е друго: сега тиражът ще е милион. А колко ще бъде след 3 месеца? А в края на годината? Ясно е, че продаването вече е обвързано с високо ниво на предизвикателство. Сега купуването ще е емоционално. Но само 10 броя по-късно този заряд ще е спаднал с около 90 на сто. И тогава?

В интернет някои от изданията вече се продават на стойност между 70 и 100 хил. евро. Най-скъпо е изданието, което е прекръстено от „Шарли Ебдо“ на „Шериат Ебдо“.

Три години след първата карикатура на Мохамед, през 2008 г.,

 

датската полиция осуетява убийството на един от художниците, работил по проекта.

 

Потенциалният извършител е датчанин от марокански произход. Тоест няма основание да се мисли, че тези, които искат да отмъстят за понесената от тях обида ще се спрат от намеренията си дори след години. Тази целенасоченост е същата като на италианската мафия или на боливийските наркокартели – отмъщението се забавя, но задължително се случва.

В един английски сайт читател коментира: „Дали съм разбрал? Свободата на изразяване означава, че НЯМАТЕ правото да НЕ ви обидят“.

Тук критиците на всяко мнение, различно от безусловното преклонение пред убитите карикатуристи, казват: „Хайде тогава да разстреляме всички с различно мнение!“.

Всъщност медията е една от най-мощните власти в света. И доказателството е малкият датски вестник, който успява да завихри международен скандал с политически и иконимически последици.

Редица коментари, че тези карикатури не са срещу исляма, а срещу уродливите негови проявления, са поредното надменно изражение на нашето превъзходство: „Ние ги знаем нещата, ние ще ви ги кажем, покажем, а вие ще сте съгласни с нас, защото ние сме белите, ние сме историческите завоеватели!“.

Запознатите с уникалната биография на

 

Лорънс Арабски

 

са наясно, че такова надмощие не може да бъде постигнато никога. В писмата си до Чърчил и Бърнард Шоу през 1922 г. той казва, че политиката на Великобритания и Франция в Близкия изток рано или късно ще се върне като бумеранг.

Горчивата истина е, че от 2001 г. насам не са постигнати успехи в борбата с тероризма. Увеличиха се правилата за безопасност при качване на самолет (вече проверяват и спиралата за мигли!), в рамките на час по улиците на Лондон ви снимат 350 различни камери, провеждат се конференции от регионално и световно равнище и… стрелбата е винаги на месо.

 

В сутрешния блок на Би Ти Ви карикатуристът Ивайло Цветков напомни, че през 1992 г. разстреляните художници от „Шарли Ебдо“ след поредния фалит са възродили изданието в сдружение, наречено „Калашников“. В това няма нужда да се търсят знамения, но е изражение на целта: „Трябва да се стреля директно, грубо, иначе няма измъкване от спиралата на фалита“.

 

Всъщност тези шеги унищожават със замах усилията на стотици хора, които упорито работят за постигане на мир между религиите. Шегите от първа страница с вероизповеданието на повече от 1 млрд. души на планетата не са свобода, а липса на здрав разум, на етика, на морал, на усещане за реалност и кауза. Защото реалността е, че докато едни вдигат тираж с бурни скандали на гърба на една религия, родени и израснали във Франция французи се присъединяват към „Ислямска държава“.

И тъй като темата неизменно се връща към свободата на словото, колко французи, изобщо колко европейци застанаха на бдения, когато

 

американски бомбардировки разрушиха до основи сръбската телевизия на 24 април 1999 г.

 

Тогава са убити най-малко 15 души и ранени много, много повече. Държавната телевизия в Белград, за която от НАТО твърдят, че е центърът на сръбската пропаганда, е унищожена с бомби. Това слово и тази свобода са недопустими – в момента на атаката е било излъчвано интервю с Милошевич. Тогава говорителят на НАТО Майкъл Камерър казва, че не са наясно с броя на жертвите, но са се постарали те да са възможно най-малко. „Много съжаляваме, ако има някакви жертви, но това е част от безумната игра на Милошевич и пропагандната му машина, която ще продължаваме да атакуваме.“

Ето пример за лоша свобода на словото, лоша медия и справедлив финал – изпепелени. Всички демократични медии мълчат. НАТО е къде-къде по-реален от пророка Мохамед…

На полето на свободите медиите не трябва да са дипломатични, а прями. Това е вярно. Но дали тази прямота трябва да бъде превърната в спусък, в провокатор, в търсач на тежко противопоставяне в сфера, вече натоварена с напрежение и с твърде много човешки жертви? Кое е смешното във фарсово възпрепятстване на усилията на хиляди дипломати по целия свят? Всъщност не-смешното е гоненето на висок тираж безогледно и на всяка цена! Трагичното е използването на механизми, които отключват основанията и спусъците на хора, които и без това само си търсят повод. Защо се стигна дотам, че да приравняваме обидата със свобода?

 

 

Автор: Лияна Панделиева

Източник: http://glasove.com

Реклами

Posted on 10.01.2015, in Анализи, Общество and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 2 коментара.

  1. Стефан Караджа

    Мисля, че никой и по никакъв повод не може да се гаври със светините и след това да плаче за свобода на словото. Мисля , че вече трябва да им е ясно на атеистичните пендели във Франция. Съответно си го получиха, а нашите медии ни проглушиха ушите със плачове и ридания , че даже и онзи клоун СЛАВИ и той се присъедини в борбата за свобода на словото. Свобода на словото ДА , но да се занимаваш с глупости НЕ. Това е криво разбрана свобода !

  2. Стефан Караджа

    И още нещо обърнете внимание ,, НАТО е къде по реален от пророка..“ госпожо пишеща пророка е не само реален той е историческа личност и освен това е дал начатъка на една вяра и макар и неук е написал всичките сури в корана. Това е славата и величието на живия Бог чрез който неукият е написал молитвите в корана. И пророка е вечен за разлика от нато и на него му иде края…!

Оставяне на отзив за Стефан Караджа Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: