Атентатът в Париж – жесток урок за Европа


Атентатът в Париж - жесток урок за Европа

Снимка: Преса

Новият етап на тероризма пак свари Стария континент неподготвен

Шокиращият атентат в сърцето на Париж за пореден път жестоко припомня, че тероризмът още е в състояние да нанася удари срещу Европа. Разкриването на самоличността на триото атентатори ще помогне да бъдат елиминирани спекулациите и преди всичко да бъде изяснен основният въпрос – дали става дума за „вълци единаци“, или за част от добре организирана структура. По-конкретно ще се изясни доколко е вярна информацията за принадлежност­та им към „Ал Кайда“.

Непосредственият повод очевидно са карикатурите в сатиричния седмичник „Шарли Ебдо“, които отдавна са го превърнали в прицел за ислямистите. Изоб­разяването на пророка Мохамед, да не говорим за окарикатуряването му, е смъртен грях за мнозина мюсюлмани.

Но това е само външната причина зад една безпощадна „свещена“ война на екстремисти, които отдавна се заканват да накажат „неверниците“. Няма съмнение, че цивилизацията, чиито ценности се въплъщават и в свободните медии, е несъвместима с религиозната нетърпимост и нетолерантност.

Провал на мултикултурализма

Сатиричният седмичник „Шарли Ебдо“ бе въплъщение на решимостта на журналистите и на свободното общество да се конфронтират с войнствения ислямизъм, който оказва влияние и върху част от европейските мюсюлмани.

Откритата критика и присмехът над религиозния фанатизъм имат значение и в по-широк контекст. Те се вписват в засилващите се съмнения доколко дават резултат усилията за интегриране на мюсюлманските общности в светската култура и бит на западните общества. Това в най-голяма степен се отнася до очевидния провал на т.нар. мултикултурализъм като перспектива пред радикалните младежки групи в арабско-мюсюлманските общности.

Подобен скептицизъм бе изразен на най-високо ниво и от канцлера на Германия Ангела Меркел. Тя още преди няколко години обяви мултикултурализма за мъртъв. Във Великобритания сегашното правителство отчете провал на опитите да бъдат накарани самите мюсюлмански общности да противодействат на радикалните идеи, групирани около джамийските настоятелства.

Както Франция, така и Германия, Великобритания и други западноевропейски държави възприеха политика на криминализиране на участието на техни граждани в дейността на „Ислямска държава“ и в други терористични организации в Сирия и Ирак. (Засега единствено Дания води политика на реинтеграция на бившите джихадисти, но е твърде рано да се прецени нейният успех.)

В много отношения твърдите мерки бяха предизвикани от сериозния напредък на крайната десница – „Народния фронт“ на Мари льо Пен във Франция и Британската партия на независимостта на Найджъл Фарадж; напредък, който се дължи главно на страховете на обществеността от имигрантите и ислямизма. Значим е фактът, че в последния си брой „Шарли Ебдо“ помести и интервю с нашумелия писател Мишел Уелбек, чиято все още непубликувана антиутопия разказва за капитулацията на републиката пред ислямизма и въвеждането на шариата в Париж през 2022 г.

Може да се спори дали такива съчинения предупреждават за реална опасност, или търсят евтината слава и скандала. Вече бяха изказани и категорично негативни мнения за това провокиране на мюсюлманите във Франция, както и съмнения, че подобни публикации пряко обслужват каузата на крайнодесните. Френската левица, както и правозащитните организации традиционно са толерантни към имигрантите и имат постижения в интегрирането на арабската общност. Може да се очаква, че атентатът срещу седмичника ще нажежи до червено противоборството между тези два лагера във Франция, но не само там, а и в други западноевропейски държави с големи мюсюлмански общности.

Призракът на „Ал Кайда“

Дали парижкият атентат не е материализиране на заканата на енигматичния Зауахири, лидер на „Ал Кайда“ – тази гъвкаво структурирана терористична мрежа, че за разлика от „колегите“ му в „Ислямска държава“ неговите бойци ще атакуват пряко Запада?

Какъвто и да е отговорът, разликата между тези две терористични течения е очевидна. Докато последователите на Бен Ладен насочват терористичните си акции срещу Запада, „халифатът“ осъществява амбициите си предимно на територията на страни от Близкия изток.

Голямото нововъведение на Бен Ладен бе глобализирането на тероризма, превръщането на чисто политически искания в предизвикателство към цялата съвременна цивилизация. Подобна по насоченост е и мистичната групировка „Хорасан“ (терористична мрежа, изградена от ветерани на „Ал Кайда“ в Сирия – бел. ред.), която според Пентагона бе първата мишена във въздушната война срещу ислямистите. В пълен контраст с това е целта на лидера на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади и неговите отряди – възраждане на близкоизточния халифат чрез сваляне на шиитските режими в Дамаск и Багдад и постепенното териториално разширяване на „Ислямска държава“.

В последно време Европа е изправена и пред трета голяма опасност – „вноса на радикализъм“ чрез завръщането на европейски граждани от полесраженията в Сирия и Ирак.

Първа изява на този вид професионален джихадизъм бе атентатът в еврейския музей в Белгия на 24 май м.г. По-късно френската полиция арестува в Марсилия терориста – въоръжен бивш участник в близкоизточните сражения. Той едва ли ще бъде последен; покрай разочарованите, сломени и покаяли се джихадисти ще има и такива, които се завръщат в Европа с мисълта за мъст. Подобна опасност представлява и внедряването сред емигрантите и бежанците на джихадистки агенти. Точно тази опасност би трябвало да тревожи и страна като България, оказала се на пътя на поредната бежанска вълна.

Какво да се прави?

Извън реториката и демонстрациите на солидарност прави впечатление политическата безпомощност на Европа пред лицето на тази нова заплаха, която онзи ден удари не само Франция, но и целия континент в сърцето.

Безпомощността се дължи на необходимостта едновременно да се решават три сложни проблема:

– противодействие на ИДИЛ и на другите екстремистки организации в Сирия;
– борба срещу мрежовия тип тероризъм на „Ал Кайда“;
– спечелване на дългосрочната битка „за сърцата и душите“ на европейските мюсюлмани, изложени на изкушенията на радикализма и екстремизма.

Лошото е, че не се отчита в достатъчна степен фактът, че борбата срещу тероризма е асиметрична. И че не е възможно това явление да бъде унищожено нито с война от въздуха, както това се опитват да правят американците и техните близкоизточни съюзници в Сирия и Ирак, нито единствено чрез репресивно-полицейски мерки в рамките на европейския континент. Крайно време е да бъдат атакувани корените на това явление.

Това предполага и европейско ангажиране със собствени дипломатически и политически инициативи за преодоляване на конфликтите в Близкия изток, които обрасват с все нови разклонения и усложнения. Европа следва да направи важния извод, че макар в Близкия изток като цяло да носи второстепенна отговорност и играе роля, подчинена на САЩ, тя все повече се превръща в удобна цел на терорис­тите. Европейците станаха и ще стават жертви на войнолюбци от всякакъв калибър, които натрапиха на света поредица войни против суверенни ислямски държави – Афганистан, Ирак, Либия, Сирия. Всички те са в широката периферия на Европа и в непосредствена близост до България.

Тези войни не бяха неизбежни. Те са преди всичко следствие от погрешната – особено в контекста на дълбоко религиозния мюсюлмански свят – доктрина за „хуманитарни интервенции“ (плюс техния ЦРУ вариант, възприет от Буш-Чейни). Тези интервенции прикриват тактиката на „смяна на режимите“ и заменянето им с прозападни политици.

***
Само слепец няма да види опасностите от превръщането на посочените страни от доскоро стабилни държави в зона на конфликти, нестабилност и беззаконие, които подхранват и джихадисткия войнстващ ислям. Съпротивата срещу агресивния Запад и героизацията на контранасилието са в основата и на действията на „самотните вълци“, които иначе говорят прекрасен френски език.

 

 

Автор: Емил ЦЕНКОВ

Източник: http://pressadaily.bg

Реклами

Posted on 10.01.2015, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: