Иновационната политика на социалистическа България


Иновационната политика на социалистическа БългарияДнес необходимостта от иновационна платформа на развитие е безалтернативно решение в случай, че желаем страната ни да излезе от ямата на разрухата и изостаналостта. Но съвременният български капитализъм не си поставя подобни цели. Точно обратното – 20 години нас ни убеждават, че България трябва да развива туризъм, услуги и друг подобен „бизнес”.Всичко това не обещава никаква перспектива пред Татковината ни и „гони” всички млади знаещи, и интелигентни българи вън от България.

Ситуацията в областта на научно-технологическото, т.е. иновационното развитие е повече от трагична. За научно обслужване се дава само 0.4% от БВП, с което ние заемаме твърдо последното място в ЕС.Последни сме и по броя на регистрираните патенти, а също така по относителния дял на фирмите, осъществяващи технологически иновации.

Но дали действително ние българите сме неспособни за иновационно развитие. Един поглед към толкова обругавания днес социализъм ни говори нещо съвсем друго…

Откъде тръгна българският социализъм по пътя на научно-техническия прогрес

Известно е, че българският капитализъм до 9.09.1944 год. бе доиндустриално аграрно-занаятчийско общество.Съществувалата тогава българска промишленост, зародила се още през ХІХ век, може да бъде характеризирана като традиционна и занаятчийска такава. Това са винарни, мелници, маслобойни, мандри, а също така железарски и коларски работилници, тютюневи фабрики, шивашки производства, мини, рудници и други подобни. Във всяко едно от тези предприятия на практика не присъства системата „човек – машина” като ключов елемент на производствения процес. Доминира ръчният труд, характеризиращ се с използване на относително прости инструменти. Внедряването на по-сложни съоръжения, апарати и оборудване е ограничено, частично и в крайна сметка играе несъществена роля в цялостната възпроизводствена динамика.

Напълно естествено за наука и технология, даже от позициите на тогавашното разбиране на тези понятия, трудно може да се говори.Българският додеветосептемврийски капитализъм не само не бе индустриално общество, но дори не си постави целта да се превърне в такова.

На практика индустриализацията на страната, разбирана като въвеждане на машинна индустрия започва именно през периода на социализма в началото на 50-те години на ХХ век.Едва с началото на социалистическото строителство може да се каже, че в Родината ни започна да се осъществява научно-техническа и иновационна политика. Несъмнено темата за научно-техническия прогрес или иновационната динамика на Народна република България представлява един голям разговор, който в малка статия във вестник не може да се побере. Въпреки това ще се опитаме да „щрихираме” основни параметри на стремежа и достиженията на социалистическа България да се нареди сред водещите научни-технически страни в света.

Основни етапи на иновационно развитие

Иновационното развитие, респ. иновационната политика на България в рамките на социализма, макар да съвпада с основни насоки на общата стопанска динамика и социално-икономическа политика, се характеризира с определена специфика. Тази специфика се демонстрира особено силно в периодизацията на това иновационно развитие и съответно иновационна политика, които в никакъв случай не съвпадат с тази на социално-икономическото движение на страната и цялостната стопанска политика.Като критерии, които ни позволяват да обособим тези етапи са такива характеристики като:

  • насоки на иновационното развитие и иновационна стратегия;
  • структурираност на националната иновационна система;
  • пространство на иновационната динамика и обхват на иновационната политика.

Може да се различат следните основни етапи, а именно:

Етап на рационализацията

(края на 40-те – края на 50-те години на ХХ век)

Още в самото начало на соцалистическото строителство бе поставен въпросът за стартиране на научно и технологическо развитие. През 1948 година се създава Институтът по рационализации, с което се инициират базови предпоставки за стартиране на иновационно развитие. Последното е още тясно като пространство, слабо структурирано като процес и ориентирано към рационализациите, т.е. инкременталните иновации, като насока. Този етап отразява все още неразвитата техническа база, недостатъчната технологизация и слабата специализация на българското стопанство като цяло, което резултира в акцентиране върху използването на екстензивни фактори и относително ниската степен на иновативност на промишленото развитие.

Етап на първоначална систематизация на националния иновационен процес

(от края на 50-те до края на 60-те години на ХХ век)

В рамките на този етап на практика се започва формиране на националната иновационна система. В рамките на този етап стартира структурирането на иновационната политика, т.е. създават се основните структури на управление на иновационната политика и на функциониране на иновационната динамика. Ключов орган за провеждане на иновационна политика е създадения през 1959 година Държавен комитет за наука и технически прогрес(ДКНТП), който има за цел да изготвя стратегията и политиката на научното и технологическото развитие на страната ни, да подпомага формирането на основните структури на научно и технологическо развитие, както и да координира основните направления на научния и технологическия процес. Така постепенно се започва създаването на следната структурна схема и базови иновационни процеси:

  • Институти, центрове и лаборатории на БАН – фундаментални и отчасти приложни изследвания;
  • Висши учебни заведения, отраслеви институти и развойни бази – приложни изследвания и научно-изследователска и развойна дейност;

Като цяло преобладава слабоспециализирана насока на иновационния процес. Доминира инкременталният тип иновации, което е естествено за фактическото начало на иновационната динамика в страната. Пространството е тясно, концентрирано е основно в общото машиностроене, макар че рационализации и иновации могат да се отбележат и в различни други области, включително селското стопанство;

Етап на първична специализациая на иновационното развитие

(от края на 60-те до края на 70-те години)

В този период се осъществява ясен избор във вярна посока – развитие на електрониката. България започва да се специализира в ключово направление на научно-техническия прогрес, явяващо се ядро на т.нар. пета технологическа вълна, която определя основните насоки на иновационна динамика в периода от 60-те години на ХХ век, почти до днес. Формират се базовите структури на функциониране в тази област, което създава условия за постепенно нарастване на пространството на иновационния процес.Председател на ДКНТП в периода от 1962 до 1971 год. е професор Иван Попов, който може напълно оправдано да наречем „Баща на българската електроника”.

В никакъв случай, обаче, иновациите не се ограничават само в областта на електрониката. Нараства и потокът на радикалните иновации, което говори за това, че иновационното развитие на България бележи определена зрялост;

Етап на комплексното иновационно развитие(от края на 70-те години до края на 80-те години на ХХ век)

Иновационното развитие на този етап има комплексен и многофункционален характер. То е относително добре структурирано и обхваща широко пространство. Има вярна насока – информационните технологии в тяхните хардуерни и софтуерни изпълнения.Съгласно официалната статистика за финансовата 1989 г. на електрониката и далекосъобщителната техника се падат 25% от българското промишлено производство, а основният дял е на осем производствени организации. Приблизително 95% от общата продукция е предназначена за пазара на СИВ и предимно за СССР. В отрасъла работят приблизително 130 000 души, от които 8000 са висококвалифицирани инженери. Близо 95% от приходите на електронната промишленост идват от продажби на всички видове компютърни периферни устройства на пазарите на СИВ. През 80-те години България става главният доставчик на високопроизводителни компютърни системи за съветските научни, изследователски и промишлени институти. България придобива и голям дял на съветските пазари за персонални компютри. Електронната промишленост притежава технологични възможности за проектиране и производство на 80-85% на компонентите и възлите, необходими за производството на крайни изделия, въпреки че приблизително 30-40% от тези компоненти и подсистеми се внасят от Запада.

Едновременно с това са развивани, обаче, и нови направления – биотехнологии и нови материали. Това говори, че иновационната политика в никакъв случай не се ограничава само в областта на електрониката. Инкрементални и радикални иновации характеризират почти всички области на народното стопанство. Ключов момент тук е този, че се набелязват нови перспективни направления, които са свързани със следващата – шестата технологична вълна. Това е най-зрелият период в иновационното развитие на България, завършил през 1988 година.Тогава 2.5% от БВП се дава за НИРД и са подадени 3549 български заявки за патенти, които цифри са абсолютен български рекорд до днес.Но именно това свидетелства, че в този си вид иновационният процес в България е изчерпил позитивния си потенциал и има нужда от преструктуриране на насоки, пространство и платформи на управление и функциониране.

Но въпреки тази ситуация впоследствие редица високотехнологични отрасли на българската икономика, включително и електрониката, вместо да бъдат преструктурирани са буквално ликвидирани след 10 ноември 1989 година при прехода от социалистическа стопанско-политическа система към капиталистически частно-пазарен тип икономика. С това реставрираният български капитализъм, ясно заявява своя антиинтелектуализъм и антииновационност.

В крайна сметка може да се направят следните заключения и изводи, имайки предвид иновационното развитие и иновационната политика на България в годините на „държавния социализъм”:

  • България стартира от изключително ниско равнище на иновационно развитие, може да се каже практически от нулата.Няколкото открития и изобретения, направени от български учени и изследователи в българска среда в периода до „държавния социализъм” са просто изключение, потвърждаващо правилото за почти пълната липса на иновационен процес в страната до края на 40-те години;

  • Погледнато даже през призмата на опита на такива демонстрирали скоростно иновативно структуриране страни като Япония и Южна Корея в България за един изключително кратък срок – 35-40 години, се формира напълно съвременно иновационно развитие, показващо оригинални приноси. То в дадени, макар и не толкова много, колкото би се искало моменти, е не просто съпоставимо с най-добри световни образци, но именно то е върхът;

  • Ключово значение за това бързо догонващо развитие в сферата на иновационното развитие от една страна има подкрепата, оказана от страна на СССР, а от друга относително благоприятната среда, създадена в рамките на СИВ;

  • Въпреки че България започва от значително по-ниско равнище своето иновативно развитие в сравнение с редица страни от Съюза за икономическа взаиморомощ(СИВ) като СССР, Чехословакия, ГДР, Полша, Унгария и даже Румъния, тя успява не просто да демонстрира по-високи темпове на иновационно развитие, което е естествено, като започнала от по-ниска база. Тя съумява да направи най-верен избор на главната насока на иновационна динамика – информационните технологии.Това несъмнено дава много големи шансове в рамките на промишлената специализация в СИВ и представлява значително постижение на българската технологична, академична и политическа мисъл, и дело;
  • Несъмнено зад всичко това се крие и относително вярно структурирана за своето време иновационна система и успешна иновационна политика, която съумява да разкрие творческия гений на българския народ в дадения исторически момент при съответните социално-икономически условия;

  • Накрая не може да не се отбележи, че като цяло иновационната система на България е част от тази на СИВ и съответно носи както достойнствата, така и недостатъците на последната. В този смисъл нейна характерна особеност е относително по-слаба ориентация към изискванията на масовия потребител и по-силна насоченост към нуждите на държавата;

  • Когато се говори за иновационното развитие на страните от СИВ не бива да се забравя и този момент, че от страна на страните на развития капитализъм бе установена, нека да я наречем „иновационна блокада” представена от инициираната от САЩ система „Коком”, т.е. на забрана на научен и технологически трансфер и сътрудничество под предлог, че социалистическите страни ще използват заимстваното западно ноу-хау срещу сигурността на Запада. Фактически тези, които наговориха милиарди приказки срещу „Берлинската стена” бяха изградили, къде по-висока такава в областта на науката и технологиите, при условие, че последните следва да се разглеждат като общо достояние на цялото човечество;
  • Тук не може да не се направи и заключение във връзка с момента, че в редица области на иновационно развитие страните от СИВ бяха „къснодошли” по сравнение със Запада.Това налагаше да се провежда политика на догонване, която изискваше в редица случаи нетрадиционни, иновационни политически решения. а не простото и невъзможно в конкретните условия копиране на „чуждите пътища”. В това отношение, обаче, понякога липсваше иновативността на политическото мислене и действие.
  • Но не бива да се забравя, че става все пак дума за грешки на растежа.За съжаление в последващия период след т.нар. „промяна” този дефицит на творчески политически решения се засили в такава степен, че вместо да развие по-нататък заложения и развит при „държавния социализъм” иновационен потенциал на страната, на практика националната иновационна система е докарана до границата на почти пълното унищожение и изчезване.

Автор:  Нако Стефанов
Източник: http://avtorski.pogled.info

 

Posted on 04.01.2015, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: