И „Новият път на коприната” ще ни заобиколи


И „Новият път на коприната” ще ни заобиколиДа ни е честита новата 2015 година! И все пак какво да си пожелаем като народ? Да ни лъжат по-малко политиците, да не продават националните ни интереси, да се обособи покрай „проамериканската” и „проевропейската” клика и някоя пробългарска групичка? Аз предлагам да си пожелаем политическа далновидност, та да спрат големите инфраструктурни проекти да ни заобикалят! Вече писах за Южен поток и АЕЦ „Белене” (в статията „Националната политика в областта на енергетиката… Ех, ако я имаше…”), които проекти все пак ще се реализират, но в Турция, т.е. картината ще бъде нарисувана в цялата си красота, но просто ние няма да сме част от нея. В настоящата статия ще се спра на друг колосален инфраструктурен проект, който ще ни заобиколи – това е така нареченият „Нов път на коприната”.

Китайската народна република (КНР), която вече е първа икономическа сила в света, се ориентира към изграждането на железопътни връзки с останалите части на Азия и с Европа. Става дума за десетки хиляди километри железопътни линии, които ще имат множество разклонения. Основното трасе обаче е предвидено да върви в две направления. Първото е през страните от Централна Азия и през Русия, за да стигне до Германия, преминавайки през териториите на общо шест държави (КНР, Киргизстан, Казахстан, Руската федерация, Беларус, Полша). Второто направление, което именно представлява интерес за нас, е от КНР през страните от Централна Азия, Персийския залив, Турция и… Ето тук е ключовият момент. А от Турция накъде? В началния план на този проект отговорът е бил ясен: през България, Румъния и т.н. Можело е да се мисли и за вариант през България, Сърбия, Унгария и др.1 Но на 17-ти декември по българските медии излезе съобщението за радостното събитие на одобряването на проекта във финалния му вариант, в който железопътната линия от Турция ще минава през Гърция, Македония, Сърбия и Унгария. С други думи, България ще бъде заобиколена. Отново, както при големите проекти в областта на енергетиката, за които вече стана дума.

Какво изпускаме този път

Обобщение на ползите, които пропускаме, може да се изведе от заявленията на лидерите на КНР, Сърбия и Унгария, подписали споразумението за осъществяване на проекта в белградския хотел Хаят на 17-ти декември тази година.2

Китайският премиер Ли Къцян, след подписването на двете споразумения за сътрудничеството между сръбските и унгарските железници, както и между митническите агенции, заявява, че тази връзка ще допринесе за развитието и на Сърбия, и на Унгария. Това ще бъде в полза не само на хората от тези две страни, но и на други държави, казва още той. Китайският премиер подчертава, че ЕС е най-големият търговски партньор на Пекин и се обявява за увеличение на стокообмена. Според него, проектираният железопътен транспортен коридор ще има съществена роля в тази посока.

Сръбският премиер Александър Вучич определя събитието като:

«велик ден за страната. То /построяването на железопътната линия/ ще доведе до по-голяма свързаност между Сърбия, Унгария и Македония. По този начин пътуването ще се съкрати от 8 на 2 часа и 30 минути. Това ще позволи хората да се придвижват много по-бързо отколкото по автомагистралата» – посочва той и обещава да направи всичко възможно проектът да започне и да приключи в срок.

Унгарският премиер Виктор Орбан казва, че това е един щастлив ден за родината му, който дава на Унгария възможността да използва „положително своето географско положение“.

Тази железопътна линия можеше да минава през България. Това щеше да означава откриването на нови работни места, от една страна, а, от друга, щеше да доведе до построяването (или всъщност подмяната) на голяма част от релсите с такива, които да позволяват железопътният състав на БДЖ да вдига скорости от по 120 километра в час. Това е и същественото искане на китайската страна – ефективен железопътен транспорт, на който да може да разчита. Тук обаче се натъква на два проблема.

На първо място, това е политическата нестабилност, обусловена от вътрешното противопоставяне на политическите сили в страната. Не е ясно дали сключеният с едно правителство договор ще бъде изпълнен и, ако все пак се стигне до изпълнение, то в какъв срок ще стане това. Заиграването с Южен поток, несигурността до последния момент дали ще бъде изпълнена от страна на България договореността с руската страна и най-вече финалното решение на българското правителство да изостави такъв мащабен и изгоден за страната ни проект, се възприе като знак, че Република България не е надеждният партньор, който КНР търси в региона. А с ненадежден партньор кой иска да има търговски отношения? Освен чисто икономически, провалът на Южен поток и уклончивата ни позиция, достигнала до отказ от проекта накрая, увреди сериозно образа ни на сериозен партньор. Ето го и резултата!

На второ място, КНР иска изграждането на високоскоростен железен път, т.е. подмяна на съществуващите релси с такива, които да позволяват достигането на скорости, надвишаващи 120 километра в час. Националната компания «Железопътна инфраструктура» очевидно не е оценила преимуществата за българските граждани от тази подмяна, защото китайското предложение явно е било отхвърлено. Наричам го «китайското предложение», защото КНР не е поискала да изградим всичко сами и на свои разноски (а знаем, че основното оправдание, когато държавен орган или ведомство не иска да свърши нещо важно и полезно за българския народ, е липсата на пари). Напротив! Предвидени са милиони юани за проекта в тази му част (регион «Балкани»), които се предоставят на страните, поискали да участват. С други думи някой друг щеше да ни финансира изграждането на високоскоростна железопътна система, от която да се възползваме и ние българските граждани, щеше да осигури работни места, качествен и евтин транспорт на наша територия, по-добра свързаност със страните от Европа и Азия, а ние му казваме: «Не!» Това е абсурдно! Виктор Орбан набляга на стратегическото положение на страната си, което Унгария успява да използва. А нима нашето положение на Балканския полуостров не е стратегическо?! Разбира се, че е! КНР щеше да инвестира в нашата железопътна инфраструктура, защото щеше да ѝ излезе по-изгодно да построи по-кратка линия през нас до Сърбия или Румъния, вместо да трябва да изгражда такава обходна през Гърция и Македония, където и теренът води до допълнително оскъпяване. Влаковият състав на БДЖ може да достига изискваните скорости, т.е. в закупуването на нови вагони и локомотиви нямаше да има необходимост да се влагат средства (или поне вложените щяха да са минимални). И ние все пак сме отказали! Или поне не сме се съгласили, когато е трябвало, което не е много различно, имайки предвид, че резултатът е същият.

И премиерът на КНР, и тези на Сърбия и Унгария оценяват проекта за железопътната линия като нещо значимо, изгодно, необходимо и съвършено в унисон с националните интереси на техните страни. Как така само ние не можем да го оценим?

И така, «Новият път на коприната» ще ни заобиколи. Няма да се разкрият нови работни места, няма да пътуваме с висока скорост по железопътните си линии, няма да се повиши търговският оборот през нашата страна, няма да се подобри и свързаността ни със страните от Европа и Азия… Все «няма» и «няма»… Нека си пожелаем през 2015 година да се случи поне едно «има» за голям инфраструктурен проект през наша територия, който да удовлетворява националните ни интереси! За целта обаче са нужни политическа воля и здрав разум. Ха дано…

 

 

Автор: Владислав Дацов

Източник: http://avtorski.pogled.info

Posted on 03.01.2015, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: