Великият воин студа : 5 вида оръжия, които Русия може да използва в арктическата война


Великият воин на студа : 5 вида оръжия, които Русия може да използва в арктическата войнаИзминалото десетилетие донесе на страните граничещи с Арктика нови предизвикателства в сферата на сигурността. Топенето на арктическите ледове разкри плавателни линии, благодарение на които се появи възможност да се добиват полезни изкопаеми на дъното на океана. Едновременно с това се разкри уязвимостта на страните считащи северните си граници за защитени.

Не е чудно, че руската армия се оказва по-добре подготвена за тях от всеки друг. По време на Студената война СССР се готвеше за провеждане на бойни операции в този регион, по въздух и по море. Епохата си отиде, но професионалните навици и военната техника се запази, а Кремъл си остана притежател на арсенал от смъртоносни оръжия. В статията ще ви представим оръжията, които Русия е в състояние да използва в Северния Ледовит океан за защита на своите интереси.

Ледоразбивачи

За достъп до северните морета са необходими ледоразбивачи, а Русия разполага с най-големия флот от тези съдове в света. Топенето не разрушава арктическите ледове, но пък прави движението на големите маси лед по-хаотично. Достъпът до Арктика се улеснява, което води до нарастване на интереса за експлоатиране на богатствата на региона. Ледовете продължават да се движат, ето защо ледоразбивачите все по-често ще се използват за военни и граждански цели и скоро ще се превърнат в необходимия инструмент за това. Цивилните и военни кораби ще имат нужда от ледоразбивачи за изпълнение на своите задачи и в обозримо бъдеще Русия си остава най-подготвена да се превърне в гарант за глобалния достъп до Арктика.

Под егидата на департамента по ядрена енергетика Русия експлоатира четири атомни океански ледоразбивача. Тези плавателни съдове притежават достатъчно мощност и ходови запас, за да поддържат военни операции в Арктика. Русия разполага и с немалко ледоразбивачи с обикновени електроцентрали. За сметка на това, САЩ разполагат с едва три ледоразбивача от Бреговата охрана, като освен това могат да разчитат на няколко канадски ледоразбивача.

Ледоразбивачите осигуряват военния достъп на Русия до Арктика, който нито една страна в света няма. Това позволява на Русия да разполага с по-голяма свобода при планиране на военни действия и програми за добив на полезни изкопаеми в полярния регион.

“Акула“

Но понякога е по-лесно изобщо да си нямаш работа с ледовете. По време на Студената война американският, съветският и британският флот се преследваха един друг из цяла Арктика- бомбардировачи и подводници следяха постоянно за противника. Руският подводен флот притежава богат опит от операции в Северния Ледовит океан, а и може да разчита на старите съветски бази.

Главното руско оръжие на атомния флот си остава проект “Акула“- чудовищна подводница с впечатляващ арсенал на борда. Въпреки че този тип подводница постъпва на въоръжение още през 1980 г., тази подводница е в състояние ефективно да изпълнява ролята на противолодъчен кораб (б.р. Военен кораб предназначен за борба с подводници, като едновременно с това може да води борба и с въздушни цели), без значение, дали е под леда или над водата. Подводницата е страшен противник и за други кораби, особено като се има предвид факта, че топенето на ледовете прави ракетите ѝ още по-опасни. Подводницата не е толкова безшумна, колкото нейните западни аналози, но тя компенсира това с размери и оръжие. В руския Северен флот има шест такива подводници, които регулярно действат под леда.

МиГ-31

Въпреки топенето на ледовете, използването на самолетоносачи в Северния Ледовит океан си остава проблематично, което повишава значението на самолетите, които се базират на наземни летища. МиГ-31, свръхзвуков изтребител с голяма далечина на полета е разработен на основата на МиГ-25. Действайки от въздушни бази в Полярния кръг, изтребителят е в състояние да покрие огромно пространство.

МиГ-31 е разработен за преследване и унищожаване на американски бомбардировачи, които се опитват да преодолеят съветската въдушна отбрана. МиГ-25 може да се счита за нелош самолет за въздушен бой, но МиГ-31 с по-добрата си маневреност и съвършени радари е в състояние да се превърне в оръжие за завоюване на господство във въздуха.

Противници на МиГ-31 е трябвало да станат най-новите самолети от 4-то и 5-то поколение, но отсъствието на наземни бази ограничава използването им в Арктика. МиГ-31 развива скорост от 2,83 Мах (б.р. 3000 км в час) и има далечина на полет почти 1500 км. Русия разполага с 200 такива самолета, които са разпределени между флота и ВВС.

Ту-95/Ту-142

Ту-95 е един от ветераните самолети, които все още са в строя. Както В-52 (б.р. Американски многофункционален, тежък, с далечен обхват, междуконтинентален стратегически бомбардировач-ракетоносец от второ поколение на компанията Боинг. На въоръжение от 1955 г. и досега.), Ту-95 лети в далеч не тези условия, за които е бил определен от неговите създатели през 1950 г. Но, както и В-52, Ту-95 доказва своите качества и започва да изпълнява задачи по патрулиране над океана. Ту-95 и неговата морска версия Ту-142 се чувстват като у дома си в мразовитото, посърнало небе над Арктика, там където наземните бази са далече, а самолетоносачите са неприложими.

Класическата версия Ту-95 може да носи противокорабни крилати ракети, както и ракети “земя-въздух“. Ту-142 е предназначен за операции срещу подводници. Ту-95 има далечина на полета около 5200 км., ето защо той може да действа далеч от наземните авиобази и от самолетоносачите. Както и в случая с В-52, Ту-95 ще остане на въоръжение още десетки години, осигурявайки в това число и контрола над океана.

Спецназ

В Арктика няма големи участъци от суша, няма и гъстонаселени градове. Студеният климат превръща дори и големите острови неподходящи за живот. В такива условия армията се нуждае не от многочислени подразделения от бронетанковите войски, а от малки, бързи и добре въоръжени групи.

Руският спецназ отдавна провежда подготовка в случай на бойни действия в Арктика. По време на Студената война тези части бяха подготвяни да атакуват обекти на НАТО в Норвегия, Фарьорските острови, Исландия. Неотдавна Русия усили подготовката на подразделенията от спецназа в случай на война в Арктика. Подводници, самолети и кораби могат да транспортират тези войници, чиято задача се състои в завладяването и удържането на недостъпни участъци, нарушаване на комуникациите, както и провеждане на разузнаване. Спецназът може да изпълнява и издирвателно-спасителни операции при осигуряване на помощ за граждански обекти.

Заключение

Наследството от Студената война подготвя успешно Русия за бойни действия в Арктика. Понастоящем основните задачи, които стоят пред Русия са поддържането на остарелите самолети и ледоразбивачи в боеспособно състояние, както и разработката на ефективна замяна на тази техника. Днешното финансово състояние на Русия, увеличаващото се падане на цените на нефта и западните санкции затрудняват стратегическата реформа на въоръжените сили. Но, ако климатичните аномалии продължат- както се прогнозира- тогава задачите и отговорностите на руската армия в Арктика само ще се увеличават.

 

 

Автор: Робърт Фарли– извънщатен професор в Patterson School of Diplomacy and International Commerce.

Източник: http://tetradka.eu

Posted on 31.12.2014, in Анализи, Въоръжени сили and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: