Черноморският регион след „Южен поток“


Черноморският регион след "Южен поток"

„Южен поток“

Ресурсът Черно море е даденост и няма по-естествено нещо от стремежа да бъде подчинен на стратегическите интереси на България

Независимо от повторенията на тезата за геостратегическата и геополитическата роля на черноморския басейн в европейските и международните политики, тя започна да избледнява все повече и повече в днешната политическа конюнктура. Далеч във времето остана идеята на ЕС „Черноморска синергия“, а още по-малко се сещаме за мимолетната резолюция на ЕП, в която се даваше  зелена светлина на Черноморски съюз.

След „пърформънса“ „Южен поток“ Черноморският регион остава все повече в небитийното пространство на европейските политики. Поредният спрян енергиен поток през Черно море – след „Бургас-Александруполис“ и „Набуко“, е на път да създаде не особено благоприятен  дисбаланс в и без друго сложните отношения между черноморските страни. Остават с не особена ефективност действията на ОЧИС и ПАЧИС, а ОП „Черноморски басейн“, решавайки някои конкретни проблеми на Черно море и крайбрежието /по-скоро меки мерки/, не може да се наложи като много важен инструмент в развитието на Черноморски регион.
Тенденциите за

доминиране на влияние

измежду черноморските страни ще продължи, особено след изявлението на руския президент от Анкара за новия формат на „Южен поток“, след обявяване спирането на проекта и не по-малките усилия на Румъния да превърне пристанище Констанца в европейско пристанище, а Турция да играе определяща роля в енергийната политика на региона. На фона на това Румъния ще продължи да управлява ОП „Черноморски басейн“ и през този програмен период. В същото време у нас е все по-тихо по отношение на възможностите България да се възползва от географското си положение и кръстопътно място и да усвои политическите и икономическите ресурси от това.

Замяната на тази тишина с ефектите от проучванията за шистов газ вероятно няма да закъснеят, още повече, че интересите на други държави около Черно море, както и на някои по-далечни, вече бяха афиширани в това направление. Натискът към България в тази посока също не е малък и това за пореден път поставя въпроса готова ли е България да работи за изграждане на един силен и развиващ се Черноморски регион, в който тя да играе важна роля, колкото и трудно да е това в днешната политическа и икономическа нестабилност, и какво трябва да се направи.
На първо място България трябва

да изгради собствена стратегия

за черноморско развитие, с което да намери пътя за използване на този ресурс и да не разчита, че някой друг, пък било то и ЕС, ще се погрижи за това. Да, когато се оттърси от конюнктурата, около която в момента се завъртяха отношенията му с Украйна и Русия /и двете са държави от черноморския регион/, ЕС може би ще се върне към идеята за Стратегия за развитие на Черноморския регион.
Днес предизвикателствата в Черноморския регион са много и различни – политически и  предизвикателства, свързани със сигурността на региона, в т. ч. енергийна, екологична, икономическа. Те са достатъчно свързани помежду си и това усложнява всички взаимоотношения тук. От една страна, ЕС с две страни-членки /Румъния и България/ и една страна кандидат-член на ЕС /Турция/ и три страни, с които ЕС е в различни партньорски взаимоотношения.

От друга страна, участието на някои от страните в НАТО. Достатъчно тежка политическата конюнктура. Сложността на тези отношения периодично намира израз в различни видове напрежения, като например едно от последните – по време на събитията около отделянето на Крим от Украйна, които показаха, че Черно море може и да се превърне в арена на не толкова благоприятни за народите на черноморските страни действия.

Какво мисли България

по тези въпроси и дали мандатността в мисленето и действията и чисто партийните пристрастия ще продължат да ни присъединяват към нечии други стратегически цели, да ни делят на „фили“ и „фоби“ и ще продължават да ни пречат да видим собствения си национален интерес.
В този смисъл е нелепо наши висши администратори, в чийто периметър на дейност попада по една или друга причина Черно море, да твърдят, че ЕС е длъжна да направи черноморска стратегия. Ако България счита, че това е важно за нея, тя сама трябва да намери ресурса и да подготви Национална морска стратегия, за да не остане само с недоволството от ограниченията на квотите за  улов на калкан и с онази част от ОП „Рибарство и аквакултури“, която е свързана с Черно море.
Тук не е лошо новото правителство да се обърне към идеята на трима областни управители от Бургас, Варна и Добрич, които подписаха  Меморандум за сътрудничество за създаване на Национална морска стратегия. Свързването на регионалния с национален интерес по този начин е предизвикателство, почти непознато за България, но може да бъде използвано в перспектива. Работата, свършена за една година от работната група, изградена в резултат на този меморандум, показа, че в министерствата, чиято дейност е свързана с Черно море, няма нито достатъчно база данни, нито стратегически виждания какво може и трябва да направи страната в тази посока. Защото

диференцираното мислене

че Черно море е само транспорт, само екология или само регионално развитие, доведе до това да имаме един-единствен закон за устройството на черноморското крайбрежие, който за съжаление дори не изпълнява на 100% възложеното му регулиране на обществените отношения.
Интегрирането на всички политики /разбира се, ако ги има или по-скоро, ако искаме да ги има/ е ключът към една много успешна политика. Ако я имахме, нямаше да допуснем при изключително благоприятно разположение на пристанище Бургас, всички превози по Черно море  да се ориентират към Констанца.
На второ място трябва да се направи преглед какво прави България в ОЧИС и ПАЧИС и защо имаме представители в тези организации, когато освен формално и декларативно представителство, не сме постигнали нито едно стратегическо за България развитие.

Тук не е въпрос за самоцелно упрекване на представителите на страната, а на политиката, която те трябва да реализират от името на България. И е много важно България да определи  ролята на тези организации, дали няма застой или най-малкото неефективност, за да направи опит да промени нещата.
На следващо място България трябва да направи оценка на политиките по сигурността в Черноморския регион от гледна точка на своите национални интереси. Разбира се, като член на ЕС страната ни следва да осъществява политика, която е в синхрон с политиките на съюза, но има сериозен смисъл да оцени енергийната сигурност, в съответствие с екологичната сигурност, от гледна точка на националните интереси и да се постарае да ги защити пред своите партньори.

Губеща позиция за страната ни е да стартира, да започва развитието на определени проекти и под влияние на едни или други позиции и натиск, да ги променя или да ги закрива. Това показва

липса на философия

на стратегия и на слабости в подготвителната част, липса на анализ и оценка на рисковете за всеки от тях. Най-малко несериозно звучи несигурността, с която правителствата на страната ни сами се отнасяха към „Южен поток“ доста дълго време, някои искаха непременно преустановяването му, а след обявяването на неговия край започнаха да търсят външна подкрепа за неговото продължаване. Този „ентусиазъм“ трябваше да се прояви далеч по-рано, да не говорим за стабилността на правителствените позиции.
Нека си припомним и още нещо много важно: в която и точка на Черно море да се случи нещо, то ще рефлектира по цялата акватория. А случващото се може да бъде различно – от инциденти с кораби, през нефтени разливи /каквито и сега не са рядко явление/, до сериозни екологични проблеми при прилагането на недостатъчно надеждни добивни технологии, както и при прилагането на различни технологии на индустриални или други производства по крайбрежните зони. И затова, дори ние да не желаем и да не даваме своето разрешение да се реализира една или друга технология, един или друг проект, негативните ефекти от евентуално тяхно приложение по акваториите и крайбрежията на други държави, могат да достигнат до нашия бряг.

Това изисква от нас да имаме стратегическо мислене по тези въпроси, а то ще бъде реализирано само, ако действително имаме национална морска стратегия, в която да подредим изцяло нашето отношение към Черно море и съседите ни по море. И да следваме тази стратегия, независимо от смяната на правителства, на министри, на състави на Народното събрание. Ресурсът Черно море ни е даденост от много гледни точки и няма по-естествено нещо от стремежа той да бъде подчинен на реализиране на стратегическите интереси на България.

 

 

Автор: Маруся Любчева

Източник: http://duma.bg

Posted on 30.12.2014, in Анализи, Балканите, Енергийни проекти and tagged , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: