Войната на Запада срещу Русия (ОБЗОР)


Войната на Запада срещу Русия (ОБЗОР)

Снимка: LIVENEWS.BG

ПРЕДИСТОРИЯ!

В нощта на 21-ви ноември 2013 година, украинският президент Виктор Янукович отказва да подпише споразумението за асоциирането с Европейския съюз. В същата тази нощ започват многохилядни демонстрации в столицата на Украйна. Те са съсредоточени най-вече на централния площад „Независимост“ (буквален превод от украински Майдан Незалежности) в Киев, станал известен „Майдан“ или „Евромайдан. От тази нощ стотици протестиращи украинци останаха на киевския Евромайдан с искане президентът Виктор Янукович да подпише споразумението за асоцииране на страната към ЕС. Тези протести бяха белязани дори и от загинали (по официални данни -9 – петима протестиращи и четирима милиционери, изчезналите са повече от 50).

На площада в центъра на Киев бяха построени импровизирани барикади. Един център, който за съжаление, действително прилича на бойно поле с огньове от запалени гуми, включително с един нов катапулт, произведен специално, за да бъдат обстрелвани специалните части и милицията. След близо 3 месеца на протести, в края на февруари 2014 година Янукович беше свален от власт.

 

НАЧАЛОТО!

Краят на Евромайдана в Киев бе началото на нови събития, които продължават да отекват и до днес, и за съжаление не се знае кога ще приключат.

Западната част на Украйна, поискала по-близки отношения с Европа се успокои, но източната, населявана предимно от руско говорящо население не бе съгласно със събитията в столицата Киев. Първоначално на протести срещу събитията от Евромайдана се вдигнаха жителите на Автономна република Крим. От международно-правна гледна точка Крим е част от Украйна, ползващ с правата на автономна република със собствен парламент.

След референдум Автономна република Крим е присъединена към Русия от 18 март 2014 година като Република Крим (включваща също и Севастопол). Тогава 95,5% от участниците на референдума в Крим се произнесоха за присъединяване към Русия, сочат резултатите.
Украйна, ЕС, повечето държави от ООН не признават проведения референдум за законен и приемат територията на Крим за незаконно окупирана от Русия.

Отделянето на Крим и присъединяването на стратегическия регион към състава на Руската федерация не бе прието от Запада, но даде тласък на аналогични инициативи и в други източни региони на Украйна. Това се случи най-вече в Донецка и Луганска области.
Там се появиха т.нар. бунтовници, които искат федерално устройство на страната, за да имат регионите по-голяма власт спрямо централното правителство в Киев, чиято власт отхвърлят.
В двете източни области на Украйна бяха провъзгласени за „народни републики“, а въоръжените бунтовници продължават да държат окупирани административни сгради и ключови постове, въпреки антитерористичната акция на украинската армия срещу тях.

 

За разлика обаче от референдума в Крим, признат от Москва, руският президент Владимир Путин призова бунтовниците от Донецк и Луганск да отложат допитването, за да се дадат шанс за преговори с Киев. Независимо от това обаче, в двете самопровъзгласили се републики се проведе гласуване с въпрос: „Подкрепяте ли Акта за независимост на Донецка (съответно Луганска) народна република? Жителите на тези райони се произнесоха за желанието си да живеят в самостоятелни републики – тип Федерация. Но от тези допитвания реално не произлезе нищо, защото дори и от Москва сериозно не реагираха на тяхното провеждане и реално си останаха без правни последствия.
Но това не трогна особено много жителите на тези региони, които така и не желаеха (и не желаят) да се подчинят на новата власт в Киев. Това доведе и до реална военна намеса от страна на Киев. В същото време се появиха сериозни обвинения към Русия, че помагат вс военна помощ на проруските бунтовници. Но и до ден днешен от Кремъл отричат подобна намеса.

 

Анексирането на референдума в Крим, последвано от присъединяването на полуострова към Русия, последващите събития в Източна Украйна, доведоха до едно рязко ескалиране на отношенията между Запада и Русия. Като под понятието Запад, причисляваме страните от Европейския съюз и САЩ. Започна нов вид война – войната на санкциите.

 

ВОЙНАТА НА САНКЦИИТЕ!

С признаването от страна на Кремъл на референдума в Крим и последващото й признаване, започнаха първите санкции към Русия. Първоначално те бяха по-скоро предупредителни, отколкото реални. Ситуацията обаче в Източна Украйна се изостри и от страна на Запада започнаха да се усилват санкциите, които са най-вече от икономически характер. От Русия също реагираха и наложиха ответни мерки, които засегнаха страните от Европейския съюз, в това число и България. От Брюксел и Вашингтон обаче не отстъпиха и продължиха да налагат все по-сериозни санкции към Русия с надеждата, че от Москва ще спрат подкрепата си към проруските бунтовници (наричани от Запада – сепаратисти). От Кремъл обаче отричат за каквато и да е военна помощ от тяхна страна.

Реално Европа започна да води търговска война с Русия.
От началото на годината чуждестранните инвеститори са оттеглили около 60 млрд. евро от Русия. Икономиката на страната, която се разшири с 1,3% през миналата година, отново изпадна в стагнация и се очаква да не нарасне с повече от 0,5% през тази година. Но от Европа също търпят големи икономически поражения от загубата на руския пазар. В икономически план това гарантира взаимно унищожение.
Има все повече доказателства, че войната на санкции ще доведе до значителен пробив в колективния портфейл на Европа. ING например прогнозира, че забраната за внос на селскостопанска продукция в Русия може да струва на ЕС над 7 млрд. евро, да свие производството си със 6 на сто и да заличи 0,14% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Несигурността определено подкопава икономическото доверие, особено в Германия, чиято експортно ориентирана икономика е зависима от Русия. Според института ZEW сривът в доверието е „вероятно свързан с продължаващото геополитическо напрежение в Украйна и другаде“.

 
Данните на Евростат сочат, че икономиката на еврозоната се забавя чувствително, като от статистическия институт поясняват, че засега е трудно “да се вземе под внимание дали има някакви отрицателни странични ефекти, или има компенсиране от търсенето от други страни”.
ING също така смята, че санкциите могат да застрашат 150 000 работни места в момент, в който ЕС се опитва да намали високото ниво на безработица.

Катастрофата още не е толкова видима, но всичко това подсказва, че санкциите на Запада са в ущърб както на Русия, така и на самата Европа, и явно ще продължат да подкопават икономиката и на двете икономически воюващи страни.

 

 

В края на годината от страна на Европа започна да се чуват все повече призиви към отменяне на санкциите и воденето на реален диалог с Русия. Но за сметка на това от Вашингтон продължават да оказват огромен натиск върху Брюксел и не искат и да чуят за отмяна на санкциите. Дори напротив. Американският държавен глава Барак Обама в средата на месец декември сложи подписа си под законопроект за допълнителни правомощия за налагане на санкции на Русия и за доставки на оръжие за Украйна. Така че явно краят на този конфликт не се вижда.

 

НОВАТА СТУДЕНА ВОЙНА!?

За съжаление човечеството вместо да върви напред, сякаш започва да се връща назад. Краят на „Студената война“ бе в края на 1991 година. Но сега започваме да забелязваме тенденции към нова такава. Тя е отново между Запада и Русия.

Антируските санкции от страна Европа и САЩ, накара Русия да се огледа за нови партньори, най-вече в страните, които не подкрепиха сакциите срещу Москва. През изминалото лято руският президент Владимир Путин проведе редица срещи в Латинска Америка. Той се опита да засили влиянието на фактора БРИКС в икономическо отношение. Срещата през лятото на 2013 година на лидерите на нововъзникващите икономики от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), завърши с учредяването на собствена Банка за развитие с капитал от 100 млрд. долара и резервен валутен фонд за същата сума.

Това е първата конкретна стъпка на тези икономики за промяна на доминираната от Запада глобална финансова система. Това е първото голямо постижение за групата, която се събра за пръв път през 2009 г., за да търси начини за повече влияние на развиващите се страни в глобалната финансова система, установена след Втората световна война. Банката и валутният фонд на БРИКС трябва да действат като алтернатива на свързаните с Вашингтон и долара институции като Международния валутен фонд и Световната банка.
Украинската криза ускорява още повече стратегическата ориентация на Бразилия към страните от Азия и Африка. По всичко изглежда, че колкото повече Русия потъва в изолация, толкова по-съгласувани стават действията на страните от БРИКС. Показателен е фактът, че нито една от тези държави не коментира събитията в Киев и на полуостров Крим. Принципът за ненамеса във вътрешните работи на чужди държави очевидно сплотява иначе тъй хетерогенните страни от БРИКС.

На 1 януари 2015 г. светът ще се събуди с нова международна организация, обхващаща огромното пространство от Брест до китайската граница. На тази дата Митническият съюз ще се прероди в Евразийски икономически съюз (ЕАИС). Към трите държави основоположници - Беларус, Казахстан и Русия, ще се присъединят още Армения и Киргизстан.

В Ереван вече ратифицираха договора за присъединяване към съюза, а в Бишкек това ще стане всеки момент.
Създаването на новото икономическо обединение предвижда свободно движение на стоките, услугите, работната ръка и капитала.
От Нова година Евразийският икономически съюз (ЕАИС) официално ще заеме мястото си сред останалите световни икономически обединения. Планирано е Единният финансов регулатор на ЕАИС да започне работа след 10 години, като централата му ще се намира в Алма-Ата. Територията на ЕАИС надхвърля 20 млн. кв. км, а населението е около 170 млн. души.

 

РАВНОСМЕТКА!

Да, това със сигурност не е онази „Студена война“ от миналия век, но все пак малко или много наподобява именно случващото се в онези години. Сега може би се води в по-съвременни мащаби. Но в този свят на глобализация и интеграция, всякаква форма на разединение влияе пагубно на целия свят.

 

 

В условията на война – обявена или не, най-важният фактор е военният. От тази гледна точка, САЩ нито за момент не са били единствената световна свръхсила. Обективно ситуацията им се влоши още повече заради стратегическото сближаване на Русия с Китай, отдръпването на Европа от Америка, войната в Близкия Изток и радикализирането на Третия свят.

В такава ситуация Русия може да противопостави единственият възможен вариант – мобилизационният проект. Това е класика, която владее всеки сериозен държавник и която означава бързо и ефикасно засилване на държавата в период на военно време. Мобилизират се човешките ресурси, изрязват се метастазите на разлагането. Държавата установява контрол над икономиката, национализира бюджетно образуващите отрасли – нефтът, газът, енергетиката, облага с високи данъци бизнеса, не допуска приватизация на стратегическите производства, въвежда контрол върху средствата за масова информация на чуждия капитал, обръща се към целия народ и възвръща неговата историческа и творческа мисия. Владимир Путин се движи именно по този път, защото логиката на ставащото е неумолима.

Същото направиха преди това и САЩ. Обявиха, че се намират в състояние на война и се приведоха в състояние на бойна готовност. Сега осъществяват своята национална стратегия по целия свят, като търсят повод във всяка провокирана или непровокирана ситуация от измисления от тях „световен тероризъм“.

Но реално САЩ и Русия са далеч една от друга. Двете страни реално никога пряко една срещу друга не са влизали в бойни действия, едва ли и ще влязат. За Вашингтон няма проблеми. Те са далеч, войната, както винаги не се води на тяхна територия, така че те едва ли ще изпитат някакви трудности. За сметка на това обаче Европа стои по средата. Хаоса и последствията остават най-вече за Европа, която ще пострада най-много от поредния конфликт между САЩ и Русия. Затова и по всяка вероятност може да се окаже и една от най-губещите страни. Затова и за Москва и за Брюксел е най-добре тази война на санкции, студена или каквато и да се нарече още, да приключи възможно най-скоро. Това е добре най-вече и за страдащите жители от Източна Украйна, които всеки ден са подложени на реален военен кошмар. Там всеки ден загиват и биват ранени стотици мирни жители. И докато продължават с взаимните обвинения и от страна на Запада и от страна на Русия, там жертвите продължават да увеличават.

Освен това пълният отказ от отстъпки в двустранните отношения може да доведе до много сериозни последствия. За Европа съседството с една „ядосана” Русия наистина ще бъде опасно, защото тя притежава ядрено оръжие и бързо укрепващи връзки с Китай. Брюксел и Москва трябва да намерят диалог.

 

 

Ясно е, че за съжаление тази война ще продължи и през новата 2015 година, дано обаче новата година да доведе и до нов разум във воюващите страни и всичко веднъж завинаги да приключи по единствения възможен начин – С МИР!

 

 

® LIVENEWS.BG / Антоан Николов

Реклами

Posted on 27.12.2014, in Анализи, Икономика, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: