Врата между Европа и Азия


Врата между Европа и АзияВероника Пирнарева е наш редовен читател. Тя е предприемач, представител на малкия и среден бизнес. Фирмата й „Славянка ВМ” е член на Българо-руската търговско-промишлена палата и по тази линия тя бе поканена да участва в престижния в Евразийски икономически форум в руския град Оренбург. Но понеже няма бивши журналисти — а г-жа Пирнарева владее и тази професия — тя сподели за читателите на вестника личните си наблюдения, емоции и възгледи от срещата на брега на река Урал. 

Дни преди официалния старт на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) — 01.01.2015 г., в гр. Оренбург, Русия, се проведе тематичен форум на страните-участнички в проекта. Над 1000 правителствени и регионални представители на РФ, Казахстан, Беларус, Таджикистан, Киргизстан се събраха да отчетат постигнатото през последните години.

Не случайно Оренбург е избран за място на събитието. Още със създаването му преди 270 години като крепост на югоизточната граница на Руската империя, градът се превръща във важен търговски посредник между Русия и Средна Азия. Считан за символична граница между Европа и Азия, Оренбург не без основание претендира да бъде столица на стартиращия Евразийски съюз. За това допринася близо 1000 км граница на Оренбургска област с Казахстан, както и идеята градът да бъде логистичен център между Изтока и Запада. Ето защо ІV Евразийски икономически форум премина под мотото „Оренбург-сърцето на Евразия”.

171 милиона души и брутен вътрешен продукт от три трилиона щатски долара е цифреното изражение на Единния икономически пазар, съставен засега от РФ, Казахстан и Беларус.

Армения, Киргизстан и Таджикистан също гледат доброжелателно към икономическото обединение. Към съюза се насочва и новият субект на РФ — Крим, като завършек на степните райони на Евразия.

В по-далечна перспектива към Евразия се очаква присъединяването на Виетнам, Китай, Индия.

Това всъщност е отговор на обвиненията за рестартиране на постсъветското пространство в рамките на нов СССР.

Към всеобщата неприязън не пропускат да се наредят и наши политици. Обобщеното им мнение изразява евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев: „Евразийският съюз е неприкрита носталгия към Съветския съюз. Но гражданското общество, партиите вдясно-център няма да допуснат България да влезе отново в орбитата на Русия…” В опитите си да уголеми предстоящата опасност, господинът пропуска един факт — никой не е канил България в Евразийския съюз.

И без нас страните от стартиращия ЕАИС си имат достатъчно проблеми за разрешаване. Много от тях откровено бяха изнесени на форума в Оренбург. Сред тях са прекалена администрация и усложнени процедури, дисбаланс на партньорските отношения — изтичане на специалисти от Казахстан към Русия и обратно — преминаване на малкия бизнес от Русия към Казахстан, намален стокооборот, „сив” незаконен внос от Китай поради занижен контрол на границата с Казахстан, липса на единна данъчна система и др.

Доколко успешен ще е Евразийският икономически съюз зависи от сценария, по който се движи”, бе казано на една от срещите. В този смисъл ЕАИС трябва да се поучи от грешките на първообраза си — Европейския съюз.

Една от тях е изискването за единна външна политика на ЕС, което извади България от всички руски проекти, включително от „Южен поток”. Независима външна политика като условие за участващите в Евразийския съюз е предложено от страна на Казахстан.

Следвайки схемата на проевропейския автор на проекта „Евразия” Юрий Клофнер, следващите етапи — след Митническия съюз и ЕАИС, трябва да бъдат създаването на единна валута (йевраз или алтин), както и наднационална структура на управление от типа на Брюксел.

Необходимо ли е и най-вече изгодно ли е това за държавите участнички в икономическото обединение — справка — Европейски съюз, разкъсван от неравнопоставеност между различните държави-членки на общността.

На ІV Евразийски икономически форум бяха представени десетки предприятия от Оренбургска област. Производство на нефтегазови продукти, машиностроене, производство на строителни материали и строителство, металургия, агропромишленост, дървообработване, логистика, туризъм — в това се състои икономическият потенциал на Оренбуржието, Евразийската врата на Русия. Ключовите думи за добрите икономически показатели са държавна подкрепа, грантови схеми, иновации, клъстери.

В областта активно се развиват малкият и средният бизнес, който заема 15,5% в относителния дял на регионалното производство. Освен за евразийска интеграция се говори и за европейско развитие на малкия и среден бизнес чрез създаването на регионални центрове за сътрудничество. Добрата новина — санкциите срещу Русия не оказват влияние на малкия и среден бизнес, бе съобщена от Игор Петров, зам.-ръководител на Европейския информационен консултативен център (ЕИКЦ) по международно сътрудничество. В РФ са създадени 48 евроинформационни центрове, като само за последната половин година са реализирани повече от 100 успешни проекта на регионално и международно равнище. ЕИКЦ разполага с уникална банка данни за Европа, Китай, Бразилия и други страни.

Европейските центрове могат да бъдат леко открехнатата врата за българския бизнес към отварящите се евроазиатски пазари.

Само че след упорито 25-годишно унищожаване на българското производство и още по-упорито извъртане на главите единствено и само в западна посока, какво можем да предложим ние?

Според данните на Българо-руската търговско промишлена палата общият стокообмен на България с РФ за деветте месеца на 2014 г. е намалял с 13,7%. Българският износ за Русия е спаднал със 7,6%, а руският внос — с 14,5%. На фона на тази песимистична статистика оптимизмът идва от доброто отношение на руските предприемачи. Тук все още ни помнят като добри строители и са готови за съвместно сътрудничество.

Оренбург се явява една от опорните точки в строителството на транспортния коридор „Западен Китай-Европа”. На този евразийски път сме всички ние. Успехът за всеки от нас зависи единствено от самите нас.

В горещото от протести лято на 2013 г. социолозите от „Алфа рисърч” публикуваха изследване, според което 22% от българите желаят страната ни да влезе в Евразийския съюз, 28% са без мнение, 44% остават проевропейци. Въпреки добрия резултат в полза на ЕС, анализаторите съзряха явна опасност българите да се преориентират в мнението си и везните да натежат в полза на източния съюз. Къде сме ние след седем години членство в ЕС? Според някои мястото ни в момента се определя от пословицата „От два стола, та на земята…”

За Запада си оставаме „троянският кон” в Европейския съюз. При това, че политиците ни са едни от най-послушните и се кланят при всяко леко помахване с пръст от страна на Брюксел. Изпълнихме всички критерии за затваряне на производства, плащаме глоби и санкции, треперим дали ще ни отпуснат поредните фондове и колко после пари от тях трябва да връщаме поради лошо усвояване. Промяна има. Но не навсякъде и не за всички.

Ние продължаваме да сме най-бедната страна в ЕС. Продукцията ни не е конкурентоспособна, ние сме просто пазар и работна ръка. При това безплатно образована за износ в Европа. На Запад вратите ни са почти затворени. На Изток ги затворихме сами. Доста плътно.

И все пак трябва да се развиваме и да вървим напред. Защото сме българи, обичаме България и искаме децата ни да живеят в родината си. Затова изборът трябва да бъде наш.

Един от най-успешните президенти на най-успешно развиващата се латиноамериканска страна в момента — Боливия, казва, че политиката не трябва да определя икономиката. Утопично, но не неизпълнимо. Особено за малкия и среден бизнес.

Вярната посока е тази, която носи ”финансови облаги”. Казва го казахстанският дипломат Б. Сатинтаев, обяснявайки смисъла на Евразийския съюз: „Ние не създаваме политическа организация, а чисто икономически съюз — прагматичен начин за получаване на печалби.” 

Икономическият интерес — това трябва да е вярната посока на България между Изтока и Запада. За бизнеса това е правилното решение. И бизнесът трябва да работи за България.

 

 

Автор „Русия днес“

Източник: http://rusiadnes.bg

Posted on 23.12.2014, in Анализи, Балканите, Икономика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: