СМЪРТТА ИДВА КАТО ХИПЕР-ЗВУК


СМЪРТТА ИДВА КАТО ХИПЕР-ЗВУК

Boeing X-37B

Целенасоченото сриване на световните цени на нефта и яростната спекулативна атака срещу рублата не оставят място за съмнения: Западът начело със САЩ е разярен и бесен от „руския бунт“ срещу господството на т. нар. „европейски ценности за демокрация и свобода“. Но западните планове за наказване на непокорната Москва не се ограничават с финансово-икономически диверсии.

В най-близко време се предвижда те да бъдат допълнени с мащабни мерки за пряк военен натиск.

Господарите на Запада разбират, че санкциите могат само да отслабят Кремъл, но не са способни да го накарат да промени политиката си на „империализъм“ и „геополитически реваншизъм“. Ето защо Пентагонът спешно подготвя „хипер-звуков блицкриг“ срещу Русия. След около 5-6 години чрез масирано приемане на въоръжение на хипер-звукови ракети от ново поколение и въздушно-космически самолети, Вашингтон разчита да постигне неоспоримо военно превъзходство над Москва и от позиция на силата да диктува на Кремъл условията на неговата пълна и окончателна геополитическа капитулация.

Събитията в Украйна ясно показаха, че днес САЩ, независимо от цялата си военна мощ, не са готови да влязат в открит силов конфликт с разбунтуваната Москва. Военната инфраструктура на НАТО през последните 25 години усилено се настройваше за колониални войни против страните от третия свят, и затова не е в състояние да обезпечи на алианса победя в Голяма война против възраждащата се Русия.

Но това не означава, че Западът се е примирил с такова положение на нещата. Приетата от конгреса на САЩ през декември 2014 г. резолюция №758 под заглавие „За рязко осъждане на действията на Руската федерация по провеждането на агресивна политика с цел постигане на политическо и икономическо господство“ констатира, че „Русия извършва политическа, военна и икономическа агресия против европейските страни, но Америка е готова да се противопостави на тази агресия в рамките на „придържането на Съединените щати към своите задължение по Северо-атлантическия договор“.

Съдейки по всичко, във Вашингтон най-после ясно осъзнаха, че става дума буквално за живота и смъртта на западната цивилизация във вида й, в който е формирана през последните няколко столетия. И наистина, след Крим и Новорусия, след публичните речи на Путин, ясно формулираната в тях идеология на Руското въстание против западната геополитическа хегемония, против диктатурата на содомския фашизъм и либералния сатанизъм – историческото „равенство“ в противопоставянето между САЩ и Русия вече е невъзможно. Или някогашната западна мощ окончателно ще загине във водовъртежите на новата епоха, а възкръсналата Москва ще се утвърди на международната арена като в цялото си величие на Третия Рим от „последните времена“; или Западът, извършвайки качествен технологичен скок, завинаги ще изблъска Русия от арената в бездната на историческото небитие.

Именно на такъв, победоносен за тях, резултат разчитат вашингтонските стратези, планирайки поредния „кръстоносен поход“ на Запада против „руските варвари“. Ето защо новата Студена война, започната от САЩ – с нейните икономически санкции и финансови диверсии, с политически провокации и информационно-пропагандни специални операции, е само първият етап от обширен и комплексен план за окончателното решение на „руския въпрос“.

На свой ред ние трябва също дълбоко да осъзнаем цялата опасност на сегашната ситуация. Няма нужда от илюзии: на втория етап от този план Вашингтон предвижда преминаване на конфликта в „гореща фаза“, масирано използване от страна на САЩ и НАТО на военна сила, разкъсване и унищожаване на единната руска държава. Ето защо въпросът за съотношението на военните потенциали на Русия и Запада, за новата надпревара в областта на перспективните военни технологии става въпрос на живот и смърт както за Вашингтон, така и за Москва. И не само през близките години, но и в многогодишна, далечна перспектива – до победата на една от страните и безусловната капитулация на другата.

Централно място в оръжейна надпревара заема разработването на т. н. „хипер-звуково“ оръжие и на неговите главни носители – въздушно-космическите оръжейни комплекси.

Днес в медиите твърде много се пише и говори за военния „хипер-звук“, но повечето от нас не си представят добре какво е това.

Простичко казано, без сложни научни термини, „хипер-звукът“ е способност на някакъв материален обект – например, самолет и или ракета, да маневрира в атмосферата със скорост многократно (не по-малко от 5-10 пъти) над скоростта на звука, която е 331 метра в секунда. Тоест, със скорост няколко километра в секунда. Във военната област такава скорост отдавна се постига от междуконтиненталните балистични ракети – но само в космоса, в безвъздушно пространство, на височини, където липса съпротивление на въздуха и, съответно, няма възможност за аеро-динамично маневриране и управление на полета.

На свой ред, военните самолети днес може да се използват ефективно само на височина до 20, пряко сили 25 км. Космическите апарати – на височина не по-малка от 140 км (параметрите на ниската орбита).

Така, промеждутъкът на височини от 20-25 до 140-150 км се оказва недостъпен за военно използване. Но именно този диапазон от височини, който е достъпен само за хипер-звуковите летателни апарати, е фантастично перспективен от гледна точка на бойната ефективност.

Защо хипер-звукът е толкова важен за военните?

Отговорът е прост. Той се състои само в 3 думи: скорост, точност, неуязвимост. Хипер-звуковите ракети, когато се удаде да бъдат създадени, ще са способни да поразят всяка точка на земното кълбо най-много 1 час след пуска. Благодарение на своята способност да маневрират и да коригират курса си по време на целия полет, ще могат да поразят целта с изключителна точност, буквално до метър. При това ще стартират от въздушни или въздушно-космически носители, които е крайно трудно да бъдат открити. Хипер-звуковата ракета ще се движи в атмосферата, вътре в плазмен облак, и затова ще остава максимално скрита и абсолютно недостъпна за всякакви системи на противоракетна отбрана. По този начин тя многократно ще превъзхожда по ефективност на бойното си приложение всички съществуващи образци оръжие, включително термоядрените междуконтинентални балистични ракети.

Хипер-звуковият полет е неуловим не само за съвременните средства за радиолокация. В обозримо бъдеще дори не се предвижда създаване на средства за прехващане на подобни ракети. Явно неслучайно руският вице-премиер Дмитрий Рогозин, коментирайки перспективите за създаване на хипер-звукови апарати, наскоро заяви, че по значение и влияние върху стратегията на въоръжената борба този пробив може да се сравни може би само със създаването на атомната бомба.

Така може с основание да се предположи, че американският план за „сдържане“ на Русия с по-нататъшна „окончателна ликвидация на руската заплаха“ се състои от 2 главни части.

Първият му етап, който условно може да се обозначи като „Студена война-2.0“, ще продължи най-вероятно до 2018 г., когато ще се състоят поредните избори за руски президент.

През това време американците ще се опитат с икономически „санкции“, финансови диверсии и масирани пропагандни кампании максимално да усложнят вътрешнополитическата обстановка в Москва, да провокират пълномащабна социално-политическа криза и да организират „руски майдан“ в качеството на двигател за поредната „перестройка“ и „цветна революция“. Главната цел на Вашингтон на този етап е да постигне сваляне (а още по-добре от негова гледна точка – физическо отстраняване) на Путин от президентския пост, „прочистване“ на висшето ръководство на страната, довеждане на власт на прозападен режим от либерали и глобалисти, американски „агенти за влияние“. Ако това не се удаде, тогава програмата-минимум е да се забави, а желателно и съвсем да бъде провалена програмата за модернизация и превъоръжаване на руската армия и флота.

В международен план главната цел на САЩ на този етап е в никакъв случай да не допуснат възсъединяване на Русия и Украйна, укрепване на Евразийския съюз, военно-политически алианс между Москва и Пекин и превръщане на путинския Кремъл в общопризнат лидер на глобалното антиамериканско, антизападно въстание на народите и държавите, които не желаят да служат като разходен материал и резервоар за евтина работна ръка за прословутия „златен милиард“ в рамките на сатанинския проект на либерално-содомската глобализация.

Освен междуконтиненталните балистични ракети, да обезпечи военната компонента в „сдържането“ на Русия на този етап е призвана групировката американски крилати ракети с голяма далекобойност. През 2105-16 гг. в тази групировка трябва да има 7 хиляди крилати ракети, разположени на морски и въздушни носители. Експертите на Пентагона смятат, че това количество „томахавки“ ще стигне, за да се нанесат на Русия неприемливи загуби, дори без да се прибягва до ядрено оръжие. Значи, може ефективно да се сдържа „руската агресия“, без да се рискува ответен ядрен удар по собствената територия.

Ако първият етап от американския план не донесе очакваните резултати, то на втория му етап, през 2-20-2025 гг., след постъпването на въоръжение в армията на САЩ на хипер-звуковото оръжие и неговите въздушно-космически носители, ще стане възможно да се премине от „Студуна война-2.0“ към гореща фаза. В този период Вашингтон ще се стреми чрез масирано въоръжаване на армията си с хипер-звукови ракети от ново поколение и с въздушно-космически самолети да постигне неоспоримо военно превъзходство над Москва. След което, вече от позиция на силата, да продиктува на Кремъл условията за неговата пълна и окончателна геополитическа капитулация. После единната руска държава бъде разделено на няколко „независими“ квази-държавни образувания (Европейска Русия, Уралска република, Сибир, Далекоизточна република и т. н.) под протектората на САЩ и техните съюзници.

За по-бързото постигане на тази цел днес в САЩ различни ведоства разработват едновременно няколко перспективни хипер-звукови проекта.

Това са:

1) Х-43А (на космическата агенция НАСА);

2) Х-51А и Falcon HTV-2 (на военно-въздушните сили);

3) AHW (на сухопътните войски);

4) ArcLight (на военно-морските сили), и други.

Този масиран щурм на хипер-звука, по мнението на специалистите, ще позволи на американците още към 2018-20 гг. да създадат серийно образци на хипер-звукови далекобойни крилати ракети с въздушно и морско базиране.

Като се отчита важността на темата резултатите от изпитанията на хипер-звуковите апарати са дълбоко пазена тайна. Само по съобщенията на американците може да се съди как вървят разработките им. Последният експеримент беше през август 2014 г. Пускът на ракета Х-43А беше извършен на полигона Кодяк в Аляска. Тази ракета е разработвана като съвместен проект на американската армия и лабораторията Sandia National в рамките на концепцията за „бърз глобален удар“. Предвиждаше се тя да набере скорост около 6500 км/ч и да порази учебна цел в тихоокеанския атол Куаджалейн. Но апаратът се задейства в продължение само на 7 секунди преди да изгори в атмосферата. Въпреки това САЩ оцениха този полет като успешен, защото беше показана възможността да се набере необходимото ускорение.

Хипер-звукова ракета
(ескиз)

В същото време Русия, естествено, не стоеше със скръстени ръце.

Това, че САЩ разработват принципно нови средства за въздушно-космическо нападение, които позволяват кардинално да бъде променени ходът и изходът на бойните действия при провеждане на въздушно-космически операции, за нас отдавна не е тайна. Това заяви на 8 декември 2014 г. генералният конструктор на концерна за противовъздушна отбрана „Алмаз-Антей“ Павел Созинов. Той каза: „Цял комплекс дейности в САЩ им позволява около 2020 г. да преминат към използване на принципно нов клас въоръжения за доставката на бойни глави и високоточно оръжие до целта. На първо място, става дума за междусредните летателни апарати, за развитието на хипер-звукови маневрени елементи в бойното натоварване на балистичните ракети и за редица други насоки, които се характеризират с нетрадиционни начини за доставка до целта както на обикновени, така и на ядрени боеприпаси“.

Що се отнася до хипер-звуковите бойни глави за стратегически ракети, в тази област Русия е признат лидер. Всички наши нови междуконтинентални балистични ракети, както морски („Булава“, „Синева“) така и наземните („Тополь-М“, „Ярс“) вече няколко години се снабдяват именно с такива бойни блокове, способни в крайния участък от траекторията, след влизането си в атмосферата, да маневрират и по курса, и по височината на полета.

Но колкото до т. нар. „междусредни летателни апарати“, по-просто казано – въздушно-космическите самолети, способни да действат както в безвъздушното пространство, така и в атмосферата, като при това извършват стремителни хипер-звукови „гмуркания“ от околоземната орбита във въздушната среда, за да се използва високоточно оръжие – тук информацията е крайно оскъдна.

Павел Созинов приведе като пример за такива апарати американските проекти „Фалкон“ и Х-37. Според него, бойните апарати, които се създават по програмата Х-37, „още днес позволяват на орбита да се извеждат до 3 бойни глави и да се доставят до целта, като се преодолее системата за предупреждение срещу ракетно нападение и другите средства за контрол“. Перспективата е американският въздушно-космически самолет, изведен а орбита с хипер-звукови ракети на борда, да дежури там няколко години – в постоянна готовност за мигновено използване на оръжие по сигнал от земния команден пункт. Орбитална групировка от няколко десетки такива апарата ще осигури поразяване на всяка цел върху земната повърхност буквално за няколко минути.

За да постигне по-скоро този резултат, американската програма Х-37 се развива активно. „Ключови са маневрените възможности за промяна на орбиталните параметри на полета и увеличаване на бойния товар“, – каза Созинов, като отбеляза, че трябва да бъдат променени изискванията към руските радиолокационни средства на Системата за предупреждение за ракетно нападение, Системата за контрол на космическото пространство и към средствата за поражение.

Едновременно с това Русия с усилени темпове развива свои ударни хипер-звукови системи, опирайки се на обширния и безценен опит на съветските конструктори, които ни оставиха уникално наследство.

Първият хипер-звуков апарат е създаден в СССР още в края на 70-те години на миналия век. Но го показаха за пръв на авиосалона МАКС през 1997 г. Той беше представен като система от нов клас – „хипер-звуков експериментален летателен апарат Х-90“. На Запад му дадоха названието АS-19 Koala. По данни на организаторите на авиосалона ракетата летеше на далечина 3000 км и носеше 2 бойни глави с индивидуално насочване, способни да поразят цел на 100 км от точката на разделянето им. Носител на Х-90 би могъл да бъде модернизираният вариант на стратегическия бомбардировач Ту-160М.

1

Въздушно-космическият самолет VentureStar (ескиз)

Тоест: ракетата Х-90 още по съветско време летяла по-далеч и повече време от днешните й американски аналози. При това плазменият облак, който възниква около апарата при движение с хипер-звукова скорост, му позволявал не просто да се движи в атмосферата със скорост няколко километра в секунда, но и да следва зигзагообразни траектории, като рязко сменя посоката на полета. Освен това, плазменият облак създава невидимост за ракетата против радарите.

Но Х-90 така и не постъпила на въоръжение в съветската армия. А през 1992 г., след разпадането на СССР, работата върху този проект изобщо била спряна.

И все пак опитът и трудът на съветските конструктори не отишли напразно. Щом Русия започна да се възстановява от либерално-демократичния погром на „дивите 90“, работите в хипер-звуковата област се възстановиха.

В резултат още през 2011 г. Централният институт за авиационни двигатели в Литкарино демонстрира на специалистите цяла поредица макети на перспективни хипер-звукови ракети. Тогава беше съобщено, че в следващата, 2012 година, вече ще бъде готов не макет, а напълно годен за полет образец на хипер-звукова крилата ракета. В пресата дори се промъкна названието на перспективния комплекс – „Циркон“.

Съдейки по всичко, изпитанията на този комплекс са били успешни, защото още на другата, 2013 година, в Министерството на отбраната съобщиха, че скоро самолетите на стратегическата авиация ще бъдат снабдени с хипер-звуково оръжие. А през лятото на тази, 2014 година, корпорацията „Тактическо ракетно въоръжение“ и Министерството на отбраната съобщиха, че окончателно са съгласували програмата за създаване на хипер-звукови ракетни технологии до 2020 г.

По този начин розовите надежди на Вашингтон за решително военно превъзходство над Москва, съдейки по всичко, няма да се сбъднат. Пентагонът не ще бъде единственият в света притежател на „абсолютното“ хипер-звуково оръжие. Нещо повече, Русия вече се е погрижила да разгърне общонационална система за противодействие на хипер-звуковата опасност. За целта у нас дори се появи нод вид Въоръжени сили на Руската федерация – Въздушно-космическите сили.

В състава на ВКС ще влязат войските за противовъздушна отбрана и авиацията на Военно-въздушните сили, както и разузнавателно-информационните и ударни комплекси, които засега влизат в състава на Войските за въздушно-космическа отбрана. При това вече по самото название на Въздушно-космическите сили следва, че те ще решават не само въпроси на отбраната – подобно на ПВО и ВКО, но и целия комплекс проблеми, свързани с новата епоха във военното изкуство, която неизбежно настъпва в резултат на „хипер-звуковата революция“ и появата на бойни въздушно-космически летателни апарати. За създаването на такъв нов вид Въоръжени сили са необходими няколко години, но тази работа вече започна.

Равносметката:

1. Западният свят се намира в състояние на криза, влиянието на Запада върху световната икономика, политика и култура последователно и неумолимо спада.

2. В тези условия американците се надяват да задържат своето топящо се военно предимство и изчезващата им геополитическа хегемония с помощта на ново поколение хипер-звуково въздушно-космическо оръжие.

3. На този фон Русия в резултат на самия ход на историческите процеси излиза начело като вожд на световното антизападно, антиглобалистко въстание.

4. Приемането от Москва на въоръжение на нови образци хипер-звуково оръжие, съчетано със създаването на Въздушно-космически сили трябва да осигури на Русия необходимия запас от стабилност пред лицето на западната агресия, на американските геополитически претенции и наближаващата Голяма война.

Помози Бог!

 

Автор: Константин Душенов, директор на Агенцията за аналитична информация „Русь Православная“
Превод: Любомир Чолаков
Източник: http://lyubomircholakov.blog.bg

Posted on 19.12.2014, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: