Андрей ФУРСОВ: СЪДБАТА НА ТЕЗИ, КОИТО НЯМАТ ИДЕОЛОГИЯ Е ПИКНИК В АВАРИЙНАТА ЛЕНТА НА ИСТОРИЯТА


Андрей ФУРСОВ: СЪДБАТА НА ТЕЗИ, КОИТО НЯМАТ ИДЕОЛОГИЯ Е ПИКНИК В АВАРИЙНАТА ЛЕНТА НА ИСТОРИЯТА– Смята се, че именно на Малта “Горбачов предаде всички”. Как Ви изглеждат тогавашните събития от днешна гледна точка?

– Капитулацията на Горбачов, а всъщност предателството към соцлагера и СССР, на 2-3 декември 1989 г. в Малта, бе всъщност финалът на доста продължителен процес на взаимодействие между част от западния елит и част от съветската върхушка.

В следвоенния период на Запад възникна млада и хищна фракция – корпоратокрацията. Става дума за буржоазията, чиновниците, спецслужителите и т. н., които бяха тясно свързани с транснационалните корпорации и финансовите капитали. В продължение на няколко десетилетия те упорито вървяха към властта, изтласкваха държавно-монополистичния капитал и свързания с него сегмент от световния елит.

Стратегията на корпоратокрацията спрямо СССР бе принципно различна в сравнение с групата на държавно-монополистичния капитал (ДМК). Още от 60-те години на 20 век тези групи се стремяха към приемлив диалог със съветската върхушка и всъщност намериха разбиране именно в средите на корпоратокрацията. Естествено, и двете страни, и специално западната, не бяха искрени, но търсеха диалог. В глобалистките планове на корпоратокрацията не се предвиждаше място за СССР в “прекрасния нов свят”… Освен това този свят нямаше как да се появи, ако не бъде унищожен СССР.

В периода на 70-те и 80-те години на 20 век корпоратократите дойдоха на власт на Запад и започнаха настъпление срещу СССР, където намериха съюзници, или по-точно компания. През 70-те години в Съветския съюз се формира не многоброен, но доста влиятелен сегмент от световната корпоратокрация, в който влизаха представители на номенклатурата, на спецслужбите, на някои научни звена и мащабни фигури от “сенчестия бизнес”. Така че корпоратократите от Запад се опитваха да изтласкат държавно-монополистичния капитал, а корпоратократите от СССР (с помощта на Запада) искаха да изтласкат КПСС от властта и да сменят строя, като се превърнат в собственици.

През втората половина на 70-те години бе създаден екип за решаването на тази задача. Изборът падна върху глупаци, тщеславни, и най-важното – омърсени с корупция, тоест хора, които лесно се манипулират, а ако нещо се обърка – лесно може да станат изкупителна жертва. Точно това бе “екипът на Горбачов”, като повечето от тях бяха употребени “на тъмно”.

В периода 1988-1989 г. Западът овладя процеса на демонтаж на социалистическия строй и го превърна в демонтаж на самия СССР и квазидържавните структури, чието ядро бе тъкмо Съветският съюз. Точно затова Мадлийн Олбрайт видя основната заслуга на Буш-старши в това, че “ръководеше разпада на Съветската империя”. Кулминацията на това “ръководене” бе декемврийската среща в Малта.

– Преди тази среща Горбачов посети Римския папа. Дали според Вас има някаква връзка между тези две събития?

– Йоан-Павел Втори бе русофоб и съветофоб, и най-вероятно е благословил Горби за капитулацията на историческа Русия, нещо, за което Западът мечтаеше от четири века.

В последната третина на 16 век на Запад започват два проекта за установяване на контрол върху Русия – протестантски (Англия, и от 20 век – и САЩ), и католически (Свещената Римска империя / Хабсбургите – Ватиканът).

Визитата на Горбачов, първо при папата, а после при Буш-старши, е много символична. Тя фиксира капитулацията не просто на СССР, а на историческата Русия. Не е ясно доколко самият Горбачов го е разбирал, обаче неговата “компания”, тези, които са в тесни връзки със западната върхушка и са по-отдавна “в играта”, например Александър Яковлев, са били съвсем наясно. В едно интервю Яковлев заяви, че с перестройката са катурнали десетилетната парадигма на руската история. Така че горбачовизмът е първата фаза на този срив, а елциновизмът – втората.

Началото на 21 век е белязано с противоречието между запазването на неолибералния икономически курс и завой към суверенитет във външната политика. Естествено, такова противоречие не може да продължи дълго, следователно – “или-или”.

– Но Русия се готви за геополитически реванш: “Мечката няма да си даде тайгата никому” – това са думи на президента Путин.

– Аз нямам усещането, че Русия се готви за геополитически реванш. “Кримската виктория (победа)” е безспорно постижение, особено на фона на четвъртвековно геополитическо отстъпление. Но това е принудителна победа, това е изпреварваща реакция спрямо действията на противника. Русия просто нямаше друг вариант – иначе към геополитическото поражение щеше да се прибави и загуба на физиономия – целият свят, включително близките съседи, биха разбрали, че Русия се превръща в изтривалка. Същевременно Крим е само едно вале в изгубената игра на Русия за Украйна в течение на четвърт век. Ние не успяхме да създадем в Украйна истинска проруска сила, не успяхме да създадем истински руски съюзници, не спомогнахме (меко казано) за появата на големи слоеве в Украйна, ориентирани към Русия, към руския свят. Докато американците, Западът като цяло, създадоха успешно антируски орки **, укронацисти, и така бе разширена русофобията  и зомбирано населението.

Мечката няма да си даде тайгата никому” е чудесна фраза, но зад думите трябва да има и дела. Утвърждаването на пълния суверенитет изисква не само великодържавен курс във външната политика, но също и суверенитет в икономическата област (на първо място финансов, банков) и в информационната сфера. Ние имаме банки, които са директно регистрирани в данъчните служби на САЩ, да, банки, но всъщност са дъщерни структури, филиали на Федералния резерв. И това никак не прилича на икономически суверенитет.

Що се отнася до медиите, днес ситуацията е малко по-добра, отколкото преди 5-7 години. Сега, в периода на украинската криза, държавно ориентираните медии надделяха тези на “петата колона”, и то за пръв път, откакто съществува Руската федерация. Обаче прекрасно виждаме, че прозападните медии са активни и до днес, а тяхната гледна точка съвпада изцяло с тази на Държавния департамент на САЩ и всъщност представлява нейна реализация в нашето информационно пространство. Това означава, че руският суверенитет в тази сфера не е пълен.

Обърнете внимание как англо-саксите воюват за своя информационен суверенитет, без да ги е еня за някакво външно приличие. Последният пример – действията на британците срещу “Русия днес” (“Russia Today”), на която препоръчаха да си промени редакционната политика, иначе ще бъде закрита. А онова, което си позволява коректната “Russia Today”, е несравнимо с онова, което си позволява “Эхо Москвы” или “Дождь”…

Не казвам, че битката за суверенитет, за великодържавност не може да бъде спечелена на фона на олигархичната и финансово зависима суровинна система. Навремето Клинтън заяви, че на Русия може да й се позволи да я има, но не и да бъде велика държава. Затова реваншът на Русия е възвръщането й към великодържавното статукво, което обаче не може да стане в условията на олигархично-суровинна система.

– Какви задачи стоят пред Путин? Очевидни са историческите паралели – да победи номадите и Хазария като Светослав, да изобрети “месианската идея” като Василий Трети (“Москва – третия Рим”), да проведе опричнината *** като Иван Грозни (т. е., да задуши “петата колона”), да създаде ред, който е алтернатива на Запада, основан на идеята за социална справедливост – като Сталин…

– Месианските идеи не могат да се измислят. Те се пораждат в борбата при епохи на криза.

Новите номади (глобалните номади – неологизъм, който започа да се употребява след 2000 г. – Бел. ред.) и Хазария, ако правилно разбирам въпроса, са всъщност глобалистите и техните съюзници, и по-точно – агентите им в Русия. Те може да бъдат победени с нещо от рода на неоопричнината. Тя е условието за създаване на нов социално-икономически ред, основан на принципите на социалната справедливост. На първо място, необходимо е справедливо разпределение на националния продукт, и трябва да се започне с конституцията. От една страна, действителността трябва да се съобразява с редица положения, заложени в нея (например това, че Русия е социална държава). От друга страна, трябва да се елиминират тези положения, които Елциновите лакеи натаманиха под диктовката на американските “консултанти” (например приоритет на международното право над руското). Но да се каже, е по-лесно, отколкото да се направи. А “да се направи”, означава сериозна и опасна битка, изискваща политическа воля и отъждествяване на груповите интереси с общонационалните.

– Вие писахте: “За да победиш в световната игра, нужно е ново знание и креативни спецназ”. Обаче драмата е, че у нас няма визия за бъдещето. Предлагат ни да реанимираме миналото. Или “СССР 2.0” **** или “Православие. Самодържавие. Народност”. Или християнско-ислямски-евразийски социализъм без лихва. А какъв е руският интерес?

– Аз писах “интелектуален”, а не “креативен”. Не мога да пренеса думата “креативно” върху душата и духовното. При нас всичко изведнъж стана “креативно”: “креативен мениджър”, “креативен директор”, появи се дори “креативен клас” – така се възвеличава офисният планктон. Та не е чудно, че нямаме визия за бъдещето, и като последица – няма стратегия за постигането й. А няма, защото липсва идеология. А забраната за идеология е записана в конституцията дори. САЩ обаче имат. И Китай има. И Япония. Има я и в други успели държави. Защото без идеология не могат да се формулират нито целите на развитието, нито образът на бъдещето.

Съдбата на тези, които нямат идеология, е пикник на страничната лента по пътя на Историята. Няма проект, обърнат към миналото, който да е работещ, нищо не бива да се реставрира – нито СССР, нито Руската империя.

Поразително е, но властта у нас (явно поради фундамента на социалното родство) се опитва да установи приемственост именно с Руската империя, като слага ударението на комплекса монархизъм-февруарство-белогвардейщина и го противопоставя на съветския период. Но царска Русия бе улица без изход. СССР реши задачи, за които самодържавието дори не можеше да си помисли. “Ние сме родени, за да направим приказката реалност” – това е съветският принцип. За разлика от Руската империя, в последните 50 години от съществуването си Съветският съюз не зависеше от никой. Той беше не просто държава, а център на алтернативата на световния капитализъм. Който иска, може да предложи на неспособните образа на бъдещите “поручик Голицин” (метафора за масовата емиграция от Русия след Гражданската война 1917-1922 г. – бел. ред.), но това е пораженска стратегия. Обаче и СССР, въпреки всичките си победи, също е минало. Необходим е нов модел на историческа Русия.

Времето на империите отмина, но същото е и с националните държави – те не могат да се противопоставят на глобалния тоталитаризъм на транснационалните компании и тайните наднационални групировки на съгласуваното световно управление. Необходими са нови форми, нещо от рода на имперско образувание с население не повече от 300 милиона (т.е. икономическа самодостатъчност в условията на сегашния “технологичен порядък”, при цялата условност на термина). Ядрото е военнопромишленият комплекс, армията, флотът, спецслужбите и действително реформираната наука. Това подобно на империя образувание трябва да е комбинация от йерархично-институционален и мрежови принцип на организация и да се разширява с териториални анклави, разпръснати по целия свят. Ето това е новият световен ред, който е алтернатива и на англо-саксонския капитализъм, и на психо-информационния тоталитаризъм на глобалистите. Погрешно е да се противопоставя регионалният евразийски модел на глобалистите, защото световните игри се разиграват на арената на света.

– Тоест, задава се световната битка за Евразия?

– Тя вече тече на пълни обороти. И ако по повод сирийската криза може да кажем с думите на Гайдаровия ***** Малчиш-Кибалчиш – “сякаш вятър духа, или е дим от пожари, или е дим от взрива на барута”, спрямо украинската криза ще звучи ето как – “Дойде бедата, откъдето не я чакахме. Нападна ни от вдън гори тилилейски проклетият буржуин. И пак свистят куршуми, отново хвърчат снаряди”, а нацитата-лошите за парче сланина предават страната си. И няма място за илюзии – окупирайки Украйна, използвайки я за плацдарм, нападнаха нас, нападнаха Русия.

Бандеро-Украйна е колония на САЩ – таранът на Запада срещу Русия. Някога Константин Леонтиев казваше, че чехите са оръжието, което славяните отнеха на немците и го насочиха срещу тях. Днес е време да кажем, че укрите са оръжието, което Западът отне от руския свят и го насочи срещу него. И така славяни убиват славяни.

Кашата на западната ни граница сериозно ври и това ще е задълго. Нашият геополитически противник ще се постарае да съедини украинския фронт с близкоизточния, създавайки промеждутъчен – кавказки, от който линията може да се проточи до Средна Азия.

Задава се последният Голям лов в епохата на капитализма, а нашата задача е да си сменим местата с ловеца – не ние, а той да бъде дивеч. Струва ви се крайно? Ами защо ни дърпат за опашката? Да би мирно седяло, не би чудо видяло.

С тайгата шега не бива, мечката тук е и прокурор, и изпълнител на присъдата…

 

2 декември 2014 г. портал култура.ру

Интервю на Татяна Медведева

Андрей Фурсов е директор на Центъра за руски изследвания при Московския хуманитарен университет. Разговорът с Татяна Медведева е по повод 25-годишнината от историческата среща на о. Малта между Михаил Горбачов и Джордж Буш-старши, която постави началото на края на социализма

 

Бележки

 

* намек за филма на “Колумбия пикчърс” по произведения на братя Стругацки – “На обочине”

** Орките, на латински Orcus, титла на бог Плутон, цар на подземното царство. Това са митични същества, персонажи от книгите на Дж. Р. Р. Толкин, раса от създания, често използвани от злите сили като войници. Във фолклора и в приказките на европейските народи орките са огромни човекоподобни чудовища, великани, гиганти, жестоки човекоядци

*** Опричнината е период в руската история, приблизително от 1565 г. до смъртта на Иван Грозни, официално е отменена по-рано, през 1572 г. Понятие, което обозначава държавна рестрикция и система на извънредни мерки срещу болярско-княжеската опозиция

**** Web 2.0 е наименование, създадено през 2004 г., което се отнася до т. нар. второ поколение на уеб-базирани услуги като сайтове-мрежи за социални контакти (социални мрежи). Явлението се отнася до промените в начина, по който тези стандарти се използват. Думите се заместват от икони и меню-бутони. Според Тим О’Рейли, авторът на идеята 2.0 (Web 2.0 , Мрежата 2.0, Уеб 2.0), това е “бизнес революция в компютърната индустрия, породена от преминаването към интернет като платформа, и от опита да се разберат правилата за успех в тази нова платформа”. Най-типични примери за Web 2.0 приложения са Youtube, MySpace, Digg, Twitter, Facebook и други. – Бел. ред.

***** Аркадий Гайдар. „Сказка про военную тайну, Мальчиша-Кибальчиша и его твердое слово”

 

 

Източник: в.“Нова зора“

Реклами

Posted on 18.12.2014, in Анализи, История, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: