От газовия „Южен поток“ до шистовия южен потоп…


От газовия "Южен поток" до шистовия южен потоп...

„Южен поток“

Още откакто през април тази година на последното си заседание старият Европейски парламент прие нещо като документ, нещо като резолюция, нещо като нищо на света срещу проекта „Южен пото“, беше ясно, че пътят на този мащабен проект ще бъде миниран и че рано или късно около него ще има и политическа и дипломатическа криза. Това, което никой не очакваше, беше изявлението на Владимир Путин, избрал Анкара съвсем неслучайно като място, където да обяви, че прекратява този проект. Като черешка на тортата той допълни, че, ако България е суверенна държава, трябва да настоява за компенсации пред Еврокомисията.
У нас  веднага спуснаха на идеологическите центрове на десницата опорна точка да се възмущават от това, че Путин бил поставял под въпрос независимостта на страната ни и да твърдят, че Москва можела да строи газопровода при европейските правила, но очевидно не искала да се съобразява с тях. И понеже „Южен поток“ от много време насам не е въпрос само на специалисти по газови доставки, а болезнен политически проблем, може би е време да си кажем, при това съвсем политнекоректно, някои основни истини за него. И най-вече някои истини за клишетата, които се опитват да ни пробутат като истина, както и за неистините, с които е обраснала тази тема.

На първо място – щеше ли България да има полза от един такъв газопровод? Самият факт, че сме в състояние дори да формулираме подобно питане показва в каква странична реалност на лудостта пребивава нашата политика. Всяка тръба, която преминава през територията на една страна, усилва нейното геостратическо значение и това, ако оставим настрани въпроса за печалбите. Само в тази страна изявлението на сегашния премиер, че не е виждал договорите за „Южен поток“, при условие, че подписът му стои под тях, може да остане ненаказано и подминато от медиите. Но ето, че на Борисов му се размина парламентарната театрална сценка, която разигра като обяви, че никога не е виждал какво ще печели България от газопровода. Една държава винаги може да прецизира условията, по които се строи един проект, но истерията около това дали ще печели и колко ще печели всъщност са идеологически спецефект, нужен на тези, които имат поставена задача да не допуснат руски проект да се осъществи в България.

Вероятно подобна гледна точка можеше и да мине, но ако се заровите в старите вестници, ще видите че съвсем същата е ситуацията и през 1997-1998 година, когато Русия предлага на България да се включи в проекта „Син поток“. Абсолютно същите, които днес реват по темата „Южен поток“, тогава обясняват, че „Син поток“ е неосъществим проект, че това е диверсия, че руснаците нямат газ да го пълнят, че никога няма да се осъществи, че всичко това е провокация към страната. В крайна сметка Русия го прекара през Турция и днес тръбата си работи яко, но България не видя никаква полза от това, ама никаква. Същото е на път да се случи отново.

Второ – казват ни, че европейските енергийни интереси са и български енергийни интереси, защото България е част от общността. И тук вече трябва да отворим една голяма тема, която трагично отсъства у нас. Ние наистина сме държава-членка на ЕС, но има мигове, в които е време да видим истината. Специално по „Южен поток“ ЕК напълно пренебрегна българския интерес, дори интересите на цяла Южна Европа и на практика показа, че продължава да провежда политиката на „Европа на две скорости“. Защото всички изисквания, които бяха поставени към „Южен поток“, оказа се, не важат за „Северен поток“. „Северен поток“ е газопровод, който осигурява газ на Германия и на цяла Северна Европа. За него новите регулации не важаха. Много е лесно да се правиш на принципен, когато си подсигурил гърба си с ресурси и да настояваш всички останали да не си дават сметка за това.

Нещо повече. Да го кажем радикално – поведението на България съвсем не оставя усащането за суверенна държава. Още по времето на Пламен Орешарски правителството остави ЕК да води преговорите за газопровода, а всички знаем, че ЕК още от 2011 година води такива разговори от позицията на това да се спазва „третия енергиен пакет“.

Зад тази енигматична, повтаряна до повръщане от всички, които си мислят, че с нея обясняват нещо, се крие идеята, че Русия трябва да представи поне 50 на сто от капацитета на тръбата на други доставчици, за да се запазел пазардния механизъм. И точно с това изискване, предназначено единствено за да има дипломатическа формулировка за войната срещу този проект, ЕС се постави в ролята на един глобален Росен Плевнелиев. Нашият държавен глава между всички бисери, които е ръсил в своята кариера, се отличи и с репликите си в Катар, че България с удоволствие би купувала и потребявала катарски газ, само трябвало да намери начин да го транспортира. Същото е и изискването за „друг доставчик“. Хванете картата, хванете произволна карта – друг доставчик по бреговете на Черно море няма. Да, и аз искам да живея в прекрасния свят, където в мига, в който пожелаеш доставчик на газ, и той идва веднага, но, уви, всички сме ограничени от тази проклета реалност, вървяща толкова грубо срещу третия енергиен пакет.

В момента, в който Путин направи своето изявление за прекратяване на проекта обаче, анонимна говорителка на ЕК обяви, че Комисията не е страна по преговорите. Подобно изявление трябваше да докара до бяс всеки представител на политическия елит, както и тези, които обикновено ни обясняват, че европейският и българският интерес са равносилни. Вярно е, Бойко Борисов отиде в Брюксел, яростно поиска да накажат тази говорителка, но, ако бе използвал поне малко от тази ярост при разговорите с Жан-Клод Юнкер, цена нямаше да има. Вместо това видяхме снимки на това как двамата се прегръщат като първи приятели и почти се милват по главите. Какво получи България от тази среща? Уверение, че Европа стои зад нея, и че топката е в полето на Русия. Това е много интересен начин да кажеш, че засега няма да предприемаш нищо и ще оставиш нещата на естествения им ход.

Любимият ми аргумент е, че с „Южен поток“ Путин искал да заобиколи Украйна и да ощети нейните интереси. Аргументът ми е любим, защото никой не може да ми обясни защо трябва да ми пука за интересите на Украйна. Тук вече въпросът опира до това в състояние ли е България да формира собствен национален интерес и да го следва или е просто марионетка в нечии чужди ръце. Украинската газопреносна система бе приватизирана изцяло от американски фирми, което означава, че за доставките си на синьо гориво сега страната ни е изцяло зависима от геополитическата конфронтация, нажежила света до червено, което е политически еквивалент на това да легнеш да спиш в една стая с канибал и да се надяваш, че на сутринта всичките ти части ще си бъдат на мястото. Спомняйки си нелепия начин обаче, по който бе прекратен проектът от българска страна – с посещението на трима американски сенатори при Орешарски, май оттук до свършека на света ще поставяме на първо място нечии чужди, дори вредни нам, интереси и ще твърдим, че сме ценностно непоклатими, макар и отчайващо бедни.

А истината е, че дори и в по-далечен план България трябва да се бори с всички сили и енергия „Южен поток” да минава през нейната теротия.. Ако тръбата отново мине през Турция и заобиколи страната ни, тя пак може да стигне до Италия през Гърция, Македония, а след това и Сърбия. Проектът ще се оскъпи, но пък останалите страни от Южна Европа имат нужда от него. Въпросът е в състояние ли България да остави не само Турция да стане регионална сила номер 1, основна енергийна сила на Балканите, но и да даде такъв ресурс в ръцете на Македония, например. Тук вече въпросът опира до това има ли политическият елит някаква стратегическа визия за страната, някаква по-далечна идея за нея, защото пътят, по който е поела нашата дипломация, е така осеян само с „добри“ намерения, че неименуемо води в ада.

„Южен поток“ беше една от малкото възможности България да си поеме глътка въздух в ситуация на такава криза, а и да повиши своята сигурност в един брутално полудяващ свят. Без такива проекти ние сами се обричаме на някакъв геополитически изолационизъм, защото само присъствието ни в ЕС вече съвсем не е достатъчно за гордост. Ние или ще знаем какво искаме да постигнем, или ще се превърнем не само в провинция, но и в истински заден двор на Европа. Заради това, веднага след срещата си с Юнкер, Борисов трябваше да направи и невъзможното, за да се срещне с Путин, или поне с представителите на „Газпром“. Най-малко  за да покаже, че все още има някаква автономна воля и че има очи да се появи нявскъде, за да защити българските интереси.

В тази песимистична ситуация България има само една надежда. И тя е в това, че Путин направи изявлението си просто за да ускори процесите, тоест като някакъв вид пазарлък с Европа. Никой не е срещу това газопроводът да се строи по европейските правила, но нека поне те да се изпълними, а не да правят и невъзможното тръбата да я няма. България самичка не разбира, че с нейната уклончива позиция, с театралното си поведение, с постоянно инспирираната русофобска истерия, самичка придобива карикатурен вид, дори и пред своите европейски съюзници. Опитват се да ни накарат да повярваме, че в един свят, в който всяка страна се бори отчаяно за своите интереси и да изплува от океана, някой друг вместо нас ще отчита как да спечелим. Това не само е смешно, това е абсурдно. Почти толкова абсурдно, колкото постоянните мантри на президента за саниране и енергийна ефективност, които можели да ни направят икономически тигър.  Както и това, че шистовият газ можел да ни направи независими.

В продължение на много години България беше хранена с лъжи, интриги, подпалване на страхове и заради това изтърва всичко питомно, за да гони дивото. „Южен поток“ е един от последните ни шансове да хванем експреса към по-значим и по-добър живот. Тоест към живот, където ще знаем собствените си интереси и няма да приемаме фразата „стоим зад вас“ като обещание за сватба. Защото като гледаме какъв става светът наоколо, подобно уверение в повечето случаи изобщо не звучи като нещо хубаво.
А по-скоро като закана за болезнена нощ.

Автор: Александър Симов

Източник: http://avtorski.pogled.info

Posted on 17.12.2014, in Анализи, Балканите, Енергийни проекти and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: