ЦРУ се провали, не забеляза раждането на халифата


ЦРУ се провали, не забеляза раждането на халифатаВ ЦРУ може и да са виновни за измъчването на заподозрени, но това е само един епизод от много по-голям провал, за който никога не е била търсена сметка

Противоречията около използването на мъчения от ЦРУ замъглява два важни аспекта от „войната срещу тероризма“, която управлението уж води.

Първият е, че тази война доказуемо се провали, след като Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/, терористи по всички определения, днес управлява голяма част от Близкия изток – в Северен Ирак и Източна Сирия.
Тази групировка реализира този успех въпреки огромните бюджети на американските и европейските служби за сигурност след 11 септември. Те не само се провалиха в предотвратяването и спирането на процеса – те, изглежда, въобще не забелязаха ставащото, докато не стана прекалено късно. Те с много по-голямо желание се концентрираха върху Ал Кайда, ядрото на Осама бин Ладен, което беше групировка с ограничен размер дори преди да загубят базите си в Афганистан през 2001 г.

Продължаващата да е в сила заплаха от Ал Кайда беше преувеличена и организацията беше представена в периода след 2001 г. като своеобразен мини-Пентагон с високопоставени служители, които могат регулярно да бъдат елиминирани или залавяни, с което Вашингтон да си осигурява политически необходими успехи.

Само че през последните 13 години такива операции срещу Ал Кайда бяха предимно дребни. Крайният резултат на операциите на ЦРУ беше триумф на групировка, застъпваща голяма част от същата идеология и цели, каквито имаше Бин Ладен, която създаде своя държава, простираща се от иранската граница до предградията на Алепо.
Вторият аспект на войната срещу тероризма е, че от началото се избягва взимането на мушка на две страни, без чието съучастничество атентатите от 11 септември не биха се състояли – Саудитска Арабия и Пакистан.

Беше очевидно дни след 11 септември, че граждани на Саудитска Арабия са били сериозно замесени – 15 от 19-те терористи бяха саудитци. Самият Бин Ладен произлиза от саудитския елит и американското разследване на атаката установи, че финансирането от Ал Кайда идва предимно от частни донори от саудитското кралство.

Но президентът Джордж Буш-младши и неговата администрация не само внимаваха да не посочат с пръст Саудитска Арабия, но и цензурираха сериозно 28 страници от официалния доклад за ролята на Рияд – въпреки жалбите за жертвите от 11 септември.

Президентът Обама обеща като кандидат за поста да позволи тези страници да бъдат огласени, но никога не го направи.
Ал Кайда използваше Афганистан като свое светилище и САЩ бяха длъжни да свалят талибаните през 2001 г., но беше обществено известна тайна, че талибаните за спонсорирани и дори създадени от ISI, пакистанското военно разузнаване.

Когато шумотевицата около атентатите от 11 септември отшумя, Пакистан направи абсолютно същото отново, така че талибаните бяха в състояние да водят продължителна партизанска война в името на връщането си на власт. И макар че САЩ винаги да твърдяха, че воюват с Ал Кайда, те никога не се конфронтираха с Пакистан, който е мълчалив партньор на талибаните.

Когато Бин Ладен беше проследен до Аботабад, близо до пакистанската основна военна академия, беше твърде възможно да се предполага, че неговото присъствие там е било известно на пакистанските специални служби.
Ал Кайда беше полезна мишена за ЦРУ, защото беше злодеят от 11 септември и демонична сила в очите на американското общество. Разрушаването на кулите-близнаци изтощи нейните ресурси и тя можеше да бъде победена без особени трудности.

Когато много групировки от типа на Ал Кайда се появиха в Ирак, Сирия и Либия след 2011 г., те не бяха разпознати като част от групировката-първообраз.
Успехите срещу Ал Кайда в Йемен бяха огласени, но не беше обърнато никакво внимание на факта, че джихадисти, кълнящи се във вярност на ИДИЛ, превзеха гр. Дерна в Либия и са нарастваща сила в страната.

В ЦРУ може и да са виновни за измъчването на заподозрени, но това е само един епизод от много по-голям провал, за който никога не е била търсена сметка.

 

 

Автор на публикувания във в. „Индипендънт“ коментар е Патрик Кокбърн

Източник: http://www.duma.bg

Posted on 14.12.2014, in Анализи, Национална сигурност and tagged , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: