Сблъсъка между Китайския социализъм и американския капитализъм


Сблъсъка между Китайския социализъм и американския капитализъмАмериканската комисия за икономическо сътрудничество между Китай и САЩ постоянно дава заплашителни предупреждения.

Комисията предупреди, че руските и китайските ядрени подводници вече могат да нанесат удари по американски военноморски бази, САЩ обвини властите в Пекин, че водят кибер-война срещу тях, в  Азия Китай и САЩ водят ядрена надпревара, същевременно САЩ натрупаха огромен дълг, достигащ вече колосалните 18 трлн.долара, а най-големия им дълг е към прекия конкурент – Китай.

И в тези условия за САЩ става все по-трудно да запази световната си хегемония. Очевидно е, че „китайския модел“ вече надви американския корпоративен капитализъм…

През 2001 Пентагонът даде своите прогнози, че през 2015 американските въоръжени сили ще имат капацитета да предизвикат китайските. Прехвърлянето на части от Персийския залив и Европа до Далечния изток беше забавено

фатално. Войната в Сирия обърка всички планове на САЩ. Междувременно, Китай вече е най-голямата световна икономика, развитието на „китайския дракон“ се оказа по-бързо от прогнозираното. Според експертът Манлио Динучи, последния доклад на Комисията за икономическо сътрудничество на САЩ и Китай от ноевмри е „аларма“ – Вашингтон трябва да започне да действа срещу Пекин, ако иска да запази световната си хегемония.

„Китай предизвиква паника в САЩ“

това заглавие е избрал италианският експерт. Ето превод на неговия анализ:

Правителството на Китай прибягва до „нечестни“ търговски практики, стимулирайки икономиката и експорта чрез своя модел на смесена пазарна икономика със социалистическа ориентация, вместо да „въвежда солидни икономически реформи“: Това е първото обвинение срещу Китай в доклада на Комисията за икономическо сътрудничество и сигурност на САЩ и Китай, публикуван и представен пред Конгреса през ноември.

Въпреки увеличението на американския експорт за Китай, американския търговски дефицит се увеличи през 2013, достигайки до 318.4 млрд.щатски долара и продължава да

се увеличава. Това е най-високия търговски дефицит между САЩ и Китай някога. Цените на стоките „произведени в Китай“, внесени от Съединените щати надвишава четири пъти стойността на стоките „произведени в САЩ“, които се експортират за Китай. В следствие на това ударът за САЩ е звучен – за периода 2001-2014 29% ръст на безработицата беше отбелязан в производственият сектор в САЩ. Очевидно е, че бизнеса вече гледа към Китай, а недоверието спрямо САЩ, идващо дори от европейските им партньори тепърва ще се почувства по-силно.

Комисията обаче отказва да признае, че всичко това се дължи на аутсорсинга на производството от корпорации от САЩ за Китай (източник на по-евтина и многобройна работна ръка и много други привилегии). Това позволява на мултинационалните корпорации да правят колосални печалби, а за американския работник остават само негативните последствия.

Китай започва да навлиза стабилно с инвестиции в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка, предлагайки много по-добри условия от неоколониалните похвати на американските мултинационални компании.

С други думи, за разлика от това, което искаха, Съединените щати се провалиха в опитите си да се държат с Китай, забравяйки с кой си имат работа. Нео-колониалните механизми предвиждаха, че САЩ ще получи това, което е свикнала да си взима навсякъде – пазар за американските стоки и евтина работна ръка. САЩ отказват да припознаят китайската икономика като „пазарна“.

Но най-голямата заплаха е рискът САЩ да изгуби военното си надмощие. Комисията неслучайно винаги отбелязва с тревога сериозната модернизация на китайските въоръжени сили и увеличаването на военния бюджет, който тази година „скочи“ на $ 131 млрд. долара. Но не се чува и дума за огромния американски военен бюджет (най-големия във света) при популация четири пъти по-ниска от китайската. САЩ харчи около $1 трлн.долара за военните си разходи годишно. Не се споменават и официалните данни на Пентагона за 576-те военни бази по цялото земно кълбо, с които разполага САЩ. За разлика от американците, всички военни бази на Китай са само по тяхната територия и имат дефанзивно, а не експанзивно предназначение. За сметка на това САЩ методично обрисува кръг от свои военни бази, който обгражда Китай с хирургическа прицизност.

И така, Комисията отново поиска увеличаване на военните разходи, за да „може САЩ да увеличи военното си присъствия в Азия и Пасифика, за да се противопостави на нарастващите възможности на китайските военни сили“. Сега САЩ има 360 000 войници, 200 бойни кораба и 1500 самолета, ръководени от Pacific Command (PaCom), но явно това не е достатъчно. Според плановете на Пентагонът, до 2020 г. 60% от американските военни кораби и военноморски бази ще се концентрират в Пасифика.

В Четиригодишния отчет Пентагонът твърди, че „Съединените щати са допринесли, особено в последните шест десетилетия, за мира и просперитета на азиатския регион“. Но, когато се замислим за политиката на САЩ относно Азия не се сещаме за нищо подобно. Сещаме за няколкото милиона виетнамци, изклани или натровени с Напалм и Оранжевия агент. За 500-те хиляди индонезийци по време на преврата през 1965, организиран от ЦРУ.

 

 

Автор: Манлио Динучи

Източник: https://alterinformation.wordpress.com

Posted on 08.12.2014, in Анализи, Ядрено оръжие и стратегическа стабилност and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: