Румен Овчаров: „Южен поток“ през България е спрян окончателно


Румен Овчаров: "Южен поток" през България е спрян окончателно

Румен Овчаров

Нашите политици разглеждаха проекта не като политически, а като едни 2 млрд. евро, които трябва да се разпределят между приятелски фирми около ГЕРБ, твърди бившият енергиен министър

„Щеше ли да бъде и Русия зависима от България, ако 30% от транзита й за Европа минаваше през нас?“

„С превръщането й в енергиен център на Югоизточна Европа, ролята на Турция неимоверно нараства“

– Г-н Овчаров, да започнем с въпроса за загубите на България от спирането на „Южен поток“ и за пропуснатите ползи – в публичното пространство битуват различни спекулации и числа, някои политици и коментатори вдясно дори говорят, че сме се отървали от ново финансово робство към Русия. Каква е вашата оценка?
– Благодарение на тези „освободители“ от ГЕРБ и десницата ние вече успешно се „отървахме“ от проекти като „Бургас-Александруполис“, АЕЦ“Белене“, „Набуко“, а сега и от „Южен поток“. Реализацията на тези проекти не само щеше да извади България от икономическата криза, но и да създаде десетки хиляди работни места и да превърне България в съвсем различна държава в политическата и геостратегическата карта на Европа.
За съжаление ГЕРБ „успешно“ се справи с тези проекти и сега вместо да имаме работещи АЕЦ „Белене“, изградени петроло- и газопроводи, чрез които да сме гарантирали енергийната си независимост, ние сме изправени пред заплахата да престанем да бъдем страна – транзитираща газ за други страни, и даже да доставяме газ от Турция, разбира се – пак руски, но на друга цена и при други условия.
– Според някои твърдения проектът не е изгоден икономически за нас, така ли е?
– Икономически проектът „Южен поток“ не може да бъде губещ. Много лесно можем да пресметнем, че транзитирането на 63 млрд. куб. метра природен газ годишно на повече от 500 км, даже при транзитните такси по сега действащия транзит за Турция от около 1.85 US долара/1000 н. м3 на 100 км, ще носят приходи от около 600 млн. долара. И сега България получава годишно между 120-130 млн. долара за транзитирането на 13-14 млрд. куб. метра на значително по-късо разстояние.
– На какво се дължи според вас сериозното поскъпване на проекта в последната година, тази ескалация на цената? Нямаше ли наистина опасност България да губи, ако той се окаже нерентабилен?
– Поскъпването на проекта се дължи на желанието на ГЕРБ и Бойко Борисов да бъдат разпределени огромни суми от над 2 млрд. евро между няколко близки до Бойко Борисов, Цветан Василев и Делян Пеевски строителни фирми. По тази причина правителството на ГЕРБ не преговаряше за максимално висока транзитна такса, за гарантиране на приходите независимо от транзитираните количества, а просто прие искането на руската страна за 15-годишен период, в който България няма да получава нищо, а само ще връща осигурения ни от „Газпром“ заем за строителството. Доста нахално е Бойко Борисов и ГЕРБ сега да се правят, че не знаели какви са транзитните такси и какви са приходите от проекта. Той даже не бил виждал договора, като че ли не знаем кой беше министър-председател през декември 2012 г., когато българското правителство направи на руската страна инвестиционното предложение за „Южен поток“.
Лошото е, че и правителството с мандата на БСП не направи нищо за изясняване на икономическите параметри на проекта и гарантиране на държавния интерес. Нещо повече, допусна увеличение на цената от 3.1 до 3.8 млрд. евро, а срока, през който България няма да получава приходи от транзитни такси, го увеличи до 22 години. Проектът няма как да бъде губещ за България. За съжаление българските правителства правят така, че приходите за държавата се отлагат, а печалбите на частните компании се увеличават и ускоряват.
– Спрян ли е всъщност „Южен поток“, или проектът просто ще заобиколи България и тръбата отново ще достига Европа? Пропиляхме ли напълно геостратегическото си положение на Балканите? Наистина ли по чисто технически и юридически причини, свързани със законодателството на ЕС, не успяхме да продължим?
– Според мен „Южен поток“ през България е спрян окончателно. Дали ще се реализира вариантът през Турция зависи от много неясни в момента фактори. Всъщност това беше началният за Русия вариант на проекта от 2005-2006 г. Тогава ние успяхме да я убедим, че България вече е надживяла битките с „руския империализъм“ от времето на Иван Костов и може да бъде надежден партньор. Винаги съм смятал, че за държава като България най-разумният начин да гарантира енергийната си независимост е на принципа „независимост – чрез взаимна зависимост“. Именно поради тази причина стартирахме тези геостратегически проекти.
Щеше ли да бъде и Русия зависима от България, ако 30% от транзита й за Европа минаваше през България? Ако към това добавите и 10% от износа й на петрол (проекта „Бургас-Александруполис“) и независимите доставки по газопровода „Набуко“, не е ли ясно, че с тези проекти ние гарантираме както независимостта си, така и сигурността на доставките си, без да закопаваме в земята празни тръбопроводи, т.нар. интерконектори). За съжаление тези проекти са вече в миналото, както и възможността да използваме геостратегическото си положение на Балканите. Тези геостратегически предимства в момента ще се ползват от Турция. А не успяхме да продължим не поради технически или юридически причини, а поради липса на политици, можещи да формурлират и да защитават националните ни интереси, а не да обслужват поредния голям брат.
– Продължават медийните престрелки за това кой всъщност е главният виновник за спирането на „Южен поток“ – дали основно вината е на нашите управници, или е на ЕС и САЩ, погледнато в контекста на геополитическото съперничество на Запада с Русия? А някои даже изкарват виновен самия Путин.
– Това, че САЩ и Русия се опитват да реализират геополитическите си интереси едва ли е изненада за някого. Въпросът е защо отново България плаща цената на това противопоставяне. Спирането на проекта, разбира се, има геостратегически привкус, но основната причина си е в България. Нашите политици разглеждаха проекта не като политически, а като едни 2 млрд. евро, които трябва да се разпределят между приятелски фирми. Нашият министър-председател беше единственият, който обяви, че спира проекта след среща с американски сенатори. Австрийският президент просто им напомни, че не са в САЩ.
– Кой печели от спирането на проекта? Какви са алтернативите за доставка на газ за България оттук нататък, ако приемем, че на „Южен поток“ през наша територия е поставена точка. Може ли да имаме някаква реална диверсификация?
– Очевидно печелят страните, които в момента транзитират през Украйна. Губят тези, които се надяваха да транзитират руски природен газ през „Южен поток“. Геостратегически изглежда, че печелят САЩ и техните клакьори в България, но това е само на пръв поглед – Турция отдавна не е безсловесен сателит на САЩ. При Ердоган тя играе активна самостоятелна роля, на момента драстично разминаваща се с позициите на САЩ. Сега с превръщането й в енергиен център на Югоизточна Европа, измествайки България от тази позиция, нейната роля неимоверно нараства. Що се отнася до диверсификацията, не може да говорим за реална диверсификация, ако очакваме тя да се случи чрез свързването ни със страни, които ползват над 60% природен газ, доставян от Русия.
– Прогнозите ви в по-широк геополитически план за Европа, нуждите й от газ занапред, доставките и източниците. Може ли шистовият газ да замести руското синьо гориво?
– Според прогнозите потреблението на природен газ в Европа ще расте, съответно и доставките от Русия поради липсата на други източници. Така че в дългосрочен план сляпото изпълнение на указанията от Вашингтон е доста лекомислено. Виждам, че в някои от европейските държави вече го осъзнават.
Що се отнася до шистовия газ, той донесе огромни ползи на САЩ и ги превърна в износител на енергийни ресурси. В Европа експериментите продължават. Без надеждни гаранции, че тези експерименти не водят до сеизмична активност и замърсяване, България не може да рискува най-големия водоносен хоризонт в Югоизточна Европа и да дърпа дявола за опашката на 100 км от едно от най-опасните сеизмични огнища на Балканите, каквото е Вранча.

 

 

Автор: Валентин Георгиев

Източник: http://duma.bg

Posted on 08.12.2014, in Анализи, Балканите, Енергийни проекти and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: