В България има „спящи клетки“ на ислямистите


В България има „спящи клетки“ на ислямистите

Снимка: БГНЕС
24 ноември 2014 година. Иракски патрул оглежда град Саадия малко след като оттам са изтласкани частите на терористичната „Ислямска държава“. Но пожарът на войната там, както и в Сирия, няма да затихне скоро независимо от ограничената намеса на международни сили.

Амбициозни лидери фалшифицират вярата за своите цели

Преди няколко седмици висш офицер от разузнаването ни убеждаваше от малкия екран, че за България опасност от т.нар. Ислямска държава – формация, възникнала напоследък на територията на Сирия и Ирак, не съществува. Той се стремеше да опровергае твърденията на бившия военен министър от служебното правителство, защитаващ точно обратната теза. Не минаха и броени дни, и гръмна новината за арестувани в България няколко ислямисти, което е доказателство, че опасенията на министъра не са били без основание. Неведнъж съм подчертавал, че

такава опасност за сигурността на страната ни 

съществува, че тя е твърде реална на фона на събитията в Близкия изток, че в България съществуват „спящи клетки“, които в определен момент може да се събудят и да създадат неприятности за нашата твърде крехка държавност. Някои посрещнаха с насмешка подобни твърдения. А се оказа, че опасността е вече пред нашата врата, че тя чака удобен момент, за да избухне.

Това следва и от редица изявления на лидери на „Ислямска държава“, за които Балканският полуостров, включително и България, са част от бъдещата територия на „халифата“. Това твърдение очевидно е твърде опасно за нашата страна. А първопричините за него не са само в субективната воля на този или онзи ислямски имам, не са и в недоволство на група или прослойка в определена държава от нейния режим.

Наистина, ако приемем, че режимът в Дамаск, срещу който „Ислямска държава“ и някои сирийски опозиционери водят кървави битки, е диктаторски, то какво да кажем за страни като Саудитска Арабия, Оман, Катар и т.н. Нима съществува арабска държава, в която наистина можем да говорим за модерна демокрация? Такава просто няма, поне в сегашния етап от развитието на тези страни. Тяхното население е израсло и се е възпитавало в тоталитарните принципи на традиционния ислям, а те са твърде различни от съвременните разбирания за демокрация.

Основната причина не е даже националната. Националноосвободителните революции принадлежат вече на миналото. В бившите колониални страни е утвърдена

независимост, люшкана наляво и надясно

от фигури и движения, които в даден момент я утвърждават, а в следващия сами се превръщат в диктатори. Арабските държави не са чужди на подобна тенденция.

Къде да търсим корените на движението, наричано по различен начин: талибанско, джихадистко, „Ал Кайда“, салафитско, фундаменталистко и т.н. – включително с изразите „Ислямска държава“ и „Ислямски халифат“? Ще открием, че те са преди всичко дълбоко социални.

Говорим за вътрешните сили, които доведоха до тази крайност на псевдоислямските понятия, нямащи нищо общо с първосъздателите на тази религия. Кой например е измислил легендата, че пророкът Мохамед имал брада, а нямал мустаци – облик, с какъвто се кичат лидерите на съвременните ислямистки движения, че и някои имами в България?

В ислямските книги, като се започне от Корана и Суната, няма описание на външността на Пророка, с която се украсяват съвременни негови псевдопоследователи. Друг пример. Чак през IX век в двора на арабските халифи в Багдад се появява като постоянен атрибут женското фередже – а то се е наложило поради модата, че лицата и телата на жените трябва да бъдат бели. Всеки може да види по улиците и пазарите на Дамаск и Багдад, наред с модерно облечените жени, бедуинки със смело открити лица. Да не говорим за натрапената на българските мюсюлманки бурка, която е просто част от националните дрехи на жените, и то само в Афганистан, Източен Иран и Западен Пакистан.

Срещали сме се и с лъжливи твърдения за изказвания на Пророка, който уж призовавал към физическо ликвидиране на „неверниците“ (на арабски „кяфир“, турцизирано като „гяур“). Напротив, тази религия се появява като опит за налагане на
световен мир между всички човешки същества, което е вплетено в самото арабско название „ислям“.

Подобно на ранното християнство, ислямът се появява като религия на бедните , на които не са чужди и някои крайни искания за равенство, съчетани с терористични прояви. Интересен факт е, че и днес ислямският фанатизъм се налага предимно в по-изостаналите ислямско-арабски държави, чиито народи претендират за общочовешко равенство.

Тази тенденция е подсилена през годините на колониалното владичество, години на безжалостна експлоатация. Не виждайки друг изход от положението си, онеправданите са се обръщали – обръщат се и днес – към Бога. Това е добре дошло за амбициозни ислямски лидери. Те използват социалната енергия, пречупена през фалшифицирана религия, за собствени политически цели. То е приемливо и за егоистичните интереси на редица войнствени представители на ислямския, а и неислямския свят.

За отбелязване е как такива чужди сили проникнаха в Северна Сирия и Ирак. Това стана с благословията на лидерите на някои ислямски държави, които вече разбират опасността от стореното и правят опити да ограничат пагубните последици от собствените си действия. Не може да не се спрем и на още един проблем – това са източниците за финансиране на световния тероризъм.

Сред тях водещо място заемат петролно-газовите находища, съсредоточени предимно в арабските страни. Терористите експлоатират сега само намиращите се в Ирак и Сирия, но техните погледи вече се насочват към страни като Кувейт, Саудитска Арабия, Кавказ и Средна Азия. Обаче акумулираните по този начин огромни средства трябва да преминат през определени международни институции, преди да стигнат до потребителите си.

Вашингтон много говори за конкретните антитерористични мерки, дори един военен министър вече си подаде оставката. САЩ обаче си затварят очите пред откритата далавера на търговско-банковите институции, които реализират продажбите на тези ценни продукти и превеждат печалбите (като отделят за себе си и немалкия процент от тях) без какъвто и да било контрол.

Това поражда и съмнение в искреността на американския отпор против тероризма в Близкия изток. Изводът е един – за да се изкорени напълно тероризмът, особено в ислямския свят, е необходимо да се промени социалната структура на обществото.

Иначе казано, да се смекчат, ако не могат да се ликвидират изцяло, дълбоките социални различия в тези страни (такава цел е съществена и за България). Стои въпросът и за постепенното премахване на пропастта между богатите бивши колониални империи и техните някогашни колонии.

Това е дълъг и труден процес, който може да продължи столетия. А засега тероризмът ще се активизира или свива в зависимост от конкретните условия, но със сила той никога не ще може да бъде ликвидиран изцяло.

 

 

Автор: Киряк ЦОНЕВ*

*Авторът е дългогодишен дипломат, посланик, виден специалист по проблемите на Арабския свят.

Източник: http://pressadaily.bg

Posted on 03.12.2014, in Анализи, Балканите, Национална сигурност and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: