Спорът за яйцето и руския език или какво е написал Джонатан Суифт за Украйна


Спорът за яйцето и руския език или какво е написал Джонатан Суифт за УкрайнаПатологичната ненавист към руския език, която напоследък се фетишизира в Украйна, се превърна в гражданска война със стотици убити.

Страници от Световната класика

„Войната е започнала по следния повод. Знае се, че първоначално обичаят е бил, когато се ядат яйца, да се чупят откъм тъпия връх. Но веднъж дядото на сегашния император, още като момче, счупил яйце по установения древен обичай и случайно си порязал пръста.

Тогава баща му, императорът, издал указ, с който заповядал под страх на строго наказание всичките му поданици да чупят яйцата откъм острия връх. Народът силно негодувал срещу тези закони — от историята научаваме че по тази причина са избухнали шест бунта, при които един император загубил живота си, а друг — престола си.

Според пресмятанията общо единадесет хиляди души в различни времена са предпочели да умрат, отколкото да чупят яйцата откъм острия край. Стотици дебели томове са издадени по този спор; но книгите на тъповръхците отдавна са забранени и всички привърженици на партията са лишени със закон от правото да заемат държавна служба.

По време на тези смутове императорите на Блефуску често протестирали чрез своите посланици и ни обяснявали, че сме създавали религиозен разкол, като нарушаваме основното учение на нашия велик пророк Лъстрог, което се съдържа в петдесет и четвъртата глава на Бръндрекъл (това е техният коран). Счита се обаче, че те просто изопачават текста, тъй като той казва буквално следното: «Всички правоверни трябва да чупят яйцата от удобния край”.

Джонатан Суифт, великият писател-сатирик, автор на “Пътешествията на Гъливер”, чрез историята на войната между “островърхите” и “тъповърхите”, демонстрира безсмислието на войната между католиците и протестантите, раздираща по онова време Европа.

Едва ли би могло по-добре да бъде илюстрирана същността на войната, която в момента се разиграва в Украйна.

Един от основните въпроси, разделящи Украйна на два враждуващи лагера, е този за статута на руския език.

Руският като средство за общуване между русофоби

В цялата история на независима Украйна, властите категорично отказват да дадат на руския език статут на втори национален език.

Принципността на привържениците на моноезична Украйна притежава такъв размах, че те са по-скоро готови да избият хиляди в източната част на страната, да превърнат в руини цели градове, но не и да отстъпят от убежденията си.

При това, един от главните водачи на наказателната операция срещу „сепаратистите”, ръководителят на Министерството на вътрешните работи на Украйна, Арсен Аваков, произнася голяма част от речите си на руски. На руски пише и в любимия си Фейсбук.

На руски общуват две трети от политиците на Украйна, а тези, които в официална среда демонстрират вярност към „родната реч”, в неформално общуване се изпускат и превключват на руски. Ярката патриотка Юлия Тимошенко, изказваше заплахите, че ще се използва атомно оръжение на руски.

Опълченците на Славянск, свидетелстват, че артилерийските офицери ръководещи операциите по обстрела на градските квартали, общуват на руски. Пилотите на военновъздушните сили на Украйна, които удавиха в кръв Донецк, през цялото време говорят на руски.

Изследванията показват, че руският е постоянно средство за комуникация на над 83 процента от населението на Украйна. В източните региони този процент надхвърля 90.

Украинските средства за масова информация, които непоклатимо се противопоставят на институционализирнето на руския като втори национален език, продължават да поддържат руски онлайн версии и да произвеждат телевизионни продукции на същия.

И това разбира се е напълно аргументирано – та нали отказът от руския ще ги лиши от възможността да водят активната си пропаганда относно позицията на киевските власти в източните региони на страната, където „родната реч” се възприема като такава от абсолютното малцинство.

Двуезичието – лек, а не присъда

Истината е, че Украйна де факто е друезична страна. Вече четвърт век, официално Киев отказва да признае тази реалност и да направи страната двуезична де юре.

Като при това не може и дума да става, че двуезичието би означавало катастрофа. Пример за това са двуезичните Канада и Финдландия. Четириезичната Швейцария няма нужда от споменаване.

Признаването на руския като втори официален, по никой начин не може да бъде заплаха за независимостта на Украйна. Обявявайки независимостта си, САЩ не се отказват от английския.

Това обаче не ги прави придатък на Великобритания. Австралия не си живее никак зле с английския и независимата си от Лондон , както впрочем и много други държави, запазили езика на бившата метрополия.

Руският няма да погуби Украйна. Ще го направи патологичното нежелание да се признае реалността. Когато една жена в Киев обяснява на журналистите, че официален език на Украйна трябва да бъде единствено украинският, а „на руски може да си поговориш и вкъщи”, е очевидно, че съответната гражданка не е съвсем наред с главата.

Патологичната омраза към руския, фетиширизана в Украйна, започва да се превръща в гражданска война със стотици жертви.

Нима това е по-различно от войната на “островръхците” и “тъповръхците”?

Как украинофилите убиват Украйна

Проблемът е в това, че политиката на Украйна винаги се е определяла от малцинството, ориентирано към Запада. И това малцинство има не просто амбицията да разгърне икономиката на страната по посока на Европа.

Малцинството иска веднъж и завинаги да изтръгне Украйна от Русия, като раздели в отделни полюси не политиците, а самите народи.

Ако обаче руският стане официален език в Украйна, разделянето на културното пространство на двата народа няма да бъде възможно.

Малцинството в Киев иска руснаците и украинците да говорят на различни езици не в преносния, а в прекия смисъл.

И затова те са готови да подложат несъгласните на огън и меч. Заради това са готови да отрекат самите себе си, защото човек, който говори на руски и убива хора, заради това, че те говорят на руски – е висша степен на предателство това е предателство на самия себе си и на всичките си предци.

Истината е такава, че тази цел не може да бъде постигната. Ако Украйна не стане двуезична страна де юре, ще престане да съществува де факто като Украйна, която познавахме досега.

А въпросът не струва и проклетото яйце – от който и край да бъде чупено – от тъпия или от острия.

 

 

http://www.aif.ru/

Източник: http://rusofili.bg

Advertisements

Posted on 30.11.2014, in Анализи, Общество and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: