ВАЛДАЙ – ИЗВОРЪТ НА ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА


ВАЛДАЙ - ИЗВОРЪТ НА ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА

Владимир Путин

От 22 до 24 октомври участниците в клуб „Валдай” проведоха повече от 10 пленарни сесии и специални срещи. Основните теми бяха кризата в Близкия изток, сценариите за развитието на ситуацията в Украйна, въпросите на глобалната конкуренция и правилата в съвременния свят.

Това бе 11-ото заседание на международния дискусионен клуб „Валдай”. Над сто души експерти от около 30 държави обсъждаха трансформациите, които преживява днешната система на международни отношения. Проведена бе и среща на политолозите и експертите с министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров.

Във форума взе участие и президентът на Русия Владимир Путин.

За изминалите 11 години от възникването на клуба той се превърна в един от водещите световни форуми за взаимодействие на руския и международния интелектуален и политически елит. В заседанията му традиционно участват личности с различни гледни точки по разискваните въпроси.

За разлика от преди, когато клубът функционираше като дискусионно студио, където международни и руски експерти обсъждат ролята и мястото на Русия в света, сега векторът на общуването бе насочен към онова, което става в света днес.

Темата на 11-ото заседания на Валдай бе “Световният ред: нови правила или такива няма?”, което отразява променената концепция на форума, а руската тема си остава приоритет. Отделните срещи и заседания по-рано се провеждаха в Сочи, но тази година форумът премина изцяло в един от хотелите на планинския курорт Красна поляна, край Сочи. Мястото бе избрано поради изключително удобната инфраструктура. 109 експерти, от които 65 чужденци от 25 държави, взеха участие в сбирката, включително от Украйна, Китай, Сингапур, Япония, Израел, Турция, Иран, а също така 44 души, представители на Русия.

Сред гостите бяха и известни политици като експремиерът на Франция Доминик де Вилпен и бившият федерален канцлер на Австрия Волфганг Шусел.

Впрочем, името на клуба идва от Валдайските възвишения, даващи началото на най-голямата европейска река – Волга, а също на Западна Двина, Днепър и още няколко големи руски реки.

Разбираемо, световната преса намери във Валдайската среща добър повод за анализи и коментари. Според наблюдателя на “Файненшъл таймс” за Източна Европа Нийл Бъкли, речта на Владимир Путин “стана едно от най-важните външнополитически изяви на президента, след като през 2007 г. в Мюнхен предизвика удивлението на Запада, обвинявайки САЩ, че са прекрачили всякакви граници и създават нови разделителни линии в Европа”. Според Бъкли тазгодишото слово на Владимир Путин е “една от най-антиамериканските речи за последните 15 години в качеството му на един от най-влиятелните политици на Русия”. “Путин даде да се разбере, че той държи да бъде сложен край на неотдавнашните събития и заедно с другите водещи икономически държави да се създаде нова система на глобално управление, отговаряща на концепцията за многополюсния свят”, пише Бъкли. За него е впечатляваща откровеността в думите на Путин. Руският лидер изредил дълъг списък от обиди и рани, нанесени на Русия от страна на САЩ, още от годините след края на “студената война”. Владимир Путин подчертал, че държи на изграждането на нов ред в света и че страната му няма амбиции да възражда съветската империя.

В същото време някои негови фрази звучали предизвикателно, например ако САЩ нарушават правилата, то защо Русия да не прави същото?! – както пише наблюдателят на “Блумбърг” Чемпиън Марк.

Депутатът от Държавната дума на Русия Франц Клинцевич определя словото на Путин като съвременен аналог на Фултънската реч на Уинстън Чърчил, която дава сигнала за началото на “студената война”. Но в случая думите на Путин трябва да се приемат като знак за началото на търсене на нови пътища за решаване на глобалните проблеми.

Както писа “Дни.ру”, лидерът на Русия констатирал, че на САЩ не им потръгна с еднополюсния свят. “Еднополюсният свят се оказа некомфортен, лековат и сложно управляем дори от т. нар. самоназначен лидер…”

Според Владимир Путин, САЩ отново се опитват да разделят света и да формират образа на врага, да скалъпят коалиция на принципа не “за”, а “против” когото и да било”. Не е важно кой ще заеме мястото на СССР като основен опонент в американската пропаганда – Иран, като държава, която развива ядрени технологии, или Китай, като първата икономика в света, или Русия като ядрена свръхдържава” – отбелязва Путин. Според него, с действията си в областта на системата ПРО САЩ са сложили началото на опасен процес на разрушаване на системата от договори за контрол над въоръженията още през 2002 г., когато едностранно излязоха от договора за ПРО.

В резултат светът отново се хлъзга към времената, когато не балансът на интереси и взаимните гаранции, а страхът и балансът на взаимното унищожение удържаше държавите от пряк сблъсък – отбелязал Владимир Путин.

“Заради липсата на правови и политически инструменти, оръжието отново заема централна роля в глобален план. То се прилага безогледно и навсякъде, и без санкции на Съвета по сигурност към ООН. А ако Съветът откаже да подпечата подобни решения, веднага бива обвиняван като остарял и неефикасен инструмент”, допълнил Путин.

Основните послания на Владимир Путин

* „Политически мотивираните санкции бяха грешка, която вреди на всички”

Икономическите ограничения, въведени от Запада, пречат на Русия, но няма да я принудят да тръгне към самоизолация. Санкциите вече ерозират основите на световната търговия и правилата на Световната търговска организация, както и принципите за неприкосновената частна собственост. Разбира се, че санкциите ни пречат. Чрез тях се опитват да ни вредят, да блокират развитието ни, икономиката, културата, да ни отслабят. Но светът, подчертавам го, светът кардинално се промени.

* “Русия не обръща гръб на Европа, но трябва да се има предвид и ролята на Изтока”

Нашата активна политика в Азиатско-Тихоокеанския регион не е от вчера и няма връзка със санкциите. Москва, както и другите страни, смята, че днес Изтокът има все по-важно място в света – в политиката, в икономиката. Значителна част от нашата територия се намира в Азия, така че защо да не използваме своите преимущества, би било недалновидно. Добър пример за прозрачност в регионалната интеграция е процесът на формиране на Евразийския икономически съюз и дори вече се набелязва формиране на единно пространство в икономическото и хуманитарното сътрудничество от Атлантика до Тихи океан.

* “Опитите на САЩ да реанимират схемата на “студената война” ще предизвикат обратен ефект”

Еднополюсната конструкция в света доказа своята неспособност в борбата с истинските заплахи. Нарастващата доминация на един център на силата не доведе до по-добра управляемост на глобалните процеси.

Еднополюсната конструкция откри широко пътя за проявите на национално тщеславие, манипулиране на общественото мнение, грубо налагане на волята на силния над волята на слабия. Сега отново виждаме опити за разпокъсване на света, за очертаване на разделителни линии, на коалиции не “за”, а “против” някого, отново е на ход формирането на образа на врага.

* “Цветните революции са духът, изпуснат от бутилката

Авторите на теорията за “управляемия хаос” и “цветните революции” не знаят какво да правят, след като духът изскочи от бутилката.

Разрастването на конфликтите на етническа, религиозна и социална почва е очевидна заплаха. Те са не само опасни, но и формират зони на безвластие, беззаконие и хаос, в които терористите се чувстват уютно като у дома си, също както и обикновените престъпници. В тези зони процъфтява пиратството, търговията с хора, наркобизнесът.

Но духът бе пуснат от бутилката и сега сред авторите на теорията за управляемия хаос цари разногласие и смут. Възможно е и възникване на поредица остри конфликти с участието на големи държави, а украинският конфликт съвсем не е последният подобен пример.

* “Западът всеки път настъпва едно и също гребло (сиреч мотика), спонсорирайки ислямските екстремисти”

Не спирам да се учудвам как нашите партньори всеки път настъпват едно и също гребло, както казваме в Русия, т.е. правят едни и същи грешки.

Някога те спонсорираха ислямските екстремистки движения за борба срещу Съветския съюз, и бойното им кръщение бе в Афганистан. От тях се развиха “Талибан” и “Ал Каида”. Но дори и да не ги поддържаше, поне си затваряше очите за нахлуването на международни терористи в Русия, в страните от Централноазиатския регион. Ние не сме забравили това.

В Сирия САЩ и техните съюзници директно финансираха и снабдяваха с оръжие терористите, не обръщаха внимание, че в техните редици се бият и наемници. Откъде тези хора имат пари, оръжие, военни специалисти? Откъде се взе всичко това? Как стана така, че прословутата Ислямска групировка се превърна в мощна, дефакто армейска групировка?

* “Големият брат” шантажира лидерите

Според някои данни към лидерите на редица държави се прилага откровен шантаж. С тези мръсни методи се цели да бъдат повлияни политическите им решения. Ненапразно т. нар. голям брат хвърли милиарди долари за проследяване по цял свят, в това число и на своите най-близки съюзници. Но светът като цяло не стана по-сигурен от това.

Нека откровено се попитаме дали ни е приятно да живеем в такъв свят, дали е безопасно, доколко е справедлив и рационален той. Може би ние нямаме сериозни основания да се вълнуваме, да спорим и да задаваме неудобни въпроси? Мерките за въздействие над “непокорните” са добре известни и многократно изпробвани. Силови акции, икономически и пропаганден натиск, намеса във вътрешните работи, обръщения и някаква “надправова легитимност”, когато трябва да се оправдае урегулирането на конфликти без никакво правно основание, или да се отстрани неудобен режим. На натиск е подложена и сферата на бизнеса. Не е малка ролята на западните страни и за дестабилизирането на Русия след разпада на Съветския блок.

Понякога изглежда, че нашите колеги и приятели постоянно се борят с резултатите от собствената си политика. Хвърлят сили за отстраняване на рисковете, които сами създават, а за това плащат все по-скъпо и по-скъпо.

* Путин сравнява САЩ с “новобогаташите”

Така се държат новобогаташите, върху чиито плещи се е стоварило непосилно богатство – световното лидерство. Вместо да го управляват грамотно и акуратно, те го направиха на трески. Еднополюсният свят се оказа некомфортен и сложен за управление за т. нар. самоназначил се лидер. Затова са и опитите днес да се организира някакво подобие на квазидвуполюсен свят, квазидвуполюсна система като удобен модел за възпроизвеждане на американското лидерство в случая.

Без санкциите на Съвета за сигурност при ООН много държави не виждат гаранции за своя суверенитет, освен една – да се снабдят със собствена бомба. Това е крайно опасно и затова Русия настоява за продължаване на ядреното разоръжаване, но без двойни стандарти в полза на онези, които са лидери в областта на високоточното оръжие. Днес много видове от това оръжие се приближават по възможности до оръжието за масово поразяване. В случай на пълен отказ от ядрен потенциал или критично намаляване на обемите му, страните, лидери в създаването и производството на високоточно оръжие, получават явно военно предимство. Така ще бъде разрушен стратегическият паритет, а това води до дестабилизация.

Появява се и съблазънта за използването на т. нар. първи глобален обезоръжаващ удар. Така че рисковете няма да намалеят, а ще нарастват.

В този смисъл логичният път е коопериране на държавите и търсене на колективен отговор спрямо нарастващите предизвикателства, съвместно управление на рисковете.

За мечката и тайгата

По време на пресконференцията на Валдайския клуб, на 24 октомври, Владимир Путин отговори на въпроси на присъстващите.

Водещият дискусията Ш. Милн припомни, че вече е станало дума за това как Русия не се стреми към лидерство в света, отчитайки обстоятелствата след разпада на Съветския съюз, но пък може да влие върху това кой ще е лидер. “Възможна ли е промяна на руската позиция, преориентация, както Вие вече отбелязахте, по отношение на Близкия изток, както и по темата за ядреното въоръжаване на Иран?”

Ето и отговорът на президента Путин.

“Русия не е променяла своята ориентация, нашата държава търси сътрудничество, предпочита съвместните решение – това като първо. И второ. Не претендираме за глобално лидерство. Тезата, че Русия претендира за някаква изключителност, е съвършено лъжлива… Ние не искаме специално място под слънцето, просто отчитаме факта, че всеки участник в международното общуване трябва да уважава интересите на другите.

Но бих искал да обърна вниманието ви на следното. Решението за провеждането на референдум в Крим бе взето от легитимния представителен орган на властта – Кримския парламент, който бе избран по украинския закон преди няколко години. Този легитимен орган обяви провеждане на референдум, а после въз основа на резултатите, също както и в Косово, прие декларация за независимост и се обърна към Руската федерация с молба да бъде приет в състава на руската държава.

Така че каквото и да се говори, който и да го казва, това бе сложно нещо, ако имаме предвид и формулираното решение на съда на ООН, според което не е необходимо съгласието на върховната власт на една или друга държава по въпроса за самоопределението – така бе и при косовския прецедент.

И знаете ли, по този повод си припомням мисълта на древните, онази забележителна фраза, че каквото е позволено на Юпитер, не е позволена на бика. Не можем да се съгласим с нея.

На бика може и да не му е позволено, но трябва да ви кажа, че Мечката от никого не търси позволение. Тя е стопанката на тайгата и не възнамерява да търси позволение. И аз със сигурност зная, че където и другаде да отиде, в която и да е климатична зона, няма да се чувства така уютно, както в тайгата. И никому няма да отстъпи своята тайга. Мисля, че това трябва добре да се разбере.

Какви са проблемите на днешния световен ред? Всички правила на международния живот след Втората световна война обслужваха двуполюсния свят. Е, вярно, че наричаха Съветския съюз Горна Волта с ракети. И имаше ярки политически фигури като Никита Хрушчов, който удряше с тока на обувката си по катедрата в ООН. И всички в света, най-вече САЩ, а и НАТО, си мислеха – да върви по дяволите и Хрушчов, и всички около него, ама да не вземат да ни цапардосат, нали са пълни с ракети – я по -добре да се отнасяме към него с уважение…

Съветският съюз пропадна, появиха се различни ситуации и различни изкушения – ами, значи, може да не се съобразяваме с Русия, тя е зависима, трансформира се заради срива на Съветския съюз, значи ще правим, каквото си искаме и никакви правила няма да следваме.

Но Русия претендира ли за лидерска роля? В смисъла на свръхдържава – не, това ще ни дойде в повече, за какво ни е?

Вече казах за тайгата – тя е безкрайна, ние трябва само да разработим териториите си, трябват ни сили и време, и много ресурс. Не ни е необходимо никъде да влизаме, не ни е нужно да командваме някого, но и няма да допуснем при нас да нахълтват, така че не правете гримаси като на световни управители. Това е.

И ако има смисъл в това Русия да е лидер, то това е защитата на нормите на  международното право.

 

Източник: в. „Нова зора“

Реклами

Posted on 06.11.2014, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: