Белият дом призна опълченците


Белият дом призна опълченцитеЗа какво Новорусия може да си говори с Киев?

САЩ, които до скоро не бяха разтревожени от агресивните действия на Киев в Донбас, не признаваха жертвите сред мирното население и стотиците хиляди бежанци, изведнъж режиха да станат посредници при регулиране на кризата в Източна Украйна.

Сега те призовават опълченците да седнат на масата на преговорите с киевската официална власт, за да, както заяви секретарят на Белия дом Джош Ърнест, „решат разногласията по дипломатичен път“.

Нали разбирате, че Ърнест просто огласява позицията на шефа си – президеkта Обама. Но, въпреки това, думите му прозвучаха сензационно. Защото за първи път Вашингтон припозна представителите на самоотбраната на Донбас.

Прави впечатление, обаче, че спикерът на Белия дом продължава да нарича  лидерите на ДНР и ЛНР „сепаратисти“. Но, вероятно, това е просто „висша дипломация“…

Във всички случаи можем да говорим за определен прогрес, защото от самото начало на украинската криза Вашиkгтон не се занимаваше с нищо друго, освен с подстрекаване на Киев към война.

Каква е причината за промяната? Няма ли да се превърнат преговорите, за които призовават отвъд океана, в безплодно и коварно подхлъзване?

Та през 1996 г. САЩ също уж искаха да разрешат един въоръжен конфликт по мирен път. Но всичко завърши с Втората чеченска кампания.

За разлика от миналото, днес това не са риторични игри от страна на Вашингтон. Наистина, Америка даде да се разбере, че е готова (а ако Америка е готова, то и Порошенко е готов) да приеме опълченците за страна в конфликта и да води преговори с тях.

Ако до средата на август Киев плуваше в илюзията, че може да разреши конфликта по военен път, то днес, след като опълченците преминаха в успешно контранастъпление и фактически очистиха територията на Донецка и Луганска области, тази илюзия отлетя в небитието.

Оттук произлиза и изявлението на Порошенко да се прекрати огъня, както и изявлението на Белия дом. Логично е, че първоначало бе огласена позицията на Белия дом, а едва после чухме изявлението на президента на Украйна. Хм, а това си е чисто държавническо нещастие. Но горното е друг филм.

Иска ни се да вярваме, че всичко ставащо наистина е свидетелство за началото на деескалация на конфликта.

А можем ли да смятаме, че тази позорна за Киев договорка е по-добра от тоталното позорно поражение?

Първо, преговорите ще се водят достатъчно дълго. Интересното е, че Порошенко сам се натисна в ъгъла с тези парламентарни избори в условията на война.

На президента на Украйна му е изгодно да постигне каквито и да са договорки с опълченците, защото радикалите го обвиняват в предателство на интересите на държавата. Но е наивно да очакваме, че постигането на реални договорки, които устройват и двете страни, ще бъдат факт още утре.

В момента ситуацията е такава: украинската власт ще бъде принудена да приеме всичко или почти всичко, което предлагат опълченците. Ако Киев не приеме условията на опълченците, то те просто ще извършат главоломен рейд по южните региони на страната през Запорожието, Херсон, Николаев – към Одеса, и Украйна фактически ще се окаже БЕЗ море. А това може да постави окончателен кръст на икономиката й. Киев прекрасно разбира това.

Но да погледнем географската карта малко от височина. Виждате Европа, нали?! Да, виждате я. Е, същата тази Европа прекрасно разбира, че в момента става дума за източните й граници. А на европейците съвсем не им е безразлично какво се случва там. На Европа не й е нужен пожар под бедрото, понеже Европа е свикнала да си държи бедрата бели и уж недокоснати от слънцето, като тези на френската аристокрация в миналото – вмирисани, но напудрени …Но това пак е друг филм.

Затова, ако конфликтът се потуши, след това европейците ще направят всичко, за да не се повтори той. Поне в скоро време.

Да не забравяме, обаче, че от самото начало на конфликта в Украйна Порошенко и Западът имаха усещането, че ще победят опълчението с гръм и мълния, при това бързо, и с желязна ръка ще посеят по тези земи „демокрация“. И те положиха всички усилия, за да се случи това.

Нали си спомняте как говореше Америка – че Порошенко има право да убива хората, които не приемаха неонацистката власт в Киев. Че бежанците не са бежанци, а туристи, които с престарелите си баби са тръгнали на пътешествие в Ростовска област и т.н.

Затова реалните мирни преговори ще започнат едва тогава, когато и Киев, и Западът разберат, че ще видят победа, ама само през крив макарон.
И когато опълченците започнат още по-мощно настъпление…

Да, преди около 2 седмици настъпи коренен прелом в бойните действия. Което, между другото, едва вчера беше признато от американците – един генерал каза, че Киев няма шансове за победа.

Ако Порошенко продължи да води същата политика, както до момента, то ще му се случи продължение на войната и прехвърлянето на бойните действия извън територията на Донецк и Луганск. Да не забравяме и друго, че украинската армия е разбита и деморализирана. Тя няма тежко въоръжение.

Войниците не искат да се превръщат в пушечно месо при някакви си пехотински атаки, дори да превъзхождат числено противника си. Второ, идва зимата. Предстои цялостен и тотален колапс на Украйна. На всичкото отгоре над Киев тегне и заплахата от пореден Майдан.

По всичко изглежда, че след около три месеца Порошенко ще завижда на Янукович, който поне успя да избяга.

Дали Киев ще продължи да получава подкрепа от Запада?

През изминалите две седмици започна да се забелязва, че, наистина, нещо се случва. Тези постоянни срещи между Порошенко и Меркел…Имам чувството, че те не знаят какво да правят с Украйна. Ако по-рано Западът казваше, че федерализацията (нещо, което още от началото изиска Донбас) не е изгодна за Украйна, то сега г-жа Меркел вече смята, че федерализацията е нещо съвсем нормално.

Т.е. Порошенко май го подтикват към преговори. Но в името на справедливостта трябва да кажем, че Порошенко никога не е отказвал преговори. Той винаги е бил съгласен на диалог от позицията на силата. Спомнете си неговия мирен план, който по същество беше ултиматум към защитниците на Донбас.

Сега от позицията на силата нещо на му се получава на украинския президент. Само затова той в момента иска да постави „добрата“ мина, наречена мирни преговори след тази кървава баня, която разигра в Новорусия. И за която, апропо, той и цялата неонацистка хунта в Украйна, надявам се, ще горят в пъкъла…
Някои анализатори смятат, че за опълчението днес не е най-доброто време за водене на мирни преговори. Би било по-добре, ако тяхното настъпление продължи още няколко седмици, та да освободят цялата територия на Луганска и Донецка области. Тогава Киев няма да бъде в състояние да разговаря с Донбас от позицията на силата.

Да се надяваме, че опълченците ще отговорят ето така: „Готови сме да спрем военните действия, но само тогава, когато последният украински войник напусне територията на Новорусия“. Това би трябвало да е първото искане.

Извод: възможни са три варианта:
– украинската армия напуска позициите си. –
– украинската армия капитулира.
– украинската армия не капитулира и не напуска, а тогава я унищожават.

Други варианти не съществуват.

 

Източник: http://worldtodaybg.com

Реклами

Posted on 31.10.2014, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: