Смразяване в особено неподходящ момент


Смразяване в особено неподходящ момент

Снимка: БГНЕС
Министърът на отбраната Велизар Шаламанов разгневи голяма част от българите и руснаците със стратегията си „Визия 2020“.

Българският политически елит би трябвало да защитава интересите на обществото ни, да бъде гръмоотвод, а не провиснал кабел, по който се прокарват чужди интереси.

Дългата традиция на отношенията между България и Русия е лъкатушила през спадове и върхове, разделяла е обществото, поляризирала е мненията. Днес като че ли отново сме свидетели на един от онези моменти, когато емоцията взема превес над разума.

За изострянето на напрежението послужиха и един доклад на служебното правителство (документът „Визия 2020“ от септември 2014 г.), коментар в Туитър на руски министър (вицепремиерът Дмитрий Рогозин, 8 октомври 2014 г.), рязко интервю на българския президент пред германски вестник (Росен Плевнелиев през „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, октомври 2014 г.) и скандалният отговор на небезизвестния Владимир Жириновски (14 октомври 2014 г.).

Но за да се проследи хронологията, е необходимо детайлно да се разгледат фактите. Във „Визия 2020“ на Министерството на отбраната, изготвена с помощта на МВнР, Русия беше определена като заплаха за българската сигурност, която води „хибридна война“** срещу страната ни. Въпреки че служебният премиер Близнашки побърза да оттегли тази част от документа,

Кремъл съвсем очаквано се засегна

Отношенията започнаха видимо да охладняват, след като вече невидимо се влошиха веднага след обявеното от Пламен Орешарски спиране на работата по „Южен поток“ през лятото. Последва изявлението на МО за отказ от поддръжката на руски самолети и хеликоптери. Официална руска реакция нямаше, но руският вицепремиер Рогозин написа язвителен коментар в Туитър. Българското външно министерство излезе с позиция, че „България не дължи обяснения за свои суверенни решения на трети страни“. Ако трябва да се тълкува подобно поведение, единственото, за което трябва да сме благодарни, е, че държавните институции у нас все още не приемат официални декларации на базата на коментари под статии из сайтовете. Това би било дипломатическото дъно. Дори да имаш категорична и принципна позиция, с подобно поведение олекваш на международната сцена.

Капак на цялата работа се оказа едно интервю на действащия президент Росен Плевнелиев пред влиятелния германски вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. В пространния текст освен редица изявления по енергийни и финансови въпроси имаше думи, изпуснати или не от него, с които Русия е определена като националистическа и агресивна държава.
Тук може да се отвори една скоба относно едно изречение в същото интервю, което прави впечатление с приповдигнатост и политическо простодушие: „ЕС е иновативен проект, при който голяма Германия и не толкова голяма България стоят равноправни една до друга.“ Мисля, че и на учениците в горните класове е ясно колко нереалистично е подобно твърдение. А всяка институция има нужда от реализъм. Политиката не е инженерна наука и често не се подчинява на законите на логиката.

Злополучното интервю отключи емоциите и разюздания език на

стария политически клоун Жириновски

който в прав текст нарече българския държавен глава негодник. Занарежда унизителни обиди и втръсналите исторически препратки. Това вече са обиди към България – не само защото президентът е институция, а и защото за втори път през последните две години България функционира като президентска република.

Любопитното при въпросния клоун е, че той често казва неща, които общественото мнение и официалните власти в Русия си мислят. Вероятно руската страна няма да остави без отговор изявленията на българския президент. Империите лесно се засягат и често връщат „дължимото“.

И тук идваме до един проблем, свързан с България и българската външна политика от последните няколко години – липсата на баланс и стабилност. Това се видя ясно в началото на сирийската криза, когато страната ни стана терен за срещи на Сирийската свободна армия, превърнала се в гръбнак за създаването на „Ислямска държава“. Видя се и по време на украинската криза, когато Вигенин стана първият европейски външен министър, който отиде на място и взе страна във все още набиращия скорост конфликт.

Българският президент пък ни нарежда рамо до рамо с традиционно критичните и ястребски настроени спрямо Русия страни като Великобритания, Полша, Румъния. Радикални позиции за санкции против Москва и разполагане на военни части на НАТО на своите територии не взеха нито Чехия, нито Унгария, нито Словакия. Дори напротив. Лидерите им говореха за диалог и прагматизъм.

България не е Полша – нито исторически, нито икономически, нито географски, нито като население. Това трябва да е пределно ясно.

Плевнелиев не е ястреб

и няма социална база за такава роля. С подобен подход може да спечели адмирации навън, но ще губи във вътрешнополитически план. Украинската криза показа един дълбок разлом в българското общество по оста „за“ и „против“ Москва. Ролята на президента е да запълва дупката, да сближава двете страни, да търси опорни точки и баланс в собствения ни интерес.

Няма как от темата да се изключи въпросът за газопровода „Южен поток“. Натискът върху българския политически елит за реализирането или нереализирането на проекта е огромен. Но той затова е – или поне би трябвало да бъде – елит, за да защитава интересите на собствения си народ, да обира луфтовете, да бъде гръмоотвод, а не провиснал кабел, по който се прокарват едни или други чужди интереси. Собствена силна икономика не се прави с емоции и сервилничене.

Ценностите са си ценности

но всеки тегли чергата към себе си. И така трябва да бъде. Примерът с унгарския премиер Виктор Орбан вече става банален, но той е много референтен за дефицитите в българската политика. Не може да правиш безпринципна политика и да апелираш за принципи. Няма как природният газ на Путин да е недемократичен, идващият откъм Ердоган да е ОК. Хората днес са по-информирани и четат новини повече отвсякога. В момента в югоизточната ни съседка в затвора са 49 журналисти и се налагат милиардни глоби на медии. Тамошното общество е пред взрив. Какво прави единственият европейски държавник (Росен Плевнелиев – б.р.) на церемонията по встъпването в длъжност на новия турски президент? Факт е, че там нямаше други лидери от Европейския съюз.

През последната година поддръжниците на идеята за присъединяване на България към Евразийския съюз стигнаха 22%. Някой трябва да си зададе въпроса „Защо?“. Руските инвестиции съставляват сериозен дял от българската икономика в енергетиката, туризма, сферата на недвижимите имоти. Десетки хиляди руснаци вече трайно се установиха и живеят по нашето Черноморие. Имаме и традиционно добри отношения с Украйна. Защо трябва да хвърляме всичко това в хаоса на глобалната политика?

Русия също има своята отговорност за случващото се и трябва да преосмисли действията си в България. Едва ли за спирането на три големи енергийни проекта няма причини и в собствената политика, маркетинг, лоби. Единият от тях е паневропейски с голямо значение за региона и за големи икономики като италианската и австрийската. Първата спирка по дългото трасе на „Южен поток“ в Европа е именно нашата страна. Без нас няма проект. Това ни превръща в още погореща геополитическа точка.

* * *
При сложните преговори около съставянето на следващото българско правителство президентът говори за необходимото в настоящия момент смирение. С външнополитическата си реторика той не прави услуга на каквато и да било бъдеща управленска конфигурация. Зимата ще е тежка от финансова, икономическа, енергийна, политическа и социална гледна точка. Всеки нов фронт и напрежение ще я влошава още повече.

–––––

Автор: Калоян МЕТОДИЕВ*

* Авторът е доктор по политология, преподавател в Югозападния университет. Той беше лидер на младежкия СДС.
** Ново, все още недоизбистрено понятие – намеса, дестабилизиране с комплексна употреба на въоръжени и невъоръжени методи.

 

Източник: http://pressadaily.bg

Posted on 19.10.2014, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: