АМЕРИКАНСКАТА… ЛЕЩА


АМЕРИКАНСКАТА... ЛЕЩА Стратегията на Обама за война с „Ислямска държава в Ирак и Дамаск”

Изплашен от критиките по повод екзекуцията на двамата американски журналисти в Ирак и лекомисленото признание, че няма стратегия за борба с терористичната джихадистка организация „Ислямска държава в Ирак и Дамаск” (ИД), президентът на САЩ Барак Обама реши да се запише в историята с нещо положително.

В навечерието на 13-годишнината от атентатите срещу кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и сградата на Пентагона във Вашингтон, той обяви на света, че вече има такава стратегия. И че САЩ ще оглавят нова „коалиция на желаещите” срещу терористичната джихадистка напаст в Средния изток.

Стратегията на Обама предвижда САЩ да нанасят въздушни удари по обекти и цели на ИД в Ирак и Сирия, разчиствайки терена за действие на сухопътни части, сформирани от останалите участници в коалицията, “войски, събрани от колониите”. Предвижда се в сухопътните сили на „коалицията-ядро”, наред с правителствените армии на Багдад и Дамаск, да намерят място формирования на сирийската опозиция, кюрдските „пешмергета” на Масуд Барзани (Северен Ирак), въоръжени отряди на Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейното продължение в Сирия – PYD (Partiya Yekitiya Demokrat, Партия на демократичния съюз на кюрдите в Сирия).

За да се сведат до нула американските загуби в личен състав, в хода на операцията срещу ИД, която ще трае „не повече от 2-3 години”, армията на САЩ ще нанася въздушни удари, основно, с безпилотни средства, включително безпилотни самолети, дронове, а разузнаването ще предоставя точна разузнавателна информация за обектите на ИД и за резултатите от бомбардировките. Що се отнася до сухопътните елементи, събрани от „колониите”, САЩ ще ги обучават и екипират, без пряко да ангажират свои сухопътни формирования в стълкновенията с джихадистите.

Както каза Обама, “тази война няма да бъде както в Ирак и Афганистан, ще бъде както в Йемен и Сомалия”. В коментара на Нихат Али Йозджан в турския ежедневник „Миллиет”: “Ако върви така, Ирак ще се превърне в Йемен, където ежедневно избухват бомби, а Сирия ще заприлича на Сомалия, където и досега не може да се сформира централно правителство”. Една от слабостите на тази стратегия според Йозджан е, че към Ирак и Сирия се подхожда с еднаква мярка, въпреки техния мозаечен характер, и особено от гледна точка на сигурността, на социалната тъкан, на геополитическото им положение и на техния правен статут.

Между редовете на стратегията може да се видят и задачите на участниците в коалицията – едни ще допринасят с пари; други (като Франция и Великобритания) – с ВВС; трети – с обучение на „войските от колониите”; четвърти – с геополитическото си положение; а пети – с молитви.

Според българския служебен министър на външните работи Даниел Митов България може да доставя на кюрдите в Северен Ирак леко стрелково оръжие.

Никой още не е поискал нищо от България, но нейните управници, начело с президента Росен Плевнелиев казват предварително „йес!” Традиция…

А Турция, въпреки увещанията на Барак Обама и Джон Кери, отказва да играе „активна роля” в операцията срещу ИД. Анкара заяви, че не само няма да изпрати войски в Ирак и Сирия, но и няма да позволи базите на турска територия и въздушното пространство на страната да бъдат използвани за друго, освен за пренасяне на хуманитарна помощ.

Аргументи в полза на този избор не липсват. Първо, ИД все още държи в ръцете си 49 заложници, отвлечени при атаката на турското генерално консулство в Мосул; второ, в Турция има неизвестен брой „спящи” клетки на ИД, създадена от отцепили се от „Ал Каида” джихадисти; трето, на турска територия има към 1,5 млн. сирийски бежанци, към които неотдавна се прибавиха и 50 хиляди йезиди от Ирак, а евентуална мащабна военна операция в Ирак и Сирия само ще увеличи броя им.

И без това преди две седмици турските медии съобщиха, че в Хатай се е провела протестна демонстрация на сирийските бежанци – в подкрепа на Башар ел-Асад! Излиза, че не всички са избягали от Асад, а повечето са бегълци от войната и терора на организации като фронта „Ал Нусра”.

Освено това не само ИД сформира държава, фронтът „Ал Нусра” създал независимо „емирство” на 60 километра от южната граница на Турция и на 15-20 км в сирийска територия. Там изпадналото в икономически недоимък местно население копаело с „къртица” тунели под земята и полагало тръби до отсрещната страна, по които теглело контрабанден мазут от „Ал Нусра”. Още като министър на външните работи Ахмед Давутоглу, днес премиер на Турция, бил предупреден за този „бизнес”, но не обърнал внимание, понеже смятал, че Асад ще бъде свален до 2-3 седмици.

Стратегията мелез”, както нарича Нихат Али Йозджан оповестеното от Барак Обама, има две основни части: дейности, които ще се извършат на сушата, като интервенция по въздух и изграждане на способности у местните елементи за водене на сухопътна война; и дейности навън, като прекъсване на финансовите източници на ИД и предоставяне на хуманитарна помощ. От една страна, тя включва нещо от широко оспорваното „потушаване на бунта” и окупацията на Афганистан (през 2001 г.) и Ирак (2003 г.). От друга, долавят се повеи от стратегията за „война с терора”, оповестена от президента републиканец Джордж Буш-младши.

Последното дава основание на коментаторите да заключат, че Обама върви по стъпките на Буш. И че от един 11 септември до друг САЩ все са във война.

Стратегията за потушаване на бунта разчита на „прочистването на терена от бойците на ИД, удържането на прочистените места и сформирането на законно правителство”. Тя изисква военна сила, която да прочисти театъра на военните действия и да го удържа.

За тази цел трябва да се намерят и обучат войски, да се осигурят пари, време, търпение и съответно планиране.

Най-трудно после е да се сформира управление, което да замени ИД и населението да го смята за законно. В Ирак също беше сформирано „правителство на националното съгласие”, но въпреки присъствието на кюрди в него, Масуд Барзани (президентът на автономния кюрдски район в Северен Ирак) настоява за създаване на независима кюрдска държава.

Другата опора на „стратегията мелез” на Обама е „войната с терора”. Макар че в някои сфери тя се припокрива с „потушаването на бунта”, разликите са съществени. Войната с терора поставя в центъра терориста и се занимава с всеки случай поотделно. Това е работа на полицията, която трябва да прилага закона, да залавя и обезврежда терористите и да ги изправя пред съда. Планът на Обама обаче, оставя впечатлението, че двете стратегии ще се прилагат едновременно и заедно.

Както вече посочихме, стратегията на Обама внушава измамната вяра, че технологията ще донесе бърза, лесна и без загуби „победа”, обаче досегашният опит е показал, че без присъствието на войски на земята никоя война не може да завърши с победа. В случая Обама очевидно „запазва” за съюзниците и „войските от колониите” възможността да понесат загуби в жива сила, така нежелани в собствената му страна.

На наивните участници в „коалицията на желаещите” и особено на „войските от колониите” е отредено да реализират на място оперативните планове, разработени от американски офицери. Но май не се намират много желаещи да мрат из пустините на Ирак или в Сирия. Например единствената форма на турско съдействие към операцията срещу ИД ще е хуманитарна помощ чрез турския „Червен полумесец”, и AFAD (Управление за борба със стихийните бедствия и извънредните ситуации, създадено през 2009 г.), които са упълномощени да действат отвъд границите на страната.

Както през март 2003 г., така и сега Анкара ще принуди САЩ да използват други бази и свои самолетоносачи, за да нанасят въздушни удари в Ирак и Сирия. Бомбардировачите им дори няма да могат да преминават през въздушното пространство на Турция, докато сирийският президент предлага без никакви условия своята помощ срещу джихадистите. Нулева е вероятността Турция да приеме да играе по-активна роля в операцията, а доскорошният премиер Реджеб Ердоган беше голям приятел на прогонените от Египет (с американска помощ) „Мюсюлмански братя”.

Приоритет за Турция е собствената й национална сигурност и особено сигурността на нейните граници.

Така че Турция няма да поеме никаква активна роля в операцията за довършването на собственото й творение ИД. Тя ще осъществява активен обмен на разузнавателна информация по линията Анкара – Вашингтон, но в останалите сфери подкрепата й ще е пасивна. А без ангажирането на втората по численост армия в НАТО – турската, операцията срещу ИД може да се проточи колкото в Афганистан и да завърши със същия резултат. Следователно Гордиевият възел на ИД ще продължи да се заплита още, напук на всички усилия той да бъде развързан или разсечен.

Обама не е Александър Велики, нали?

Що се отнася до нас, някой се опитва да натика и България в блатото на конфликта в Средния изток. За жалост нашите управници са готови да ни удавят за едното потупване по рамото от Големия бял брат. Готови са да ни смразят и за дълго с Русия, на която дължим появата си на политическата карта след едно 500-годишно „присъствие”. Всъщност ставащото в Украйна също е част от стратегия, написана от истинските господари на света и връчена на Обама за изпълнение. Санкциите срещу Русия не са заради „анексията” на Крим или бунта в Източна Украйна, а заради възраждането на великата славянска страна. Санкции бяха налагани и срещу СССР (законът Джаксън-Веник), и срещу Китай.

Печалното е, че ЕС, който уж е самостоятелна общност от държави, следва като пале указанията и ултиматумите на Белия дом. И докато държави като Унгария, Словакия и Чехия отстояват своите интереси, обявявайки се против санкциите срещу Русия, у нас и „редовните”, и служебните правителства казват „да” на всичко, разпоредено от Вашингтон.

Нещо повече, като амбулантни търговци се мъчат да рекламират глупавите директиви, стратегии, визии и т.н., дошли от Запад. Йесменството на нашите “елити” напълно покрива сюжета на Чудомировия разказ „Американската леща”.

В него селският хитрец Лъжлив Съби пробутал шепа кускус на любителя на „иновации” Митьо Питето, представяйки го за американска леща. Съблазнен от обещанията за високи добиви, наивникът изорал градината си и я засял с „леща”. Когато видял, че лещата не пониква, отишъл да се оплаче на Лъжлив Съби, а той го запитал дали не е засял зърната обратно. Сиреч, лещата може да е поникнала, но със стеблата надолу, поради което не се вижда…

След „Визия 2020” на служебния министър Шаламанов нищо чудно някой да седне и да съчини „Визия за борба с терора” – също толкова нескопосна и безполезна. За разлика от „американската леща” обаче, стратегията на Обама ще даде видим „плод”: хаос, разруха и кръвопролития за народите от Средния изток, и печалби за американските оръжейни производители и търговци. Те, а не президентът, определят дали и къде ще има американска военна намеса, и кого с какво ще бомбардира Пентагонът.

Дори когато ЕС или НАТО започнат да превъоръжават украинската армия, пак печеливши ще са хората от оръжейния бизнес в САЩ, защото повечето от натовското въоръжение е произведено там. На Франция, която по поръчка на Русия построи два вертолетни носача клас „Мистрал”, Вашингтон забрани да ги предостави на заявителя и да си получи парите. Чичо Сам препоръчва НАТО да изкупи корабите. Все едно, че Русия не произвежда свръхтихи атомни подводници и не направи наскоро успешно изстрелване на балистична ракета „Булава” с 10 разделящи се бойни глави…

Русия пречи на САЩ със самото си съществуване и с възможностите си да влияе върху световните събития. Упреците към президента Владимир Путин, както и санкциите, с които Западът плаши Русия, показват каква би трябвало да е тя за да им се хареса. Защо ли не плашеха Елцин, когато обстрелваше с танкови оръдия Държавната Дума? Защото беше все с чашка и достатъчно самовлюбен, и защото разсипа и СССР, и Русия, предлагайки на всеки „да вземе толкова суверенитет, колкото може да понесе”. А ако беше останал по-дълго на власт, Русия най-вероятно щеше да заприлича на днешна Украйна.

 

Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ

Източник: http://www.zora-news.com

Реклами

Posted on 08.10.2014, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: