Руската легенда Игор Стрелков


Руската легенда Игор Стрелков

ИГОР СТРЕЛКОВ

Ролята на Стрелков е фундаментална.

Това е типът на руския идеалист, консерватор, истинския патриот, който унищожи пропастта между принципи и действия, а именно тази пропаст е парализиращият бич за нашия патриотизъм. Когато руснаците остро осъзнават, че с нашите ценности се гаврят, с нашите интереси търгуват, а властта се присвоява не от най-добрите, а от най-подлите – какво правят? Тъгуват, мрънкат, ругаят Системата, а най-пасионарните се хвърлят в побоища, агресия, безсмислена жестокост и жертвеност. Опозицията подкупва този-онзи за технически цели, правоохранителните органи и специалните служби вербуват другиго. Това е порочен кръг. Никой не нанася удар по врага, никой не утвърждава своята цялост, никой не върви, гордо изправен, докрай. Тези момчета, руските националисти, национал-болшевиките или „приморските партизани“ жертват себе си, загиват в сбивания, влизат в затвора, но без цел и смисъл. И не засягат ничии интереси. Руснаците продължават еснафския си сън. Други пък в продължение на десетилетия само плямпат и се пъчат. Жалка гледка.

И ето, че се появява Стрелков. Руснак. Строг. Наивен и стеснителен. Идеалист. С принципи. Навярно, в мирния живот не изпъква с нищо особено, малко е непохватен. И отива на предната линия на Народната Война. Отива сам.

И с това разкъсва оковите на безсилието, здрача на страха, потиснатата и депресивна неспособност идеалите да бъдат приведени в действие.

Ако той беше спрял в Крим или бе загинал в първите дни на отбраната на Славянск, нямаше да чуем за него. Тогава загинаха прекрасни хора, също герои, също руснаци, разчупили оковите на безсилието. Някои бяха мои приятели.

Но Стрелков устоя и създаде армия. И стана център на нашата надежда, на нашата воля, на нашето преобразяване.

Всички други са не по-малко добри, мъжествени, и са малко нелепи, както всички руснаци – но Стрелков засегна нещо в душата ни, в нашето национално чувство. В него реализира руския мит, нашата жажда за герой. Той просто изпълняваше дълга си.

Да. Но това не е дълг на професионалист или на човек, който се е оказал в трудна ситуация по волята на съдбата.

Това е НЕГОВИЯТ дълг. Това е РУСКИЯТ дълг, който се е оказал по-значителен от леността, безволието, страха, безразличието, сковаността.

Въпросът е там, че Стрелков направи всичко САМ. Това е важното: именно САМ. И чрез него ние самите се приближихме повече към самите себе си. Ние видяхме, че можем.

Войниците, които воюваха в Афганистан и Чечня, също бяха герои. Но те отиваха там не по своя воля. Те изпълняваха дълг, чието име е Държава.

А Стрелков изпълняваше дълг, чието име е Идея.

Руската Идея. И той разби бариерите в нашата душа. Той ни разкрепости. Стрелков поправи нещо в нас, излекува ни. Ние мислехме, че това вече никога няма да се случи – храбър руски православен Воин, който отива на Свещена Война по своя воля. Но той отиде. И започна да побеждава. И с всеки негов успех, с всяка негова информационна сводка в интернет побеждавахме ние. Побеждаваше Русия.

Въобще не става дума за неговите политически убеждения, нито дори за неговите качества като военачалник. Нещата са по-дълбоки. Той стана нашият мит. И вече не принадлежеше на себе си, на службата, на Държавата – а само на този мит, на руския мит за това, какви сме били някога и какви, оказва се, отново можем да станем всеки един момент. Омразата към Стрелков е омраза на раса, която е враждебна към нас; раса не в биологичен, а в духовен смисъл. Расата на технолозите, на мошениците, чиновниците, манипулаторите, търговците.

Вернер Зомбарт казва, че има два вида хора – раса на търговци и раса на герои. Европа на новото време е резултат от победата на расата на търговците (капитализма) над расата на героите (Средновековието). Стрелков е руското Средновековие. Защото самото Православие не може да бъде „съвременно“ – това ще е пародия, симулакр. То може да бъде или Антично, или Средновековно. „Съвременността“ – това са владения на антихриста.

Затова Стрелков е от миналото. Но не от онова минало, което е приключило и свършило – а от онова, което съществувало наистина и го има досега като ядро на нашите души, като център на руското самосъзнание.

Ние все още не съзнаваме изцяло какво означава за нас Стрелков. Но яростта, която той провокира във всеки безчестник, завистта, която дребнавите натури изпитват към него, омразата, която предизвиква в Запада и хунтата – това са знаци, че той не е случаен. И отново не лично, не индивидуално, но като носител на руския тип.

Истинският руснак разбира напълно Стрелков. Той – това сме ние. Един Народ. Народ, който се пробужда.

Много моля онези, които се вслушват в моите думи, да се отнасят деликатно към тази фигура. Това е наше достояние, огромна ценност. Затова и толкова искаха да го убият, да го отстранят, принизят, опошлят, а сега вече и да го срутят. Ако ние позволим това да се случи, не струваме пет пари.

За мита човек трябва да се сражава, както Стрелков се сражаваше и се сражава за Новорусия, за Голяма Русия, за всеки от нас.

Господ да ти помага, Игор!

 

Александър Дугин

http://www.ruskline.ru 

Превод от руски: Любомир Чолаков

Източник: http://lyubomircholakov.blog.bg

Posted on 08.09.2014, in Общество and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: