Китайската мечта


Китайската мечтаСветът все повече се глобализира, а Поднебесната империя се космополитизира

Библията нищо не споменава за Китай. Така самото му съществуване става библейски проблем, щом на Запад се отвори дума за световна история.
А Китай e втора глобална икономическа сила. За първи път след края на Студената война не-западна държава влезе в първодивизионната политическа лига като архитект на световния ред със собствена представа за развитието му. По света започнаха да се вслушват и да заимстват китайския глобализационен модел. И за децата вече е ясно, че в ХХІ век без да разберем Китай, няма как да разберем световната политика. Досега, още от времето на първите европейски мисионери на Изток, Западът се фокусираше върху онова, което той иска от Китай, и смяташе, че колкото по-богато става Средното царство, толкова повече то ще се превръща в един от нас. И това се оказа сред основните ни грешки, защото всъщност Китай

вече бе задал параметрите

на западната цивилизация – хартията и печатането, барутът и компасът, сеизмографът и банкнотите са само част от приносите му в развитието на човешката история. Днес обаче той се възражда и предлага на света нова възможност, „алтернативна модерност“, както я нарече един китайски учен. Предлага му своята китайска мечта – мир, хармония, обновление. Предлага му своята цивилизационна младост.
Да, Китай е цивилизационна, а не национална държава. Този народ никога не е бил под чуждо владичество, макар и добре да познава агресията на неканеното „чуждо присъствие“ у дома си. Държавата му никога не е била ничия отвъдморска колония. Държавните мъже на Нов Китай се поучиха от опита на бившия СССР да тръгне по западния път. Спазвайки политическата традиция на  хилядолетната си държавност, ККП стана изразител на интересите на преобладаващото мнозинство от китайския народ. Успя да го обедини в името на независимостта му, на 1 октомври 1949 г. обяви раждането на Нов Китай като суверенен субект в международната политика, премина през драматични вътрешни катаклизми, но съхрани единството на страната си. За 35 години

възроди националното самочувствие

а сега, в ХХІ в., тази партия поема нова мисия – да възстанови лидерския статут на Китай в света. Независими проучвания от последните десетилетия показват високата устойчивост на подкрепа (над 75 на сто) за централните власти в цялата страна.
Китай не спира да се променя с бясно темпо. За няма и месец пред очите ми в Пекин изчезна цял квартал от стари къщици и започна строителството на нов жилищен комплекс. В Шанхай ми казаха, че на всеки две седмици трябва да печатат нови карти на мегаполиса. В делтата на Перлената река всяка година израства по един нов Лондон, а около Олимпиадата са построени толкова нови пътища и магистрали, колкото са 4 обиколки на земното кълбо. През 90-те години на ХХ в. Китай беше принуден да се приспособи към модернизиращия се свят, който се променяше под глобалното настъпление на американския капитал и американската военна сила. „Старбъкс“ шумно превзе Забранения град, „МакДоналдс“ и KFC уютно се настаниха по главните улици на градски Китай, а китайските тийнейджъри започнаха с усмивки да се поздравяват с холивудското „грабни мига!“ Роди се шегата, че американската луна е най-голямата луна.

Ще изгуби ли Китай лицето си?

Лицето е сред основните ценности в китайското народностно мислене. През 1993 Цюи Жъюен, професор от университета Цинхуа в Пекин, призова интелектуалците на страната да не приемат за мантра идеята, че „неолибералното мислене няма алтернатива“, а да помогнат на Родината си да намери своя нов път, или, както сам го нарече, „алтернативната модерност“. Днес Китай се опитва да го предложи на света.
През април 2014 г. президентът на КНР отиде в Колежа на Европа, в сърцето на европейската мечта, за да разкаже на студентите за китайската мечта.
25 март 2014 г. Първият ден от официалната президентска визита в La Belle France не започна от Елисейския дворец, както е по протокол, а от Лион, от Китайско-френскияиИнститут в града, където преди векове е свършвал Пътят на коприната. През голяма част от ХХ в. това е единственият китайски университет в чужбина. От 1921 г., когато е създаден, до 1946 г. тук на френски език и европейска култура се учат 473 китайски младежи. Тук в старото висше училище г-н Си Дзинпин се срещна с 99-годишния Ли Чъ-Хоуа, писател и преводач, превел за Франция едни от класическите китайски литературни шедьоври.

Китайската Голгота!

Юли, 2006-а. Джан Гуентиен, авангарден театрален режисьор, поставя спорна пиеса „Юенминюен“. Така на китайски се нарича Летният дворец край Пекин. В 1860 г. френски и британски войски го сриват до основи. В хрониките пише, че бил огромен като град, бил по-грандиозно съоръжение от египетските пирамиди, по-съвършен архитектурен комплекс от гръцкия Партенон и по-трансцедентно място от парижката Нотр Дам. Дори Виктор Юго се оказал безмълвен пленник на красотата му. Днес онова, което туристите виждат като паметник със световно културно и историческо значение, е само фрагмент, макет, напомнящ за отминало имперско величие. През целия ХХ век, век на унижение и изпитание, всяка централна китайска власт, без значение дали е националистическа, монархическа или комунистическа, внимателно опазва и консервира тази светиня. Определено влиянието й върху китайската психика е силно, а споменът за случилото се е отворена рана в народното съзнание, в паметта на модерен Китай.  Режисьорското послание е проницателно: пиесата не е призив Китай отново да се затвори и изолира от света, а по-скоро зов към сънародниците да прокарат собствената си пътека към бъдещето, вместо слепешком да прегръщат западните стоки и идеи.

Гнездото

08.08.2008 г. ще остане в историята. Ден, в който всичко е трябвало да се случи за доброто на китайските хора. В Пекин се откриват 29-те Олимпийски игри. Таксиметърджиите учат английски, за да посрещнат гостите. Фабриките спират работа, за да се прочисти въздухът над Северната столица. Жителите й искат всичко да блести от чистота. Нарекоха Олимпийския стадион „Гнездото“ – там женските мътят своите яйца, родителите заедно отглеждат малките си. Това е семеен уют и сигурност, а семейството е хилядолетна китайска ценност. Щастливото за китайците число 8 прояви магията си. Зрелищният спектакъл при откриването на Олимпиадата не беше обикновено шоу, а бляскаво послание от милиард и тристамилионен народ на една цивилизационна държава, който търси новото си място в Новия свят.
Светът все повече се глобализира, а Китай се космополитизира.
Много китайци мислят, че да принадлежиш към средната класа означава да имаш собствен дом, да караш кола и да пътуваш за ваканцията. Освен това вярват, че трябва да водиш изискан начин на живот, да имаш добри обноски, а също най-малко и колежанска диплома плюс годишен доход между 10 000 и 60 000 долара.
През 2011 година над 300 млн. попадаха в тази графа, т.е. 25 на сто от населението на Китай.  Според западните прогнози, през 2025 г. се очаква 926 млн. китайци да се числят към средната класа, а това е близо две трети от очакваното градско население, което ще е над един милиард души. Очаква се също градската икономика да генерира над 90 на сто от китайския БВП.
Китай ще построи десет мегаполиса от типа на Ню Йорк Сити и над 200 от сегашните китайски градове ще имат повече от милион постоянни жители. Тази нова средна класа, която само преди 15-ина години едва ли съществуваше, в следващите едно-две десетилетия ще се равнява на две Америки. Това е пътят на „алтернативната модерност“.
Пак според западните анализатори през 2020 г. Китай ще изпревари САЩ и по още един показател – ще се превърне в

най-големия консуматор на света

Между другото, мултинационални компании от всякакъв калибър вече се редят на опашка за място на китайския пазар, където гигантската битка за местния консуматор вече започна, и в тази луда надпревара се включват все повече и местните конкуренти. Скоро вместо „Made in China“ ще говорим за „Made by China“ и „Sold in China“.
…Неотдавна китайска приятелка ми каза: „Земята е огромна страна, а човечеството – нейните граждани. Какво значение има дали сме българи, китайци, американци? Не е ли по-важно да осъзнаем, че сме човеци, че сме като листата на дървото, като вълните в морето?“

 

Автор: Ивелина Ватова

Източник: http://duma.bg

Реклами

Posted on 25.08.2014, in Анализи, Общество and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 2 коментара.

  1. Атанас

    Във Библията пипе за Китай

  2. Атанас

    Във Библията пише за Китай

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: