Западът се е насочил в грешна посока


Западът се е насочил в грешна посокаВсяка грешка започва с грешка в мисленето. И ние правим тази грешка, ако вярваме, че само другата страна се облагодетелства от нашите икономически отношение и ще страда, ако тази връзка спре. Ако икономическите връзки бяха поддръжани за взаимна изгода, тогава прекъсването им би довело до взаимна загуба. Наказанието и самонаказанието са едно и също в този случай.

Американците – Кенеди, Джонсън, после Никсън – следваха германците. Те започнаха процес, който беше безпрецедентен в историята на враждуващите нации. Накрая имаше среща в Хелзинки, за да се определят правилата. На СССР беше гарантирана „ненамеса в техните вътрешни работи“, което изпълни партийния лидер Леонид Брежнев с удовлеторение и накара кръвта на Франз Йозиф Страус да закипи. В отплата, ръководството на комунистическата партия в Москва трябваше да гарантира на Запада (и неговите собствени граждански общества), „уважаването на човешките права и основните свободи, включително тези на мисълта, съзнанието, религията и вярата“.

По този начин, „ненамесата“ беше въведена чрез „намеса“. Комунизмът получи вечна гаранция за своята територия, но изведнъж в неговите граници започнаха да се зараждат общоприетите човешки права.

Йоаким Гаук си спомня:“Думата, която позволи на моето поколение да продължи напред, беше „Хелзинки“. Не е твърде късно за дуото Меркел/Щайнмайер да използва концепциите и идеите от онова време. Няма логика просто да следваш идеите на Обама, на който му липсва стратегическо мислене. Всички виждат как той и Путин се движат като в сън по един път, на който има табела „Без изход“.

„Тестът за политиката е не само как нещо започва, а как свършва“, казва Хенри Кисинджър, също носител на нобелова награда за мир. След окупацията на Крим от Русия, отбелязва той, ние трябва да искаме помирение, а не доминиране. Демонизирането на Путин не е политика. Това е алиби за липсата на такава. Той съветва да охлаждаме конфликтите, т.е. да ги правим по-малки, да ги смаляваме и после да ги дестилираме в решение.

В момента (и дълго време преди това) Америка прави точно обратното. Всички конфликти ескалират. Атаката срещу терористичната група Ал Кайда се превърна в глобална кампания срещу исляма. Ирак беще бомбардиран заради съмнителни обвинения. Тогава американската авиация прелетя над Афганистан и Пакистан. Спокойно можем да кажем, че връзките с ислямския свят бяха повредени.

Ако Западът беше осъдил американското правителство за нахлуването в Ирак без резолюция на ООН и без доказателство за съществуването на „Оръжия за масово поразяване“, със същите стандарти по които днес съди Путин, то тогава Джордж Буш незабавно щеше да получи забрана да влиза в ЕС. Чуждестранните активи на Уорън Бъфет щяха да бъдат замразени, експортът на автомобили с марката Дженеръл Мотърс, Форд и Крайслер – замразен.

Американската тенденция за вербална ескалация, а после и военна, изолирането, демонизирането и атаките срещу неприятелите се е доказала като неефикасна. Последната успешна военна операция на САЩ бе десантът в Нормандия. Останалото – Корея, Виетнам, Ирак и Афганистан бе очевиден провал. Предвижването на единици на НАТО на полската граница и идеята за въоръжаване на Украйна са опит с военни средства да бъде компенсиран дефицитът на дипломацията.

Това което трябва да се направи, е да се помогне на държавата да се модернизира, а не санкции които допълнително ще намалят благосъстоянието и да рушат взаимоотношенията. Икономическите взаимоотношения са също и взаимоотношения. Международното сътрудничество допринася за отношенията между страните, защото всички се чустват по-добре.

Добре известно е, че Русия е енергийна супер-сила, като в същото време и развиваща се индустриална страна. Политиката на помирение и взаимни интереси трябва да атакува точно тук. Помощ за развиването срещу териториални гаранции. Външният министър Франк Стаймайер дори използва правилните думи да го опише: сътрудничество за модернизация. Той просто трябва да издуха праха от тези думи и да ги вкара в употреба. Русия трябва да бъде интегрирана, а не изолирана. Малки стъпки в тази посока са по-добре от огромни нелогични политически скокове за изключване.

От своя гледна точна, американското правителство разчита на пози и заплахи към Москва, за да спечели повече гласове на предстоящите избори, докато Германия трябва да се държи различно и да не излага своите граждани на излишни рискове. Политиката да си удряш главата в стената и да го правиш точно в най-дебелата част на стената ще ти причини единствено болка и нищо повече… Следването на тази инициатива, дори по неохотен начин и по-предпазливо, какъвто е случаят на Меркел, не защитава германците, а по-скоро може да ги постави в опасност.

Трябва да спрем да обвиняваме 143 милиона руснака, че гледат на света по различен начин, а не по начина по който гледа Джон Макейн.

Никой не ни задължава да се огъваме пред заповедите на Вашингтон. Берлин има жизнен интерес от стабилност и комуникация с Москва. Германците са съседи на руснаците, потребители на руските енергийни ресурси и доставчици на всички видове стоки на руския пазар.

Затова е грешка да се мисли, че само едната страна се облагодетелства от икономическите отношения между двете държави и щом икономическите връзки са взаимноизгодни, то скъсването им ще доведе до взаимни загуби. Наказанието и самонаказанието е едно и също нещо в този случай.

 

Автор: Gabor Steingart, редактор на немския икономически вестник “Handelsblatt”

Източник: http://desinfowar.wordpress.com

Реклами

Posted on 25.08.2014, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: