Украйна – войната си отива, рисковете остават


Снимка: Преса

Снимка: Преса

Играта на Вашингтон е да постави Москва пред невъзможен избор

Наближава ли ендшпилът на украинската война? За страничния наблюдател нещата изглеждат все по-объркани. Защото успоредно с военните действия се засилват и дезинформационните кампании на воюващите съюзници.

Призивът на украинския президент Петро Порошенко да се включи уреждането на кризата в дневния ред на Съвета на ЕС на 30 август т.г., както и вестта за предстоящи преговори ЕС-Украйна-Русия като че ли дават основание за леки надежди. Възможно е обаче това да са думи без покритие с тактически хоризонт, както вече се е случвало.

Спекулациите достигнаха своеобразен пик покрай руската инициатива с хуманитарния конвой за Източна Украйна. Явно този ход на Москва е пропагандно печеливш. Той успя да предизвика истерична, граничеща с комичното, реакция на украинските власти.

Киев обяви, че покрай мирния конвой Путин е вкарал в Източна Украйна неограничено количество „доброволци“ и оръжие. Наивниците трябваше да повярват, че руската армия е изпаднала дотам, та да използва официално наблюдаван конвой, за да обърне хода на гражданската война.

Много по-логично е заключението, че руският акцент върху хуманитарния аспект на войната е заявка да се спре дрънкането на оръжие от двете страни и да се пренесе конфронтацията с Киев върху нова плоскост. Такъв беше и тонът на петъчната реч на Путин в Крим – да се сложи край на конфликта, призова той.

Задкулисните сметки

Москва от самото начало се стремеше договарянето за своеобразна федерализация на днешна Украйна да стане при равноправно участие на представители на „регионите“. Киевските власти обаче държаха евентуалните окончателни преговори да бъдат предшествани от тяхното разоръжаване, а защо не и разгром. Подобен изход, естествено, щеше да обезсили исканията на бунта и да гарантира новото военнополитическо статукво.

Вашингтон също тласкаше Порошенко към ескалиране на военната офанзива срещу Луганск и Донецк. САЩ разчитаха, че влиянието на Путин би било подкопано и при пряка военна намеса, и при пасивно съзерцаване от страна на Русия. Военната намеса би нанесла фатален удар по репутацията на Москва, а обратното би предизвикало у проруските сили тотално разочарование от „своите“.

Тази цинична игра, довела до хиляди жертви и разруха, бе подкрепена и от Европейския съюз, който продължава да стои в сянката на американската доктрина.

Съотношението на силите до трагичния инцидент с малайзийския боинг беше динамично и не позволяваше категорични прогнози за изхода на това противопоставяне.

Но Вашингтон все още държи скрит последния евентуален коз. Проточилото се мълчание по разследването може да означава, че Белият дом и Лондон ще се опитат да манипулират в свой интерес наличните данни – както от черните кутии, така и от сателитното наблюдение.

Игра на санкции

Дали зад кулисите на този конфликт не се готви разширяване на санкциите? Зависи дали вълната от западни санкции (и неминуемите руски контрасанкции) ще се разглеждат като временни превантивни мерки. Ако е така, евентуалното преодоляване на въоръжената фаза на украинския конфликт би довела до намаляване на политическия натиск за все по-тежки санкции.

В един закъснял рефлекс на властите в Киев Радата прие и украински мерки; те включват евентуално прекъсване на газовия транзит Москва – Европа. Размахването на подобна заплаха от Киев трябва да се възприема преди всичко като увертюра към очакваните през септември поредни преговори между „Газпром“ и „Нафтогаз“.

Ако досегашните оптимистични очаквания се окажат неосъществени, дори в краткосрочна перспектива нито Русия може да си позволи неотстъпчивост, нито Европа да стане заложник на самоубийствените от икономическа гледна точка амбиции на Киев. С приближаването на студения сезон, с натрупването на икономически проблеми в Украйна политиците ще се видят принудени да намерят нов модус вивенди. Така че да не се налага полските ябълки да се конкурират с калифорнийските, а американският втечнен газ да прекосява Атлантика с кораби, за да компенсира затвореното руско кранче.

Дали обаче това влиза в сметките на Вашингтон?

Студена война „Изток – Изток“

Дори и след очакваното сломяване на съпротивата на бунтовниците изгледите за бързо нормализиране на руско-украинските отношения са слаби. Отпадането на опасенията за руска експанзия в „Новорусия“ не отменя тежкото наследство на казуса „Крим“. Последният едва ли може да бъде решен в рамките на международна конференция, а още по-малко чрез военен реванш на Украйна. Най-вероятно този проблем ще остане „в скоби“, ще бъде така капсулиран, че все пак да позволи по-нататъшното развитие на отношенията между Русия и Украйна, Москва и Запада.

Известно е, че преди инцидента с боинга Путин и Меркел са водили преговори – с украинско участие – за евентуална взаимноприемлива формула, която да отпуши икономическите и политическите отношения. Трагедията с боинга ги отложи, но едва ли за дълго. В крайна сметка – според мен ще натежат дългосрочните икономически интереси на Европа, Украйна и Русия.

Дали Европа е готова да се разграничи от конфронтационната стратегия на Вашингтон? И дали Париж и Берлин са в състояние да балансират между атлантическа солидарност и автономност на европейската политика?

Възможно е за това да възникнат по-добри условия след поредната американска военна намеса в Ирак. С нея поотслабнаха упреците за нерешителност по адрес на Обама, които досега допринасяха за безкомпромисната му позиция в украинската криза.

Къде са решенията от Стария континент

Барозу, Аштън и другите брюкселски деятели досега успяваха повече в насърчаването на употребата на цялата мощ на съвременната държава срещу бунтовните региони, а по-малко – в намирането на по-литическо решение на кризата. Доколко това ще се промени в края на мандата на сегашното ръководство на Европейската комисия?

Благоприятен факт е, че предстои смяна на гвардията в евроинституциите, което би позволила ново начало в източната политика на Брюксел. Засилени надежди се възлагат и на германския канцлер. Меркел вероятно си дава сметка, че военната победа на Киев може да се отрази лошо върху бъдещето на украинското общество. Дава си сметка и за реваншистки тенденции, клонящи към диктат на украинския над руския национализъм в източните региони.

Последното, което би било нужно не само на Украйна, но и на цяла Европа, е конфликтът да се трансформира в трайна нестабилност и хаос. Затова европейското посредничество не може и не бива да се свежда до минималните параметри на междудържавния диалог и сътрудничество. То трябва реално да допринесе за вътрешноукраинско помирение и за демократичен изход от гражданската война.

 

Автор: Емил ЦЕНКОВ

Източник: http://pressadaily.bg

Posted on 20.08.2014, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: