РУСКОТО ЕМБАРГО ИЛИ КАК КРЕМЪЛ ОТВРЪЩА НА УДАРА


На срещата на БРИКС във Форталеза, която извади от равновесие Вашингтон, се реши да се създаде банка, която да оспори монопола на Световната банка и МВФ

На срещата на БРИКС във Форталеза, която извади от равновесие Вашингтон, се реши да се създаде банка, която да оспори монопола на Световната банка и МВФ

Управляващите в Кремъл из­готвиха реципрочен списък със санкции като отговор на ограниченията, които Западът въведе срещу Русия.

Свикнала да се разправя по този начин с неудоб­ните й страни и правителства, адми­нистрацията около Обама си науми, че може да игнорира 1/6 от земното кълбо, която Русия заема, и да принесе в жертва на своите империалистиче­ски авантюри силно зависимите от отношенията си с Русия европейски страни.

Последният пакет от санк­ции, който САЩ инициираха в края на юли, е ясно свидетелство за късоглед­ството на американската дипломация и за паническия делириум, обхванал Обама и компания не толкова заради развоя на войната в Източна Украй­на, колкото заради латиноамерикан­ската обиколка на Владимир Путин.

Съвместната среща на БРИКС и УНА­СУР в бразилския град Форталеза, на която присъства дори президентът на славещата се като марионетна на САЩ Колумбия, и постигнатите спо­разумения между Москва и Арженти­на, Никарагуа и Куба за икономическо сътрудничество, изграждане на ядрени мощности, прокарване на алтерна­тивния на Панамския Никарагуанския канал и реактивиране на съветската разузнавателна база в Лурдес край Хава­на, се превърнаха в сериозно предизви­кателство за Вашингтон.

Искат или не, САЩ ще трябва да се простят с развитата още през 19 век в доктри­ната „Монро” геополитическа визия за Латинска Америка като техен „заден двор”.

Същевременно ответната ре­акция, на която Русия се реши, е сви­детелство за втвърдената, но добре обмислена и традиционно балансирана руска външ­на политика, която никога не из­стрелва наведнъж всичките си патро­ни.

На 6 август прези­дентът Путин подписа указа, с който Москва на­ложи едногодишно ембарго върху селскостопанския внос от страните, участващи в санкциите срещу нея.

От това най-тежък удар ще понесат страните-членки на Европейския съюз, някои от които вече 5-6 го­дини са затънали в дълбока криза.

Полша и прибалтийските страни вече изпитват сериозни затруднения, а Гърция ще трябва да търси спешно нови пазари за своите кайсии, праско­ви, ягоди, портокали, киви, ябълки. Де­сетки хиляди тона от плодовете зале­жават, докато Брюксел се ослушва за компенсации.

Не е изключено кризата с гръцките фермери да разклати проев­ропейското правителство на Самарас и да доведе на власт опозицията наче­ло със СИРИЗА, която отхвърля санк­циите срещу Русия.

У нас единствено АТАКА заема такава позиция. Вместо да се еманципира от действията на САЩ обаче, Европейската комисия предприе отчаяния и жалък ход да убеждава латиноамериканските стра­ни да не заемат образувалия се вакуум след изхвърлянето на ЕС от огромния руски пазар, на което президентът на Еквадор Рафаел Кореа отвърна след­ното:

“Искам веднага да стане ясно, че ние не се нуждаем от нечие разре­шение, за да продаваме продукти на приятелски страни; доколкото знам, Латинска Америка не е част от Евро­пейския съюз”.

Страната му е готова да увеличи износа на банани, кафе, чай и цве­тя. Страни като Китай, Япония и Бела­рус също виждат своя шанс за пробив на руския пазар след отстраняването на ев­ропейската конкуренция там. Очевидно и в този случай Русия има резервни ва­рианти за своята икономика, за разлика от ЕС.

Факт, който обаче може да бъде спекулативно използван от Вашингтон в негов интерес, за ускоряване и прокар­ване на опасното Трансатлантическо  споразумение, което да слее общия европейски пазар с американския и да отвори вратите за ЕС, вкл. за България, на ГМО, шистовия газ и то­талния корпоративен диктат.

И с него, и без него обаче, Старият континент не разполага с алтернатива на руските нефт и газ.

Решението на киевската хунта да спре транзита през Ук­райна в западна посока, вкл. и към България, ще доведе само и единствено до ескалация на све­товния конфликт до степента на нова Студе­на война.

Конфликт, в който руската дипломация държи още няколко иконо­мически коза, сред които закриване на въздушното пространство за запад­ни авиокомпании, което би удължило азиатските маршрути на Луфтханза, Еър Франс и Бритиш Еъруейз с около 4000 км, или пък национализация на оп­ределени сектори, контролирани към момента от чужди, основно немски, корпорации.

Разбира се, фронтът край Донецк и Луганск и съдбата на хумани­тарния конвой от 280 камиона, който Русия изпрати на бедстващите в зона­та на конфликта без ток и вода над 4 млн. души, винаги може да поднесе изне­нади с мащабен глобален отзвук.

 

Автор: ГЕОРГИ СЕНГАЛЕВИЧ

Източник: http://www.vestnikataka.bg

Реклами

Posted on 17.08.2014, in Анализи, Икономика and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: