ИСТОРИЯ НА ПРОВОКАЦИИТЕ


Лъжата като инструмент на политиката на САЩ

Лъжата като инструмент на политиката на САЩ

В трагедията с малайзийския боинг в Украйна ясно се вижда ръката на американските спецслужби (ЦРУ и АНС), още повече, че именно те за последните повече от сто години имат натрупан огромен опит за предотвратяване на поредната война за свобода и демокрация с показно убийство на странични граждани с последващо обявяване на избрания враг за виновен за кървавото престъпление. Като при това работният проект с боинга американците са го отработвали вече не един и два пъти.

Първият свален боинг

Най-трагичният пример, който веднага ни идва наум след авиокатастрофата в Украйна, това е катастрофата с южнокорейския боинг през 1983 г. Тази провокация, която помогна на САЩ да изгради международната изолация на СССР, американците проведоха съвместно с авиокомпанията Korean Air Lines, с която ги свързват повече от тесни отношения.

„Боинг-747” (рейс KAL-007) се насочва на 1 септември 1983 г. от летище Анкоридж в Аляска към Сеул, прелитайки на 50 километра от Курилските острови. Да се отклони от курса е било невъзможно, пилотът е летял по този маршрут 11 години, а в градчето Бетел, на 500 километра от Анкоридж, се намира радар, по лъча на който може да се оправи отклонението.

Обаче точно 10 минути след старта лайнерът започнал да се отклонява от курса. Дежурният диспечер в радарната станция на Федералното авиационно управление незнайно защо не е реагирал, даже когато е видял, че пилотът, съобщавайки за прелитането над Бетел, се е намирал на 25 километра надясно. След час отклонението достига 450 километра, самолетът навлиза във въздушното пространство на СССР, но пилотът с диспечерът, както и преди, не реагират, а лайнерът, прелитайки над Петропавловск – Камчатск, невъзмутимо се насочва към Южните Курили.

Съветският изстребител – прихващач “Су–15” безрезултатно се опитва да влезе във връзка с корейския пилот, давайки няколко предупредителни откоса стрелба и даже прелита покрай него на разстояние на директна видимост, но боингът мълчи. Пилотът иска разрешение за стрелба и получавайки го, пуска две ракети, които попадат в опашката и в крилото. Удареният авиолайнер рухва в Охотско море, отнасяйки 246 пасажера и 23-членен екипаж. „Световната общност” незабавно заклеймява съветските лидери като убийци, въпреки че има твърде много факти, които посочват вината на южнокорейците и стоящите зад тях американци, но както винаги – благодарение на мощна пиар кампания в западните СМИ – виновен се оказва СССР.

В частност, бие на очи, че полетът на”Боинг–747” е бил съгласуван с орбитите на разузнавателния спътник на САЩ „Ферет-Д”. Както вече се споменава в многочислените разследвания, „всеки етап на действията на южнокорейския самолет е съвпадал с появяването в дадената зона на спътника – изследовател”. „Ферет” е прослушвал радиоелектронните средства в Чукотка и Камчатка, работещи в обичайния режим на бойно дежурство. На следващото завъртане „Ферет”е работел над Камчатка в този момент, когато самолетът е прелитал над военни обекти в южната част на полуострова. Третото завъртане съвпада с полета на боинга над Сахалин и му позволява да следи работата на допълнително включените средства за противовъздушна отбрана на Сахалин и на Курилските острови”.

Анализирайки маршрута на полета на боинга, специалистите предполагат, че „той се е отклонявал от радарите на съветската система за ПВО, не е отговарял на нейните запитвания и е разменял сигнали с американския самолет на радиоелектронно разузнаване RC–135, който е приближавал към съветското въздушно пространство от източната страна на Курилските острови. Отклоненията на самолета от международното трасе на 450 километра не са могли да останат незабелязани от американските служби за управление на въздушното движение. Рейсът се е намирал в зоната на контрол на американската радионавигационна система. Между федералното авиационно управление на САЩ и Пентагона съществува договореност за използване на военния радар на Аляска за проследяване на пътнически самолети и за предупреждаването им за отклонение от курса на прелитане покрай съветското крайбрежие от Аляска към азиатските страни. Но в дадения случай те са били игнорирани. При това – по данни на независими изследователи – на борда на южнокорейския боинг е имало разузнавателно оборудване.

Слагайки на “олтара на победата” 269 невинни човека, САЩ постигат своето. СССР, чиято репутация вече е подкопана от войната в Афганистан, се оказва в ролята на страна – убиец на стотици мирни пътници, съветската пропаганда не успява да парира потока от обвинения, а първоначалните опити да се отрича самият факт на свалянето на боинга окончателно обърква нещата. Главното е, че господарите на Кремъл са били сломени психически. Когато вече на 28 май 1987 година немският авантюрист Матиас Руст, връзката на когото с американските спецслужби заслужава отделно изучаване, прелита над съветско–финландската граница, заповед да бъде свален така и не се издава. Последният министър на отбраната на СССР Дмитрий Язов впоследствие признава, че “нашата ПВО го водеше до Москва, тъй като след историята със сваления южнокорейски лайнер е получила разпореждане да не се свалят граждански самолети”. Приземявайки се на Червения площад, Руст прави за посмешище съветската военна мощ и Съветският съюз тръгва към разпад…

ЦРУ против Брежнев и Картър

Ако за трагедията с южнокорейския боинг през 1983 г. знаят практически всички, то за другия инцидент, който не повлече след себе си жертви, но беше първата сериозна авиопровокация към СССР, на широката общественост е известно малко. Именно с него американските спецслужби пробваха сценария, който им донесе успех през 1983 г. Провокацията е организирана от САЩ с помощта на техните южнокорейски съюзници и се случва на 20 април 1978 г. В този ден “Боинг – 707” на южнокорейската авиокомпания Korean Air Lines влиза във въздушното пространство на СССР в района на Колския полуостров.

Както свидетелстват резултатите от изследванията, на борда на лайнера са били 12 члена екипаж и 97 пътници. На запитванията на диспечерските служби екипажът демонстративно не отговаря и във въздуха се вдигат два изстребителя – прихващачи “СУ–15”. Приближавайки до лайнера, прихващачите завъртат крилата така, че пилотите на корейския самолет да ги забележат, но авиолайнерът продължава полета си. На пилота се дава заповед да свали боинга, тука следва да напомним, че ”Боинг – 707” си прилича като две капки вода с натовския военен разузнавач RC – 135. Съветският пилот взема решение да пусне топлинна ракета, която експлоадира покрай крайния ляв двигател на боинга, откъсвайки неголяма част от крилото, но лайнерът успява да продължи полета.

Нова двойка съветски “СУ–15” успява да притисне боинга към земята и да го принуди да кацне върху леда на езерото Корпиярви. Пътниците са отведени в Хелзинки, а на командира на въздушния кораб Ким Чанг Кю и на неговия щурман Ли Чин Син е извършен показателен разбор на полета в Москва. Двамата летци напълно признават вината си – ние разбирахме заповедите от съветска страна, но принципно не им се подчинихме, изпълнявайки разпорежданията на корейската диспечерска служба. Да се разбере кой от диспечерите е давал заповедите да не се реагира на предупрежденията на съветските военни, на съда така и не се удава. Но кой тогава е давал заповедите? Съществува версия, че “да се води” самолета е можело от една от западноевропейските бази на НАТО, а самият полет е бил политическа провокация с цел да се провалят преговорите за контрола над стратегическите въоръжения между САЩ и СССР.

САЩ и Южна Корея засега не бързат да разсекретяват документите за задполярната провокация и възможно е никога да не направят това, но да я отричат, е невъзможно. За жестоко разочарование на “ястребите” в Белия дом на 18 юни 1979 г. председателят на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев и президентът на САЩ Джими Картър подписват във Виена Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения. Съветският съюз получава шанс да излезе от ставащата непосилна за страната надпревара във въоръжаването. Едва с усилията на Роналд Рейгън на СССР се удава да влезе в нейн нов етап, което в значителна степен способства за началото на перестройката.

Десет хиляди острови – за един крайцер

Ако внимателно се изучава историята, то може да се направи изводът, че ето вече повече от сто години Щатите успешно използват провокациите за постигане на своите интереси. При това за по–голяма ефективност и за оправдаване на своите действия те винаги са довеждали до жертви сред мирното население. На първо място, както е известно, не е провървяло на испанците. Към края на 19 век САЩ окончателно преодоляват последствията от Гражданската война и започват да се замислят за завоюване на нови земи извън пределите на континента. Най-добре подхождат за това колониалните владения на Испания. Президентът на САЩ Уилям Маккинли много иска да започне война, но за агресия е бил необходим подходящ повод. Той не закъснява да се появи – на 15 февруари 1898 г.: стоящият на рейд в Хавана брониран крайцер “Мен” е разтърсен от взрив. Взривът е неголям, но детонацията на съхраняваните в носовите погреби прахови заряди има страшни последствия – крайцерът потъва на дъното.

Американската преса изисква незабавно наказване на вероломните испанци. Думите “Помни за “Мен”!” не слизат от първите колони. Специална комисия заявява, че крайцерът е ударен от вражеска мина или от торпедо и вече на 22 април 1898 г. ескадрата на контраадмирал Уилям Симпсън открива огън по бреговите батареи на Хавана. Недългите бойни действия завършват с поражение на испанците и според мирния договор, подписан в Париж, те губят всичко. Като резулатат, САЩ получават десет хиляди тропически острови с  обща площ 420 269, 3 кв. км. През 1910 г. разрушеният корпус на крайцера е изваден и става ясно, че той е загинал от вътрешен взрив. Изводите на комисията са засекретени, а разрушеният корпус бързо е херметизиран и потопен.

Зареждайте пътниците с динамит

Успехът на провокацията с “Мен” скланя американците и занапред да използват подобни методи като оправдание за навлизане във война. Следваща операция става унищожаването на пътническия лайнер “Лузитания”. След като на 7 май 1915 г. го потапя немската подводница “U-20”, общественото мнение в САЩ се насочва против Германия и появата в Европа на два милиона американски войници позволява на Великобритания и на Франция да постигнат решаващия превес. Къде е тук провокацията, след като командирът на “U–20” Валтер Швигер признава, че е пуснал на „Лузитания” торпедо? Работата е там, че огромният плавателен съд се е считал за един от най-надеждните в света, но вторият взрив потапя лайнера, отнасяйки със себе си 1198 души.

Впоследствие изследването на корпуса на „Лузитания” с помощта на апарата „Скорпио” показва, че той, както и „Мен”, загива от вътрешен взрив. И не е изненадващо: „Лузитания” е пренасяла боеприпаси, а нейният маршрут като че ли нарочно е бил прокаран през зоната на най-активните действия на германските подводници, а освен това някакви опознавателни знаци, позволяващи да се отличи пътническият плавателен съд от военния транспорт, са отсъствали.

Какво би станало, ако “U-20” не беше улучил? Не е страшно: лайнерите са пътували през Атлантика един след друг. Рано или късно жертвоприношението щеше да се състои.

Призраците на  Тонкинския залив

Отделно следва да се спомене и серията от американски провокации, които водят до началото на Виетнамската война. Тогава американското командване решава: за разгръщане на война е необходимо “да се създаде предлог, за да има справедлива причина”.

Когато към виетнамските брегове се приближава американският флот, военно-морските сили на Виетнам получават заповед да атакуват само в случай на навлизане в териториални води. И тогава, както винаги в най–нужния момент, на 4 август 1964 г., командващият Тихоокеанския флот на САЩ адмирал Грант Шарп съобщава за нападение на американски катери на мирните ескадрени миноносци “Мадокс»”и “Търнър Джой” в неутрални води.

Нито едно реално доказателство за “торпедната атака” не съществува, което впоследствие потвърждават и самите участници от двете страни. Но в този момент президентът на САЩ Линдън Джонсън, сменил крайно своевременно загиналия Джон Кенеди, изисква незабавно да се нанесе въздушен удар по Северен Виетнам.

САЩ до ден-днешен не са признали, че са провокирали най-кървавото след 1945 г. клане, считайки, че борбата за демокрация и за свобода в тяхното разбиране струва животите на няколко милиона души.

Това далеко не са всички примери за американски провокации, може да се припомнят и множество други… Но главният извод и така е разбираем – за да достигнат своята цел, американците няма да се спрат пред нищо и жертвите сред мирните жители тях никога не са ги смущавали. Иска ни се да вярваме, че днешните лидери на Русия са усвоили тези уроци и няма да се поддадат на провокации.

Главната цел на ЦРУ – Русия и Путин

Йохан Бекман – обществен деятел, правозащитник:

Американските служби, на първо място ЦРУ, отдавна са разработили методи за вмешателство във вътрешните работи на други държави, те се занимават с това професионално. Тяхното главно направление – обкръжаването на Русия и внедряването във вътрешната политика на съседните държави, такива като Прибалтийските страни, Финландия, Грузия. Те работят твърде системно, поставяйки си целта да присъединят тези страни в НАТО. Те създават граждански и обществени организации, така също работят с политически дейци и лобират своите интереси.

Най-лошият пример – това е Украйна.

ЦРУ работи по всички направления. В това число и в Близкия изток (САЩ) са достатъчно агресивни и защитават своите интереси, това също е агресия против Русия, както убедително доказва историята със Сирия, та съвсем е очевидно, че те са планирали военна интервенция, а като резултат беше подкопан авторитетът на Русия. Но това не се случи. Нещо повече, покрай дейността, която се вижда сега с невъоръжено око по примера на много страни, става известно какви са секретните затвори на ЦРУ, за които никой не знае къде се намират. Има тайно транспортиране на затворници, има измъчване на затворници. Защото ЦРУ – това е държава в държавата, система на абсолютен безпредел и те могат да си правят всичко, каквото поискат. Но главната им цел – това е Русия и Путин.

„Строго секретно” № 12 /307

FB II. ORG, 22 юли 2014 г.

 

Превод от руски

Варя ЯСНИКОВА

Източник: http://www.zora-news.com

Advertisements

Posted on 31.07.2014, in Анализи, Национална сигурност and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: