Българо-руските отношения през миналото към бъдещето


Българо-руските отношения през миналото към бъдещетоИстория, изпълнена с много емоции, противоречия и парадокси

Чества­нето на 135 години от уста­но­вя­ва­нето на българо-​руските дипло­ма­ти­че­ски отноше­ния се превърна в поре­ден кръг от поли­ти­че­ски декла­рации, исто­ри­че­ски оценки и бъдещи залози. Посеще­ни­ето на рус­кия мини­стър на външ­ните работи Сергей Лав­ров концен­трира много дис­ку­сии и раз­нопо­сочни позиции. Отново се потвърди уста­но­ве­ното през годи­ните на пре­хода ста­тукво на отсъствие на единно мне­ние и отноше­ние както към исто­ри­ята на дву­стран­ните отноше­ния, така и към съвременна Русия.

Това може да се обясни с несигур­но­стта на поли­ти­че­с­ката ситу­ация в Бълга­рия, но също така и с динами­ката на проме­ните в реги­о­нал­ното и гло­бал­ното про­стран­ство. Задъл­бо­ча­ващата се укра­ин­ска криза, уве­ли­ча­ващата се непред­ска­зу­емост на проце­сите в Близ­кия изток след обя­вя­ва­нето на ислям­ска държава в север­ните части на Ирак, както и неза­върше­ните избори в Европе­йския съюз са част от проце­сите, които в по-​голяма или по-​малка степен резо­ни­рат върху сигур­но­стта на българ­ската държавност.

Исто­ри­че­с­ките акценти са добър ори­ен­тир за реша­ване на съвремен­ните пре­диз­ви­ка­тел­ства, чиито бъдещи реше­ния преми­на­ват през заси­л­ващата се мъгла от неустой­чи­вост, неуве­ре­ност, а може би „орга­ни­зи­ран” хаос. Българо-​руските отноше­ния обаче имат сво­ята дълга исто­рия, която е изпъл­нена с много емоции, про­ти­во­ре­чия и пара­докси. Това се отнася както до пери­ода на Времен­ното руско управ­ле­ние, така и до пери­ода на двете све­товни войни, както и през след­ващите десетилетия.

Пери­одът на Времен­ното руско управ­ле­ние преми­нава под знака на корен­ните промени във всички сфери на обще­стве­ния живот, с които се поставя осно­вата на българ­ската държав­ност. Изграж­да­нето на инсти­туци­ите на мест­ната и цен­трал­ната власт, форми­ра­нето на арми­ята, както и при­ема­нето на Тър­нов­ската кон­сти­туция очер­та­ват държавно-​правните параметри на де юре три­бу­тар­ното, но де факто суве­рен­ното българ­ско Княже­ство. Уста­но­вя­ва­нето на дипло­ма­ти­че­ски отноше­ния с вели­ките сили и съсед­ните държави стар­тира на 7 юли 1879 г. с връч­ва­нето на акре­ди­тив­ните писма от рус­кия дипло­ма­ти­че­ски агент А.П. Дави­дов на българ­ския княз Алек­сандър Батен­берг. С него се поставя нача­лото на актив­ното вклю­ч­ване на българ­ските поли­тици и дипло­мати в много­об­раз­ните и многопла­стови вза­имо­от­ноше­ния в Европе­йския юго­изток, които се раз­ви­ват в кон­тек­ста на уста­но­ве­ното в Бер­лин бал­кан­ско ста­тукво. Поре­дицата от поли­ти­че­ски акции, дипло­ма­ти­че­ски стъпки и военни опе­рации през послед­ната четвърт на ХІХ — нача­лото на ХХ в. оформят Княже­ството като един от основ­ните фак­тори в Източ­ния въпрос. В пери­ода до Бал­кан­с­ките войни 19121913 г. Бълга­рия се пре­връща в модерна и про­спе­ри­раща държава, с голяма тери­то­рия (след Съе­ди­не­ни­ето на Княже­ство Бълга­рия с Източна Руме­лия), с бързо изграж­даща се инфра­струк­тура, с голяма и добре обу­чена и въоръжена армия.

Тези пози­тивни резул­тати водят своето съзи­да­телно начало от 9– ​месечното Временно руско управ­ле­ние. В десе­ти­ле­ти­ето след това обаче се натруп­ват и нега­ти­вите от рус­кото импер­ско само­чув­ствие и арогант­но­стта на част от рус­ките дипло­ма­ти­че­ски пред­ста­ви­тели в Княже­ството. Именно тогава се изгражда тази дву­странна емоци­о­нална рефлек­сия на рус­кото оча­к­ване за без­крайна благо­дар­ност и доб­ро­волна без­ропотна зави­симост и на българ­ската инерция за без­ко­ристна помощ и без­на­ка­за­ност в дву­стран­ните отноше­ния и действия, която търпи своя съкру­ши­те­лен крах едва в пери­ода след Сту­де­ната война.

В тази дву­странна сим­би­оза на емоци­о­нална обвър­за­ност праг­ма­тич­ните резул­тати се наблю­да­ват както в съще­стве­ната под­крепа на Русия за утвър­жда­ва­нето на българ­ския суве­ре­ни­тет по време на орга­ни­зи­ра­ната от Петер­бург Хаг­ска конфе­ренция през 1899 г., така и по време на Бос­нен­ската криза през 1908 г. Вклю­ч­ва­нето на Бълга­рия в заклю­чи­тел­ния етап от Вто­рата све­товна война в съвет­ските военни опе­рации срещу хит­ле­ристка Герма­ния гаран­тира запазване на българ­ските гра­ници в подпи­са­ните Парижки дого­вори през фев­ру­ари 1947 г. Това не променя основ­ния импе­ра­тив в българо-​руските отноше­ния, който очер­тава тех­ните политико-​дипломатически параметри и през след­ващите десе­ти­ле­тия. Общите сла­вян­ски пара­дигми — език, религия, душев­ност, са съще­ствена част от поли­ти­че­с­ките пла­нове, действия и реше­ния. Перма­нентно експло­ати­ра­ната от поли­ти­че­ския елит на двете държави идея за обща при­над­леж­ност към сла­вян­ския свят, както и пери­о­дично акту­а­ли­зи­ра­ната тема за пра­во­слав­ната общ­ност съз­да­ват благопри­ятни усло­вия за разши­ря­ване и задъл­бо­ча­ване на българо-​руските отноше­ния, но също така и за изли­зане извън рам­ките на стан­дарт­ните решения.

До 90-​те години на ХХ в., неза­ви­симо от обществено-​политическите ката­клизми и транс­формации в българ­ското и рус­кото обще­ство през целия век, инерци­ята на импер­ското пове­де­ние, в чиито пла­нове Бълга­рия заема ста­бил­ното място на послу­шен и като цяло отзив­чив играч в Юго­източна Европа, както и тази на българ­ските поли­тици, тър­сещи в супер­си­лата изгода, закрила и под­крепа, е тра­дици­онна и после­до­ва­телна. След края на Сту­де­ната война дву­стран­ните отноше­ния се раз­ви­ват под знака на актив­ния нихи­лизъм в Бълга­рия и на непри­ят­ната изне­нада и разо­ча­ро­ва­ние в Рус­ката федерация.

Преми­нали през катар­зиса на раз­би­тите илю­зии и суро­вите реал­но­сти, през ХХІ в. българо-​руските отноше­ния имат възмож­но­стта да се раз­ви­ват върху нова основа. Атен­та­тите на 11 сеп­тем­ври 2001 г. стар­ти­раха новата визия за света, поста­виха новите задачи и пре­разпре­де­лиха гло­бал­ното про­стран­ство съоб­разно новия враг на чове­че­ството — теро­ризма. Про­блемите със суве­ре­ни­тета и леги­ти­мизма, които съпът­стваха разграж­да­нето на бивша Юго­сла­вия, а сега „араб­ската про­лет” и укра­ин­ската криза форму­ли­рат нови акценти на днеш­ния и утреш­ния ден. В енергий­ния ХХІ век енерги­ята се превърна в корек­тив на меж­ду­на­род­ните отноше­ния и конфигу­рации. 2014 година е реша­ваща за проце­сите в реги­о­на­лен и гло­ба­лен план за десе­ти­ле­тия напред. В този кон­текст e от зна­че­ние формата и раз­ви­ти­ето на българо-​руските отноше­ния. Съвремен­ните усло­вия и очер­та­ващите се бъдещи транс­формации опре­де­лят основ­ните направ­ле­ния в обществено-​политически план.

m В очер­та­ващия се многопо­ля­рен свят реги­о­на­лизмът ще продължава да заси­лва своето зна­че­ние. Това озна­чава, че неза­ви­симо от съще­ству­ващите меж­ду­на­родни орга­ни­за­ции като ЕС, НАТО, ОССЕ, спе­ци­фич­ните про­блеми на съо­т­вет­ния регион ще пред­опре­де­лят ико­номи­че­с­ките, поли­ти­че­с­ките и соци­ал­ните вза­имо­за­ви­симо­сти между София и Москва.

m Заси­л­ващото се напреже­ние, свър­зано с циви­ли­за­ци­он­ния избор на етноси и религии, пред­опре­деля отсто­ява­нето на хри­сти­ян­ските и сла­вян­ските цен­но­сти като гаранция за духовно, но и за физи­че­ско оце­ля­ване на Бълга­рия и Русия като нации и държави.

m В слож­ния триъгъл­ник Москва-​Брюксел-​Вашингтон ико­номи­че­с­ката и исто­ри­че­ски обос­но­вана дихо­томия в дву­стра­нен план е добра гаранция за реша­ва­нето на важни в конюнк­ту­рен и стра­теги­че­ски план задачи като газопро­вода „Южен поток”, а защо не в близко или далечно бъдеще про­ек­тите АЕЦ „Белене” и неф­топро­вода „Бургас-​Александруполис”, но с дока­зано защи­тени българ­ски интереси.

Бълга­рия в дву­стра­нен настоящ и пер­спек­ти­вен план е добра възмож­ност, защи­тавайки нужни за обще­ството ни инте­реси, да работи заедно с Русия в пре­одо­ля­ва­нето на заси­л­ващите се нега­тивни тен­денции в Черноморско-​Каспийския регион и Близ­кия Изток.

 

Автор Проф.д.ик.н. Нина Дюлге­рова

Източник: http://rusiadnes.bg

Posted on 25.07.2014, in Анализи, Балканите, История and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: