End game – краят на еврото или краят на единна Европа


End game - краят на еврото или краят на единна ЕвропаЕврозоната достигна точката на треската. Цялата система е заразена от риска от банкрут на няколко страни-членки. Ирландия току-що беше „изкупена“, но са наред Испания, Италия, Португалия, Белгия. Онова, което ставаше в САЩ със „спасяването“ на банките от правителството за сметка на редовите данъкоплатци, се пренесе и в Европа, т.е. и тук ще се повтори онова, което става в САЩ:

  • всяко поредно „изкупуване“ ще дава все по-малки ефекти, докато системният риск ще удари всички наведнъж;
  • световните централни банки фактически ще са безпомощни да спрат системната криза, когато тя настъпи с пълна сила;
  • върхушката обаче ще прави всичко възможно да поддържа илюзията, че контролира ситуацията;
  • за зомбираните „народни маси“ нещата ще са наред, докато не се озоват точно в окото на циклона.

Драмата покрива и Европа.

Ясно е, че Гърция, Ирландия и другите подобни няма да могат, даже да искат, да си платят дълговете. Нещо повече. Европейската централна банка няма да е в състояние да спре ускоряващия се колапс.

От началото на кризата в Гърция еврото тръгна надолу. Голямата картина е, че Европа е на ръба да пропадне в период на системен риск, като онова, което се случва с долара от лятото на 2008 г. Този период ще се характеризира със заразяване и паническо разпродаване, което ще бута еврото надолу и може въобще да го пречупи.

Не бяха минали и две години от момента, в който с мъки се роди орязаният Лисабонски договор и в Брюксел отново се състоя среща на лидерите на страните от ЕС, за да внесат в него поправки, свързани с необходимостта от създаване на антикризисно управление в еврозоната. За изграждане на постоянен антикризисен механизъм настояха Ангела Меркел и Никола Саркози. Те искаха да бъде узаконена възможността от лишаване от права на онези държави, които нарушават основополагащите принципи на еврозоната и въвеждане на санкции за нарушителите. Ясно е, че политиците се опитват да спасят еврозоната с прехвърлянето на тежестта върху данъкоплатците, давайки време на финансовите институции да се освободят от огромните си дългове. Това може да осигури на последните няколко години по-свободно дишане, но само ще забави неизбежното.

Еврото трябваше да даде на Европа стабилна валута, ниска инфлация и позицията на световна финансова суперсила. Но днес използващите общата валута страни една след друга застават на ръба на банкрута. Пожарът тлееше отдавна, но се разгоря в началото на годината, когато се оказа, че гръцкият бюджетен дефицит е реално един път повече от онова, което съобщаваше правителството. На пръв поглед нищо ново. Гърция влезе в еврозоната като даде фалшиви данни за своя дефицит и това се знаеше в Брюксел. Но сегашната й криза става в средата на световната криза. Избухна паника, лихвите се удвоиха. Гърция се изправи на ръба на финансовия крах, от който я спаси само спешната помощ, оказана от другите страни от еврозоната, начело с Германия.

След Гърция дойде ред на Ирландия, страна доста по-богата и с по-малък публичен дълг, но фалирала заради огромната помощ, която трябваше да оказва на своите фалирали банки. Заради това бюджетният дефицит на Ирландия през тази година ще достигне 32 процента от БНП, т.е. Дъблин е първият кандидат за фалит. И Ирландия беше временно спасена.

Но на ешафода се качи Португалия. Сега е ясно, че след Португалия там ще се появи и Испания, страна, която няма силно задължено правителство, но в която по време на надуването на спекулативния балон при недвижимостите се стигна до невероятно задължаване на частния сектор. Сега Мадрид ще трябва със стотици милиарди евро да спасява от банкрут своите банки и в близко време ще се окаже там, където сега е Ирландия.

Кой ще е следващият? Италия има гигантски дълг по отношение на БНП, колкото Гърция, но е 7-та икономика на света. Ако се стигне до срив на Италия ще бъдат ударени и първите шест. Тъй като никой няма желание да изпробва какво ще се случи, ако позволят на Гърция, Ирландия, Португалия и Испания да фалират, в еврозоната беше създаден специален спасителен фонд.

Тук обаче се появява основният въпрос дали всичко това има някакъв смисъл. Дали отговорните и пестеливите ще бъдат принудени да спасяват безотговорните и спекулиращите? Това подкопава въобще целта от въвеждането на еврото, което трябваше да осигури на ЕС стабилни пари, а чрез тях по-бързо икономическо развитие. Защото, поне на теория, най-добре се развиват онези страни, в които хората пестят и инвестират в дългосрочни проекти. А за това е необходимо доверие в парите.

И така, на последната среща на високо равнище на ЕС беше подписано споразумение, което трябваше да въведе ред при функционирането на общата валута. От една страна, членовете на еврозоната се споразумяха да създадат постоянен механизъм за спасяване на страните, които са в такава ситуация. От друга страна, по искане на Германия, те се съгласиха наред с моркова да има и тояга. Тоягата ще бъде много по-острата политика, даваща възможност за контрол на дефицита и дълга на страните от еврозоната.

Тази тояга ще се използва и спрямо безотговорните частни инвеститори. Берлин иска, в случай че трябва да се спасява някоя страна, част от разходите да се понесат и от онези, които са отпускали пари на тази държава. Ако частната банка е знаела, че Гърция върви към финансова катастрофа, не е трябвало да й отпуска евтини кредити, а да наложи високи лихви.

Ако това бъде постигнато и пазарът се успокои, еврозоната постепенно трябва да се нормализира и рискът от бъдещи кризи радикално да намалее.

Но има и друг сценарий, много по-черен. Ако споразумението остане само на хартия, кризата ще се задълбочава. Ще дойде ред на Италия. За нейното спасяване вече няма да има пари. Но за да не допусне катастрофата Европейската централна банка няма да има друг изход, освен да започне да печата „празни пари“, за да покрие и дълговете на Рим.

И какво по-нататък? Докога ще се използва търпението на Германия. Вероятно тя ще предложи на тези страни да излязат доброволно от еврозоната. Но с това в Атина, Рим или Мадрид никога няма да се съгласят, тъй като при излизане от еврозоната в течение само на една седмица, ще трябва да обявят банкрут.

Ако те не се съгласят, остава друг изход – от еврозоната да излезе Германия и да се върне към своята собствена валута – дойчемарката, евентуално в съюз с онези страни, които споделят финансовата стратегия на Берлин.

Това се придружава от друг процес – укрепването на сенчестата банкова система. За какво става дума?

Една трета от цялото богатство на света се държи в офшорни банки. Ние с вас живеем в тотално различен свят от света на ултрабогатите и на международния банков елит. Те живеят в свят, в който въобще не плащат данъци.

Въпросът е защо такова колосално богатство се намира в такива невзрачни места като Монако, Кайманите, Бермуда, Бахамите, Остров Ман и прочее островчета и офшорки. Отговорът е, защото това са приятни места, където могат да се избегнат данъците. Супер богатите и международният банков елит наистина си мислят, че ни е приятно с нашите мизерни заплати да плащаме данъците и растящите цени, докато те не плащат нищо върху приходите си. Тези супербогати елити правят тонове пари и след това ги трансформират офшорно, където не плащат никакви данъци.

Според последни оценки на сметки в офшорните зони се държат 15-20 трилиона долара. Всички големи банки по света са въвлечени в тази игра. Всичките имат големи филиали в тези офшорки.

Това е сивата световна банкова система, за която обикновените хора не знаят абсолютно нищо. Почти никой по света не е чувал за офшорни трикове като „двойно ирландско“ или „холандски сандвич“, с които се избягват данъците. Почти никой по света не знае как да си изпрати парите на Бермудите, за да не плаща данъци.

Но богатите знаят как се играе тази игра. Те са на светлинни години напред в познанията как да я играят. Те са винаги поне две крачки пред следващите ги закони и са майстори по движението на парите насам-натам по целия свят.

 

 

Автор: Красимир Иванджийски

Източник: http://strogosekretno.com

Posted on 21.07.2014, in Анализи, Икономика and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: