Географското и геополитическото положение на Турция


Географското и геополитическото положение на Турция Политическата география, геополитиката и геостратегията могат да се разглеждат като интердисциплинарни направления в обществения блок  науки с общ пространствен знаменател, низходящи линейни системно-структурни взаимни връзки и специфични обективни/субективни, статични/динамични атрибути (вж. Русев, М., А. Авджиев, 2012). Тяхната теоретико-методологична значимост е свързана с предимно философски метанаучни аспекти на проблеми, отнасящи се до пространствената културология, социология, политология или икономика, както и когнитивни разрези в специфични направления като геоистория, иконография, геософия, етология, псефология и много други. Пространствено детерминираните предметни направления с приложно значение са насочени към стратегически проблеми на географската ефективност и справедливост, пространствена властова политическа представителност, механизми на регионалната политика и други.

Един от фундаменталните, практически насочени, атрибутивни подходи в географията и свързаните с нея десетки интердисциплинарни направления е оценката на пространствения потенциал в качеството му на посибилистична основа, предопределяща условията за развитие на географски обекти с различен обхват – континенти, цивилизационни региони, страни, селища и други. Сред класическите методи за оценка на пространствения потенциал изпъкват локализационният анализ, центрографският метод, териториалните индекси на концентрация/локализация/специализация, географският паспорт/портрет, многомерният статистически анализ, типологичните класификационни схеми, отделните фрагменти на комплексно, тематично или проблемно странознание.

Комплексната оценка на географското и геополитическото положение на дадена страна е сложно съчетание между посочените методи. В много отношения тя кореспондира с основната концептуална същност на регионалната география и странознанието, в частност.

Потенциалът на турското географско и геополитическо пространство

Комплексната оценка на потенциала на географското и геополитическото пространство на Турция е функция на специфични хорологични и хронологични особености на природно-социалните системи в полуостров Мала Азия и дифузната му периферия. Съвременните географски измерения на значимостта на страната могат да се разглеждат както като отражение на обективно съществуващи относително статични природни дадености, така и като закономерен резултат от инертното й обществено историческо развитие.

Познавателната и научната същност на категорията геополитическо положение може да се дефинира в светлината на два основни аспекта:

– В по-общ (интердисциплинарен) смисъл, оценката на геополитическото положение на определена страна отразява както нейната външна сравнителна геополитическа значимост за традиционни между(народни)държавни отношения, така и степента на изменчивост на основните качествени оценки в резултат от въздействието на инерционни и/или стохастични вътрешни обществени фактори. Често тази оценка се изразява само в използването на елементарни критерии и индикатори за ограничени,  предимно вътрешни, обществени процеси – финансово-икономически или електорално-политически конюнктурни събития, резултати от конкретна кризисна ситуация или конфликт, повратна идеологическа, законодателна или правителствена промяна. При това, на силно обвързаните с тях външни международни отношения се придава второстепенно значение. Подобна или реципрочна индикативна неравнопоставеност при оценката на геополитическото положение на определена страна създава условия за несвойствен на геополитическия анализ субективизъм.

– В по-конкретен (пространствен) смисъл геополитическото положение може да се разглежда като най-важна концептуална част от фундаменталната за науката системна категория географско положение (фиг. 1). Независимо от на пръв поглед ясно декларираната му хорологична статичност, то трябва да се анализира и от гледна точка на неговата хронологично обусловена резултативна същност.

В реалната практика, за целите на анализа на обществените (в т. ч. международните) отношения, разгледани от гледна точка на глобалната и регионалната (не)сигурност, оценката на геополитическото положение се базира на вариативни съотношения между посочените два крайни методологични подхода: широк – интердисциплинарен, и тесен – пространствено-географски. Алгоритъмът на тяхното балансиране е зависим най-вече от спецификата на конкретната страна – количествени и качествени пространствени параметри, особености на историческото развитие, съвременен демографски, стопански и военен потенциал, степен на вътрешна обществена консолидация, основни културно-политически и социално-икономически вектори на външните отношения и други.

Оценката на географско положение на определена част от геосферата отразява пространствени отношения, чрез които се добива по-конкретна представа за линейни координати, конфигурация, граници и пространствена достъпност на ареални или точкови обекти,  сравнителен природно-ресурсен, демографски, стопански и военен потенциал, културна принадлежност и други. С принос при изясняване научната същност на категорията географско положение са изследванията на Ratzel (1887), Grabowsky (1960), Баранский (1960), Kates (1970), Минц, Преображенский (1970), Watson (1975), Анучин (1982), Larkin, Peters (1983), Алаев (1983), Agnew (1987). От гледна точка на културната и политическата география, теоретико-методологичните аспекти на географското и геополитическото положение са тясно обвързани с иконографията на Gottmann (1952, 1977).

У нас, значими за същността и приложението на категорията географско положение са фундаменталните изследвания на Радев (1923-1924), Иширков (1934), Батаклиев (1940) и Даков (1985).

Географското положение изразява отношенията между геопространствата в локален, регионален и глобален мащаб. То е главен фактор, предопределящ конкретната историческа и пространствена съдба на отделните страни и техните народи. Неговата оценка има пряко отношение към социално-икономическото и културно-политическото развитие на отделни населени пунктове, природни и стопански обекти и райони, административни единици, държави и междудържавни обединения. В структурно отношение то трябва да се разглежда като системна категория, състояща се от взаимнозависими макро- и подкатегории (фиг. 1).

 

Фигура 1. Системна структура и статут на категориите географско и еополитическо положение

 

 

Легенда:

Макрокатегории:I–природногеографско, II–икономгеографско, III–политикогеографско

Подкатегории: 1-астрономическо, 2-геоекологично,3-вододелно, 4-туристическо,5-транспортно,

6-търговско,7-етно-конфесионално,8-военно,9-геополитическо

Геополитическото положение е най-концептуалната, най-динамичната подкатегория на географското положение, тъй като предопределя значимостта на определена страна в равнопоставена зависимост от нейния природноресурсен, социално-икономически и военно-политически потенциал. Според Дергачев (2004), то се определя от съвкупната мощ на материалните и нематериални ресурси (военно-политическа, икономическа, технологична, пасионарна (1) в многомерното комуникационно пространство на Земята. Характеризира се с отношението на държавата към основните комуникационни направления на цивилизационното развитие, военно-политическите блокове и конфликтните зони.

Практическо изражение на геополитическото положение на държавата са оценките за: мястото и статута и в геополитическата структура на света; ранговите й позиции в глобалните и регионалните културни, икономически и политически процеси; нейните политически граници и съседи; контактното и дифузно съседство със страни/акватории/аеротории (по Алаев, 1983), култури, реални и потенциални конфликтни зони. В съчетание с вътрешните природно-екологични и социално-демографски характеристики на конкретно обособената част от географското пространство, както и с особеностите на обществената историческа традиция и основните външнополитически вектори, аналитичният алгоритъм на геополитическата оценка наподобява в много голяма степен част от основните изследователски акценти на проблемното странознание (Гохман, 1976; Лавров, Сдасюк, 1978; Дерменджиев, 2000, 2004; Машбиц, 1998; Русев, 1998; Мироненко, 2001).

Природногеографско положение

 

Природногеографското положение на Турция има фундаментално значение за другите макро- и подкатегории и цялостната оценка на географското положение на страната, като предопределя спецификата на ресурсния потенциал и е решаващо условие за социално-икономическото й развитие. Оценява се като отношение спрямо координантната система на Земята и отделни природни компоненти – структурни геолого-геоморфоложки, хидро-климатични, почвено-растителни и биогеографски.

Турция е сред относително големите по териториален потенциал  държави в света. Площта й е 784 хил. км2, което е 0,574 % от политически обитаемата територия на света (2). Това дава възможност да се разглежда статистически като символично представителна за една от условно 174-те независими държави в света. Същевременно, с много по-голямо практическо значение е фактът, че по площ на територията си тя е на 36-о място в света. В сравнителен план, площта на Турция е приблизително равна на компактната площ на Полша, Германия, Дания, Нидерландия и Белгия, взети заедно, и е по-голяма от общата площ на Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Ирак и Кувейт.

Географската дължина на страната се изразява в астрономическа разлика от около 1 час и 15 мин.  Географската й ширина е между 36 и 42 паралел, което предопределя разположението й в субтропичния пояс. Същевременно, в по-голямата част от страната доминират планински климатични характеристики, поради голямата средна надморска височина (над 1100 м) – факт, предопределящ цялостната специфика на природната й среда. Субтропичен климат имат само някои относително неголеми крайбрежни низини в западните и южните части на страната, където е съсредоточена значителна част от населението и стопанският й потенциал. Високопланинските вериги и плата са осезаема пречка за растениевъдството и изграждането на модерна инфраструктура, но разполагат с голям потенциал за хидроенергетика, добивна промишленост, горско стопанство, пасищно животновъдство и туризъм. Сред полезните изкопаеми изпъкват запасите на бор (64% от световните), антимон (25%), хром (8%), волфрам (7%), уран (5%), мед (4%), желязо, молибден, манган, живак, боксит, въглища, асфалтит. Съществен „недостатък“ на съвременния турски териториален потенциал са количествените и качествените характеристики на горивните й полезни изкопаеми, особено нефто-газовите. Това частично се компенсира от близостта до едни от най-осигурените в това отношение страни в света и придава на Анкара допълнителна геополитическа значимост за международните енергийни отношения (фиг. 2).

Фигура 2.Доказани запаси на основни изкопаеми горива в Турция и съседните страни (% от доказаните световни запаси)

 

.

 

Друга характерна особеност на географското положение, с много голямо значение за геополитическата значимост на Турция, е нейната евроазиатска междуконтиненталност както по отношение на Проливите, така и по отношение на контактното съседство с Източното Средиземноморие, Черноморския басейн и Кавказкия регион. Формално, само 3% от Турция е в Европа, но това, както и факторите, обусловени от историческата традиция, дават достатъчни основания за реално присъствие, участие и влияние в континенталните културно-политически и социално-икономически процеси.

Около 2/3 от границите на страната са морски (7200 км), което играе важна роля за риболова, туризма, крайбрежния воден транспорт, външните търговски отношения и военната стратегия на Анкара. Неблагоприятни в стопанско отношение са сухоземните източни и югоизточни граници с Грузия – 252 км дължина, Армения – 268 км, Азербайджан (чрез ексклавната Нахичиванска автономна република) – едва 9 км, Иран – 499 км, Ирак – 352 км и Сирия – 822 км. С малки изключения, те се отличават с труднодостъпен релеф и като цяло екстремни за пътната инфраструктура и комуникации хидро-климатични характеристики. Западните сухоземни граници с Европейския съюз (чрез България – 240 км и Гърция – 206 км) са по-достъпни в социално-икономическо отношение. Общата дължина на сухоземните граници на Турция е над 2600 км.

Важна част от потенциала на географското пространство на определена държава е нейната акватория (3). Турция разполага със значителен потенциал в това отношение, обусловен от специфичната конфигурация и географското положение на нейната полуостровна територия, както и от някои особености на международното морско право.

Конвенцията на ООН за териториалното море и прилежащата зона от 1964, както и Конвенцията на ООН по морско право от 1982 не определят ясен лимит за ширината на териториалните води. Всяка от крайбрежните държави определя своя ширина, варираща в диапазон от 3 до 200 мили. През 60-те години на ХХ век Турция установява минимална 6-милна зона, като за чужди кораби прилага т. нар. принцип на взаимност – ако тяхната страна е наложила по-големи ограничения, те са длъжни да ги спазват и спрямо турския бряг. Днес западните териториални води на Турция в Егейско море се определят от 6-милна зона, а северните и южните – от 12-милна зона. Общата им площ е около 150 хил. км2. Освен това, през 1978 Турция подписва с бившия СССР сепаративно двустранно споразумение (без участието на Румъния и България) за подялба на Черно море, на базата на което определя и своя Изключителна икономическа зона, която обхваща почти половината от неговата акватория. През 1997 Турция и България подписват Споразумение, което решава част от спорните акваториални въпроси между двете страни. Съвременният политически кадастър на Черно море се оспорва от Румъния и двете нови държави, появили се след разпадането на СССР – Украйна и Грузия.

В условните контактни зони между природно, икономическо и политическо географско положение са такива подкатегории като вододелно, екологично, транспортно, туристическо, военно географско положение (фиг. 1). Конкретната пространствена проекция на всяка от тях спрямо турската държава създава допълнителни възможности за извеждане на нейните специфични характеристики. В много отношения ефективността на този подход се мултиплицира от географския паспорт (4) на страната (табл. 1).

 

Таблица 1. Географски паспорт на Турция (средно за  2001-2010)

показател

% от света

Производство на кораби

0,13

Производство на олово

0,13

Производство на алуминий

0,22

Добив на медна руда

0,32

Производство на изкуствен каучук

0,32

Производство на рафинирана мед

0,38

Общ обем на възобновяемите водни ресурси

0,42

Производство на царевица

0,44

Добив на оловна руда

0,51

Риболов

0,55

ТЕРИТОРИЯ

0,57

Брой на отглеждани говеда

0,77

Производство на чугун

0,78

Производство на сребро

0,84

Производство на електроенергия

0,88

Емисии на въглероден диоксид

0,91

Морски търговски флот

1,07

Производство на леки автомобили

1,09

Военни разходи

1,11

НАСЕЛЕНИЕ

1,16

Производство на портокали

1,33

БВП

1,36

Производство на захар

1,46

Производство на картофи

1,70

Производство на цигари

1,75

Производство на стомана

1,81

Производство на цимент

1,85

Брой на бойните самолети

2,11

Производство на товарни автомобили

2,30

Производство на тютюн

2,42

Брой на отглеждани овце

2,61

Брой на военнослужещи

2,87

Производство на слънчоглед

2,88

Производство на памучни влакна

3,22

Брой на бойните танкове

3,52

Производство на пшеница

3,54

Брой на бойните танкове

3,68

Производство на лимони

3,71

Производство на ябълки

4,31

Производство на памук

4,68

Производство на грозде

5,87

Производство на чай

6,04

Добив на кафяви въглища

6,51

Производство на захарно цвекло

6,68

Производство на домати

8,67

Производство на телевизори

9,81

Производство на фелдшпат

12,11

Добив на магнезиева руда

13,02

 

С уникални характеристики се отличава вододелното географско положение на Турция. От нейна територия извират две от великите реки в човешката история – Ефрат/Фърат (дължина на турска територия до границата със Сирия – 970 км) и Тигър/Диджре (520 км до границата с Ирак). В много отношения това обстоятелство поставя Турция в изгодни позиции при близкоизточните международни отношения. Сумарният годишен отток на Тигър и Ефрат при Шат-ел-Араб е около 55-60 км3. По-голям дебит в радиус 2000-3000 км имат само устията на Дунав, Волга, Амударя, Инд, Нил.

Водният суверенитет на страната се определя и от факта, че нито една от реките на Турция не извира от съседна държава. С голям потенциал са също вътрешните реки Къзълърмак (1360 км), Сакария (820 км), Сейхан (560 км), както и няколко сравнително големи езера – Ван (3600 км2 – четвъртото по площ в света безоточно езеро), Туз (1500 км2), Бейшехир (660 км2), Еирдир (480 км2), Изник (310 км2). Турция разполага със значителни хидроенергийни ресурси – около 1,3% от световните. От географска гледна точка, общият обем на възобновяемите водни ресурси в страната е близо 235 хил. км3 (The CIA…, 2011), което съставлява 0,4% от световните и е своеобразен индикатор за относителен дефицит спрямо територията (0,6%), населението (1,2%) и стопанския й потенциал (1,4%).

Оценката на екологичното географско положение на страната се изразява в пространственото й отношение спрямо трансграничното движение на замърсени водни и въздушни маси, както и разполагането на потенциално опасни ядрени и/или химически обекти на нейна или на територията на съседни държави. От гледна точка на трансграничното водно замърсяване, вече посочените особености на изключително изгодното вододелно географско положение на Турция предопределят нулевия й „импортен“, както и значителния „експортен“ речен екологичен потенциал чрез Тигър и Ефрат. Поради относително ниската степен на социално-икономическо развитие в източните и югоизточните (анадолски) райони на страната, засега степента на биохимично замърсяване на двете реки е минимална и не оказва съществено влияние за двустранните отношения със Сирия и Ирак. От много по-голямо значение за това са количествените спорове и проблеми, свързани с техния отток.

В екологично отношение по-голям конфликтен потенциал създават опасностите и споровете, свързани със замърсяването на крайбрежните акватории в Черно, Егейско и Бяло (5) море. Специално внимание в това отношение трябва да се обърне на факта, че достоверността и източниците на потенциално замърсяване на морската акватория на Турция и акваториите между Турция и съседните Грузия, България, Гърция, Кипър и Сирия са предмет на международното право и са все още трудно технологично и юридически доказуеми. Екологичното състояние на морските акватории и плажове имат изключително важно демографско и стопанско значение. В 35-те крайбрежни провинции (от общо 81), разположени върху 36% от територията, живеят 58% от населението и се произвежда над 2/3 от БВП на страната (http://illeridaresi.icisleri.gov.tr). В пряка зависимост от ресурсите и екологичното състояние на крайбрежието са риболовът, водният транспорт, външната търговия и туристическата й привлекателност.

От гледна точка на трансграничното атмосферно замърсяване, Турция се отличава с относително благоприятна оценка на екологичното си географско положение, което е резултат от полуостровното й положение и сравнително голямата отдалеченост от главните индустриални райони на Европа и Русия. По-съществена негативна роля играе преносът на индустриално замърсени въздушни маси във все още екстензивно развиващите се от екологична гледна точка страни в Югоизточна Европа и Украйна. Като цяло, страната е благоприятно разположена в регион с относително малък относителен дял в световното въздушно замърсяване, съотнесен към географския и социално-икономическия му потенциал (табл. 2). Разгледана като самостоятелен географски елемент, Турция изхвърля около 0,9% от световните емисии на въглероден диоксид при около 1,1% от населението и 1,4 % от БВП на света.

 

Таблица 2. Емисии на СО2 от Турция и нейните съседи

 

Територия

(% от света)

Емисии на СО2

2006 г.

(млн. т)

2011 г.

млн. т

% от света

Турция

0,57

249,9

277,8

0,92

Съседи І ранг*

1,98

799,8

973,5

3,24

Съседи ІІ ранг**

16,33

2780,4

2831,2

9,41

Общо

18,88

3830,1

4082,5

13,57

 

*България, Гърция, Сирия, Ирак, Иран, Азербайджан, Армения и Грузия

**Румъния, Сърбия, Македония, Кипър, Ливан, Израел, Йордания, Саудитска Арабия, Кувейт, Пакистан, Афганистан, Туркмения, Русия, Украйна

Съставено по: https://www.cdproject.net

 

В относително по-неблагоприятен план е представянето на страната, свързано с „експорта“ (6) на серни и азотни оксиди. Така например, през периода 2006-2011 замърсените със SO2 и трансгранично пренесени от Турция въздушни маси са около 2% от световните. В околното за страната географско пространство в радиус до 2000 км с по-голям или равностоен  „експортен“ въздушен екологичен потенциал са само Полша, България (!!!), Германия, Русия, Италия и Украйна (http://www.nationmaster.com). Турция е сред първите страни, подписали (1979) и ратифицирали (1983) Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (http://www.unece.org).

От значение за екологичното географско положение и екологичната сигурност на всяка страна, както и за външната й политика, е разполагането на нейна, или на съседни територии, на АЕЦ и други потенциално опасни обекти като военни ядрени арсенали, депа за складиране на бойни отровни вещества, радиоактивни, биологични или химически отпадъци. Сред тях водеща екологична тема за съвременните двустранни или многостранни международни отношения е изграждането, функционирането и потенциалните трансгранични опасности, свързани с АЕЦ и обслужващите ги технологични дейности.

Сред страните от I ранг на контактно съседство спрямо Турция (непосредствени съседи) с потенциално опасни обекти на ядрената енергетика изпъкват Армения и България, а сред страните от II ранг на индиректно съседство (чрез съседите от I ранг или чрез адекватен като площ морски басейн) – Румъния, Украйна и Русия (европейската и част). С потенциал за аварийно разпространение на радиоактивни вещества са и ядрените реактори, разположени в Европа – Унгария, Словакия, Словения, Чехия, Германия, Швейцария, Франция, Швеция, Белгия, Нидерландия, Финландия, Испания, Великобритания, както и ядрени стопански обекти в Израел, Иран, Пакистан, Индия и Казахстан. Общо, в радиус до 4500 км от Анкара, функционират над 80 АЕЦ, принадлежащи на 20 страни (фиг. 3). През 2012 броят на действащите промишлени ядрени реактори в тях е 200 с обща инсталирана мощност около 167 GW, което съставлява близо 45% от съвременния ядрен енергиен потенциал на света. Най-близко разположени (на по-малко от 1000 км разстояние) до турските държавни граници са ядрените централи на Армения, Румъния, България, Украйна, Русия, Унгария, Словакия и Словения. С най-голям авариен потенциал сред тях са украинските ядрени централи – Запорожката (5,7 GW мощност) и Южноукраинската (2,9 GW). На относително по-голямо разстояние (до 1500 км) са разположени и мощни ядрени централи като Балаковската (4 GW – Русия), Курската (3,9 GW – Русия), Смоленската (2,8 GW – Русия), Ровенската (2,7 GW – Украйна) и Гундреминген (2,6 GW – Германия).

От особено важно значение е несанкционираното от международната общност  наличие или плановете за придобиване на ядрен военен арсенал от Израел, Пакистан, Индия и Иран, в условията на явно изразено противоборство между тях и безспорните потенциални опасности за региона и света, ако бъдат използвани такива оръжия. Нови нюанси в оценката на екологичното географско положение на Турция внасят и плановете на Анкара да изгражда ядрени централи в непосредствена (10-15 км) близост до общата ни граница по река Резовска (Инеада), на около 100 км от границите с Гърция и България (Текирдаг), на 100-200 км от Кипър и Сирия (АЕЦ „Аккую“ – проектна мощност 4,8 GW) и на северното турско черноморско крайбрежие – около 300-400 км от Украйна, Русия и Грузия (АЕЦ „Синоп“ – 6,2 GW).

 

 

Аналогични на потенциалните екологични опасности, свързани с разположението на конвенционални ядрени енергийни мощности и военни ядрени арсенали, са военните обекти за складиране и поддържане в готовност за използване на химическо, биологическо оръжие и други бойни отровни вещества. Още през 1997 Анкара ратифицира Конвенцията за забрана на химическото оръжие. Сред непосредствените и съседи от I ранг  Конвенцията не е подписана от Сирия, което поставя Турция и страните от Близкия изток в рискова ситуация, особено в светлината на събитията след 2011. Въпреки че подписва Конвенцията през 1997, Иран продължава да поддържа производствения си потенциал и да препятства инспекциите на международната общност. След втората война в Персийския залив и практическото разпадане на иракската държавност все още няма пълни гаранции, че химическият арсенал на страната е под пълен контрол и не е попаднал у нелегални и паравоенни сепаратистки формирования.

Други относително близко разположени страни с реални или предполагаеми арсенали за масово поразяване са Русия (приблизителното разстояние от нейните до най-близко разположените турски граници е 150 км), Израел (300), Египет (600), Либия (700), Пакистан (1800), Етиопия (2400), Индия (2600) и Сомалия (2900). Неясна в това отношение е и ситуацията в Судан (1500) и новосъздадения Южен Судан (2600).

Икономическото географско положение отразява пространствени отношения, отчитащи производствено-консумативния потенциал на геопространствата, тяхната транспортно-търговска достъпност и суровинно-пласментна значимост и разположение спрямо главните стокови, туристически и комуникационни направления. Традиционно, като главни изследователски акценти се извеждат транспортното, търговското и туристическото географско положение, но те са до голяма степен зависими и от оценката на природното и политическото географско положение.

Геодемографското положение

Сред главните индикатори, допълващи географската значимост на определено национално пространство, са количествените и качествените характеристики на неговия демографски субстрат. От тази гледна точка, Турция се отличава със специфично геодемографско положение между страните от Европа, Азия и Африка (табл. 3). Населението й е около 80 млн. души, като по този показател тя е на 17 място в света. С относително равностоен или по-голям потенциал в радиус до 2500 км от нейните граници са само Русия (142 млн. души), Германия (81 млн.), Египет (84 млн.), Етиопия (92 млн.) Иран (79 млн) и Пакистан (190 млн.). Релативен белег за обективност и дългосрочна устойчивост на потенциала и оценката на регионалното геодемографско положение на Турция е фактът, че ежегодно населението й нараства с близо 1 млн. души.

 

Таблица 3. Сравнителен териториален и демографски потенциал на Турция и съседите и

 

Територия

(% от света)

Население

2006 г.

(млн. души)

2011 г.

млн. души

% от света

Турция

0,57

71,16

79,75

1,14

Съседи І ранг*

1,98

145,98

167,37

2,38

Съседи ІІ ранг**

16,33

471,19

488,47

6,96

Общо

18,88

688,33

735,59

10,48

*България, Гърция, Сирия, Ирак, Иран, Азербайджан, Армения и Грузия

**Румъния, Сърбия, Македония, Кипър, Ливан, Израел, Йордания, Саудитска Арабия, Кувейт, Пакистан, Афганистан, Туркмения, Русия, Украйна

Съставено по:  The CIA World Factbook. New York, 2011. (http://www.cia.org)

 

Турция е разположена в контактна зона на дифузно взаимодействие между региони на стари цивилизационни огнища, отличаващи се с разнообразни и дори контрастни съвременни природно-социални характеристики. Това предопределя нейния интеграционен потенциал да играе ролята на своеобразен мост между страни с различна степен на развитие. В транспортно-комуникационно отношение, с традиционно най-голямо значение за основното географско ядро на държавата – полуостров Мала Азия – са транспортните коридори от Западна, Централна и Югоизточна Европа за Близкия и Средния Изток. След разпада на бившия СССР територията на Турция видоизменя своята значимост за новите суверенни държави в Кавказ и Централна Азия. Столицата Анкара се намира на приблизително еднакви въздушни разстояния (1800-2000 км) от европейски, азиатски и африкански градове като Москва, Берлин, Тунис и Кувейт (табл. 4).

Таблица 4. Въздушни разстояния до Анкара от някои европейски, азиатски и африкатнски столици

от

до АНКАРА (км)

от

до АНКАРА (км)

Бейрут

700

Сараево

1300

Букурещ

770

Будапеща

1400

Дамаск

800

Баку

1450

Атина

830

Загреб

1530

Кишинеу

860

Виена

1610

София

870

Минск

1610

Тел Авив

890

Любляна

1640

Аман

930

Варшава

1650

Скопие

990

Техеран

1700

Ереван

1000

Рим

1750

Прищина

1020

Москва

1800

Тбилиси

1030

Кувейт

1800

Тирана

1110

Прага

1850

Кайро

1110

Триполи

1900

Белград

1160

Тунис

2000

Подгорица

1170

Берлин

2020

Киев

1200

Ер Риад

2120

Багдад

1300

Берн

2190

 

Съставено по:http://earth.google.com

 

Изключително благоприятни търговско-икономически възможности създава относителната географска близост и транспортната достъпност до големи пристанищни комплекси в Средиземноморския басейн, както и спрямо прилежащи морски акватории в Атлантическия и Индийския океан (фиг. 4).

 

Съвременната турска държава е разположена между важни за световното цивилизационно развитие етнолингвистични и културни общности, между народите на християнския (Кипър, Гърция, Черноморските страни и Армения) и мюсюлманския (Азърбайджан, Иран, Ирак, Сирия, Северен Кипър) свят. Съседите й представляват огромно разнообразие от индо-европейски, кавказки, алтайски и семито-хамитски народи. Съотнесени спрямо общия брой на турците в Турция и турците в съседните страни, като най-важни техни „опоненти“ в прилежащите региони изпъкват кюрдите, персите, арабите, руснаците, украинците, пакистанските пенджабци и пущуните в Афганистан и Пакистан. В съседните региони, по-голям брой спрямо турската етническа общност имат само пенджабците и арабите (табл. 5).

Таблица 5. Етнически състав на населението в Турция и съседните страни

 

Основни етнически общности – млн. души

Турци

Кюрди

Перси

Араби

Руснаци / Украинци

Пенд-

жабци

Пущуни

Страни

Турция

67,4

8,5

1,3

Съседи І ранг*

8,4

14,6

36,4

46,4

1,1

Съседи ІІ ранг**

0,2

0,1

39,1

58,2

124,4

46,0

Общо в региона

76,0

23,2

36,4

86,8

59,3

124,4

46,0

Сравнителни отношения (турско население  =  100)

31

45

114

78

164

61

 

*България, Гърция, Сирия, Ирак, Иран, Азербайджан, Армения и Грузия

**Румъния, Сърбия, Македония, Кипър, Ливан, Израел, Йордания, Саудитска Арабия, Кувейт, Пакистан, Афганистан, Туркмения, Русия (само населението на Северокавказкия и Южния федерален окръг), Украйна

Съставено по:  Луканов, А., Н. Божинов, Ст. Димитров, Страните в света. София, 2007-2008. The CIA World Factbook. New York, 2011. (http://www.cia.org)

 

Значителен конфликтен потенциал за вътрешните и външните отношения на Турция и заобикалящото я културно-политическо пространство  създава разположението на кюрдите в 4 съседни държави (фиг. 5).

 

 

Посочените особености имат пряко отношение към условията за дифузно общуване или векторно противоборство между народите от полуостров Мала Азия, Балканския полуостров, Източноевропейската равнина, Средна Азия, Кавказ, Близкия и Средния Изток.

Относително по-благоприятно за националната сигурност на Турция е разположението и спрямо основните религиозни ареали в Евразия и Афразия  (табл. 6).  Като пример може да се посочи фактът, че около 80% от населението на съседните й страни са мюсюлмани. По-голямата част от тях (близо ¾) обаче са шиити (предимно в Иран и Ирак), което създава определени конфликтни предпоставки за културно-политическо  противостоене с преобладаващия в Турция сунизъм. При страните с ІІ ранг на политическо съседство съотношението между двата основни мюсюлмански клона е в полза на сунизма (приблизително 9:1).

 

Таблица 6. Религиозна структура на населението в Турция е съседните страни (млн. души)

Страни

Мюсюл-мани – сунити

Мюсюл-мани – шиити

Право-славни

Униати

Юдеисти

Протес-танти

Като-

лици

Турция

71,5

8,1

0,3

0,1

0,1

0,1

Съседи І ранг*

36,9

100,5

21,6

1,3

0,3

0,2

0,1

Съседи ІІ ранг**

258,1

34,1

76,0

9,6

7,2

5,6

5,6

Общо в региона

366,5

142,7

97,9

11,0

7,5

5,9

5,8

 

*България, Гърция, Сирия, Ирак, Иран, Азербайджан, Армения и Грузия

**Румъния, Сърбия, Македония, Кипър, Ливан, Израел, Йордания, Саудитска Арабия, Кувейт, Пакистан, Афганистан, Туркмения, Русия (само населението на Северокавказкия и Южния федерален окръг), Украйна

Съставено по:  Луканов, А., Н. Божинов, Ст. Димитров, Страните в света. София, 2007-2008.  The CIA World Factbook. New York, 2011. (http://www.cia.org)

 

От значение за етно-конфесионалното географско положение и външната политика на страната е относителната близост и достъпност до религиозни центрове като Бейрут (около 700 км от Анкара), Антилиас (700), Света гора (800), Дамаск (800),  Йерусалим (950),  Александрия (1200), Киев (1200), Самара (1200), Кербела (1250), Синай (1300), Багдад (1300), Наджав (1400), Ур (1600), Кум (1700), Рим (1750), Москва (1800), Медина (1800), Мека (2100), Кайруан (2100), Шираз (2200), Машхад (2400) и други (фиг. 6).

 

Икономическо географско положение

Съвременното турско национално стопанство се отличава с голям потенциал и играе значима роля в световен и особено в регионален мащаб (табл. 7). Макроикономическите показатели на страната през последните две-три десетилетия се характеризират с безспорна стабилност и възходящи тенденции за перспективно развитие. През периода 1990-2011 относителният дял на страната в световния брутен продукт нараства почти 2,5 пъти – от 0,58% на 1,38%. Съвременният му обем е около 1,1 трлн. долара, като по този показател днес Турция е на 16-то място в света и на 6-то сред страните в европейския континент (7) (след Германия, Великобритания, Франция, Италия и Испания). Спецификата на икономическото й географско положение предопределя нейната роля на регионален гигант – в радиус до 2000 км от Турция с по-голям стопански потенциал се отличават само Германия, Франция, Испания, Италия и Русия.

 

Таблица 7. Сравнителен демографски и стопански потенциал на Турция и найните съседи

 

Население

(% от света)

БВП

2006 г.

(млрд. $)

2011 г.

млрд. $

% от света

Турция

1,14

640,4

1087,0

1,38

Съседи І ранг*

2,38

1195.5

1777,6

2,25

Съседи ІІ ранг**

6,96

3544,8

4897,5

6,20

Общо

10,48

5380,7

7762,1

9,83

*България, Гърция, Сирия, Ирак, Иран, Азербайджан, Армения и Грузия

**Румъния, Сърбия, Македония, Кипър, Ливан, Израел, Йордания, Саудитска Арабия, Кувейт, Пакистан, Афганистан, Туркмения, Русия, Украйна

Съставено по:  The CIA World Factbook. New York, 2011. (http://www.cia.org)

 

От гледна точка на критериите за жизнен стандарт, страната има благоприятно по-малък, в сравнение със стопанския й потенциал, дял в световното население (1,14% през 2011), което е белег за средна степен на социално-икономическо развитие и относително благоприятна предпоставка за задълбочаване на положителните социално-икономически тенденции.

Специфичните особености на природното и транспортното географско положение, както и значителният демографски и стопански потенциал на страната предопределят търговската привлекателност и активното й участие в международните икономически отношения. Важна роля за това играят сухопътните, морските и въздушните транспортни коридори между Европа, Черноморския басейн, Кавказ, Централна Азия, Близкия и Средния Изток, Източното Средиземноморие и Северна Африка. В началото на XXI век Турция е сред 30-те най-големи износители на стоки в света (около 1% от световния износ) и 20-те най-големи вносители (около 1,4% от световния внос) (UNCTAD …, 2006-2012). През посочения период средногодишният обем на преки чуждестранни инвестиции в страната е близо 29 млрд. долара (около 1,8 % от световните) (World Investment …, 2006-2012).

Мултиплициращ ефект за разширяване потенциала на икономическото географско положение на Турция има нейното туристическо географско положение. То е обусловено от нарастващата туристическа привлекателност и активност в страната. На нейна територия се намират две от „Седемте чудеса на света“, останки от редица антични и средновековни селища, културни паметници, религиозни центрове, уникални етнически общности, природни феномени, привлекателни морски заливи, плажове и модерни курорти, труднодостъпни планински вериги.

Политическото географско положение

Политическото географско положение е конкретна оценка спрямо страни, народи, държави, междудържавни обединения, идеологически, културни центрове, армии, военна инфратруктура. Освен в съвременен пространствен аспект то трябва да се оценява и от гледна точка на исторически натрупаната инерция. С най-голямо значение за това са: основните етапи при формиране на културни общности, държавните територии, вътрешните и външни политически граници; моделите и механизмите на управление; военно-политическите събития и традиционните отношения със съседите; геополитическата значимост на страната и формите на геополитическо съзнание; съвременният военно-политически баланс в региона; новите, невоенни фактори, влияещи върху националната и регионална сигурност; договорните отношения и ефективността на външната държавна геостратегия.

Турската държавност в Мала Азия е наследник на многопластови култури. Кръстопътното географско положение е причина на нейна територия да протичат процеси, пряко свързани със значимите исторически събития за Европейския Изток и Югоизток, Централна Азия, Кавказ, Близкия и Средния Изток, Източното Средиземноморие и Северна Африка.

Един от най-старите културно-политически пластове на полуострова е изграден от хетите (XVII–XIII в. пр.н.е.). Впоследстие се редуват събития, свързани със заселването на елини, асирийци, фригийци, арменци (VIII в. пр.н.е. ), перси (V в. пр.н.е.). Значимо политическо наследство оставят Александър Велики и политическите му правоприемници – Селевкидите (IV–I в пр.н.е.). Новата ера започва с могъщото влияние на Рим и продължилото до XIV век господство на неговата източна геополитическа разновидност – Византия.

Най-значимата културна промяна в Мала Азия започва с появата на арабите (VII в.) и техните наемници – селджушките турци (IX–X в.). Те постепенно елиминират арабите, унищожават византийската държавност и създават ядрото на Османската империя. Тя достига апогея през XVI–XVII век със завземането на огромни територии в Югоизточна Европа, Черноморския басейн, Кавказ, Близкия Изток и Северна Африка и обща площ над 5 млн. км2. През XVIII–XIX век империята е в застой и търпи огромни териториални загуби.

Съвременните географски очертания на Турция се оформят след войните през 1912-1919, когато губи почти всичките си владения в Балканския полуостров, Кавказ и арабските страни. Модерното й развитие започва след войната за независимост (1919-1922) с обявяването на страната за република (1923). Освен султанската е премахната и институцията на Халифата – един от главните механизми за културно влияние на турската държавност над сунитските ислямски общности в света. През следващите десетилетия териториалният обхват и границите на Турция остават почти непроменени, но отношенията със съседните страни са до голяма степен в сянката на историческите събития от XIX–XX век.

Военното географсктоо положение е сред традиционно най-важните индикатори на политическото географско положение, респ. и на геополитическото положение на дадена страна. То е в пряка зависимост от природното и икономическото географско положение. Изразява отношенията между военния потенциал на страните, техните природни дадености от гледна точка на воденето на военни действия, средствата, отделяни за военни цели, съюзните отношения и външните гаранти за националната сигурност на държавата. От особено значение са морфо-хидрографските характеристики на държавните граници. Първостепенна роля играят и блоковите съюзни отношения с други страни или военно-политически обединения, както и външните гаранти за националната сигурност на държавата.

По показателя брой на военнослужащите (670 000) редовната армия на Турция е на 6-то място в света (след Китай, САЩ, Индия, Северна Корея и Русия). По обем на средногодишните военните разходи (около 18 млрд. долара), страната е на 15-то място в света, по средногодишен обем на вноса на военна техника (около 650 млн. долара) – на 8-мо място, по брой на военните самолети (1500) – на 8-мо място, по брой на бойните танкове (4500) – на 5-то място. Посочените факти са достатъчни лидерската военна позиция на страната в регионален план да се оцени като безспорна (табл. 8, табл. 9). Традиционен гарант за утвържаване на тези позиции е членството на Турция в НАТО.

 

Таблица 8. Сравнителен демографски, стопански и военен потенциал на Турция и нейните съседи

Население

(2011) –

% от света

БВП

(2011) –

% от света

Численост на редовната армия

(2011)

Военни разходи

(средно 2006-2011)

млн. военно-служащи

% от света

млрд.$

% от света

Турция

1,14

1,38

0,67

3,23

18,3

1,29

Съседи І ранг*

2,38

2,25

1,39

6,71

32,5

2,28

Съседи ІІ ранг**

6,96

6,20

2,68

12,92

132,4

9,29

Общо

10,48

9,83

4,74

22,86

183,2

12,86

*България, Гърция, Сирия, Ирак, Иран, Азербайджан, Армения и Грузия

**Румъния, Сърбия, Македония, Кипър, Ливан, Израел, Йордания, Саудитска Арабия, Кувейт, Пакистан, Афганистан, Туркмения, Русия, Украйна

Съставено по: The Military Balance, The International Institute for Strategic Studies.London, 2012;http://milexdata.sipri.org/; The CIA World Factbook. New York, 2011. (http://www.cia.org)

 

Таблица 9. Сравнителен военно-технически потенциал на Турция и нейните съседи

Численост на редовната армия

(% от света)

Военни разходи

(% от света)

Бойни танкове

(2011 г.)

Бойни самолети (2011 г.)

брой

% от света

брой

% от света

Турция

3,23

1,29

4500

3,73

470

2,28

Съседи І ранг*

6,71

2,28

7100

5,89

1050

5,14

Съседи ІІ ранг**

12,92

9,29

33922

28,22

3637

17,79

Общо

22,86

12,86

45522

37,84

5157

25,21

*България, Гърция, Сирия, Ирак, Иран, Азербайджан, Армения и Грузия

**Румъния, Сърбия, Македония, Кипър, Ливан, Израел, Йордания, Саудитска Арабия, Кувейт, Пакистан, Афганистан, Туркмения, Русия, Украйна

Съставено по: The Military Balance, The International Institute for Strategic Studies.London, 2012 http://milexdata.sipri.org/

 

Независимо от исторически обусловената, предимно сухоземна, военно-политическа традиция, днес Турция поддържа адекватен на морското си географско положение военен флот и е сред първостепенните морски сили в Средиземно и Черно море (приложение 7).

Таблица 10. Средицемноморски страни с най-голям военен флот (военни съдове с водоизместимост над 250 бр.рег. т.)

 

Самолето-носачи

Крайцери, Разрушители, Фрегати, Амфибии

Корвети,

Бойни катери,

Миночистачи

Подводници

Франция

1

28

33

10

Италия

2

16

39

6

Испания

1

14

24

3

Турция

19

50

14

Гърция

14

30

9

Руски черноморски флот

12

29

2

Египет

11

33

4

Алжир

5

26

4

Израел

45

4

Сирия

5

7

3

Румъния

4

3

1

Украйна

1

9

1

България

2

5

з а    с р а в н е н и е

Шести американски флот

1-2

15-18

25-30

8-10

ОБЩО В СВЕТА

21

717

1885

447

Съставено по: The Military Balance, The International Institute for Strategic Studies.London, 2012, http://milexdata.sipri.org/, http://www.iiss.org/

 

Успоредно с безспорните предимства на кръстопътното географско положение, са налице и редица неблагоприятни геокриминогенни последици, свързани с нелегалния трафик на дрога и имигранти от Азия и Африка към Европа (фиг. 7, фиг. 8) и международната търговия с оръжие и нелицензирани промишлени стоки.

 

 

Според повечето експерти, около около ¼ от пътя на хероина от Азия към Европа преминава през територията на Турция. Основен дестабилизиращ източник са производствата и търговията с дрога в Афганистан и съседните му страни. През последните години турската държава засилва мерките за противодействие в това отношение – сухопътните й граници, международните летища и основните пристанища се оборудват с модерни технологии и разполагат с добре обучен персонал. Така например, през 2012 турски органи са задържали около 16% от общото количество задържан хероин в света. Като цяло, тези резултати имат все още частичен характер, но това вече принуждава трафикантите да използват алтернативни, заобикалящи страната, маршрути.

 

 

През последните години се наблюдава увеличаване на насрещната тенденция за трафик през турска територия на синтетична дрога (предимно амфетамини) от Европа към арабските страни.

Освен абстрактно изведеното теоретико-методологично място на геополитическото положение сред макро- и подкатегориите на системната категория географско положение (фиг. 1), конкретното пространствено дефиниране на геополитическото положение на определена страна изисква познаване на фундаменталните геополитически постановки в глобален план, включително класическите контури на геополитическата структура на света – вж. Русев (2005). Сред традиционно водещите аналитични репери в това отношение изпъкват: главните центрове (т. нар. Големи пространства) и основните вектори на глобално геополитическо противостоене (Изток–Запад, Север–Юг, Таласокрации (8)–Телурокрации (9); утвърдилите се като най-значими за съвременното идеологическо противостоене форми на геополитическо съзнание (Атлантизъм/Мондиализъм–Континентализъм/Традиционализъм); детайлизирането на класическите и съвременните пространствени фрагменти от геополитическия кадастър на света („санитарни“ кордони, геополитически възли, ключови пространства, конфликтни зони), както и относително мобилните и динамични механизми за целево прегрупиране и балансирано префрагментиране на политическото пространство под формата на междудържавни интеграционни образувания (НАТО, ЕС, НАФТА, ОИСР и др.).

Спрямо посочените глобални класически репери, Турция се отличава с уникални характеристики на геополитическото си положение. Нейното национално пространство участва активно в успешното атлантическо блокиране и разрушаване на съветския Хартленд по време на студената война. Страната е част от Западния санитарен кордон и германските опити за противодействащ геополитически диагонал. Турция е единствената страна в световното геополитическо пространство, разположена между четири класически геополитически възела (Балкански, Кавказки, Централноазиатски, Близкоизточен) и на практика контролира Проливите – едно от ключовите за световните военноморски комуникации стратегически пространства.

Към посочените класически геополитически дадености могат да се добавят и редица съвременни геостратегически феномени, допълващи доводите за нейната безспорна пространствена значимост – енергийно ресурсно обкръжение; специфична лидерска роля в тюркоезичния свят; демографски, стопански и военен потенциал; повишена проатлантическа активност на националния елит; тлеещ фундаментализъм; кюрдски проблем и много други.

Заключение

Познаването на потенциала на една от съседните страни има априорна значимост за интелектуалния и политическия ни елит и може да послужи като верен обществен ориентир при избора на ефективни външни приоритети за българската държава. Непознаването и игнорирането на геополитически феномени в непосредствена близост до националните ни граници пък крие значителни опасности особено във времена на значителни културно-политически и социално-икономически трансформации на планетарното пространство.

 

Бележки:

1. От passio – страст. Използва се условно за обозначаване на промени в стереотипите на поведение на етностите. Пасионаризмът е научна концепция, въведена от Гумилёв (1990, 1993). Чрез нея се индикират основни исторически етапи, които са следствие на постинерционни (пасионарни) импулси, маркиращи фази на етногенезис и междуетническо взаимодействие.

2. Около 136 млн. км2 – сумарна площ на всички страни в света (независими държави и зависими територии). В условен смисъл политически обитаемата територия на света е приблизително равна на разликата между площта на сушата на Земята и площта на Антарктида – континент с особен политически статут, гарантиран чрез редица международни споразумения след 1959.

3. Като обобщаващо за територия, акватория и аеротория Алаев (1983) използва понятието геотория. Сполучлив опит за детайлен анализ на географското пространство и националното географско пространство у нас прави Колев (2007, 2008).

4. Географския паспорт разширява възможностите на сравнителния регионален анализ. Това е синтетичен начин за представяне значимостта на селище, община, област, държава спрямо пространствен фрагмент от по-висок ранг. Така чрез съпоставима цифрова информация се разкриват основни природни и обществени параметри на държавата – природен потенциал, жизнен стандарт, икономическа плътност, икономическа специализация/дефицити (респ. експортен/импортен потенциал), културни особености и др. Ролята на универсални репери за това играят ключовите показатели – територия, население и БВП.

5. За разлика от утвърдената в България традиция, в турската държава и общество е прието като „Бяло“ да се обозначава не Егейско море, разположено между континенталните части на Турция и Гърция, а южната средиземноморска акватория на страната.

6. Разликата между обема на въздушните емисии от източници, разположени в страната и тази част от тях, която се отлага на нейна територия. По реципрочен начин може да се изчислява и „импорта“ на отделни страни по отношение на замърсители, за които се събира достоверна статистическа информация.

7. Без да се отчита общият стопански потенциал на Русия.

8. От основателя на Йонийскатафилософска школа Талес Милетски, който твърди, че водата е основният природен елемент. Терминът се използва условно за обозначаване на държави, които налагат своето могъщество чрез използване преимуществата на водни пространства.

9. От лат. Telluris – Земя; богиня на Земята. Терминът се използва условно за обозначаване на държави, които налагат своето могъщество чрез използване преимуществата на водни пространства


Написано от Доц. д-р Марин РУСЕВ*, Айсун АВДЖИЕВ**

* Ръководител на Катедра „Регионална и политическа география” в СУ „Св.Климент Охридски”

** СУ „Св.Климент Охридски”

Източник: http://www.geopolitica.eu

Реклами

Posted on 18.07.2014, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: