Търси се: Кой ще бъде премиер на Турция?


Снимка: Темаdaily

Снимка: Темаdaily

Ако всичко върви така, както се очаква, най-късно на 25 август Турция ще търси кой да заеме поста на министър-председателя

Ако всичко върви така, както се очаква, най-късно на 25 август Турция ще търси кой да заеме поста на министър-председателя. Това ще стане след много възможното преместване на сегашния премиер Реджеп Тайип Ердоган в президентския дворец.

Съгласно сегашната турска система на парламентарно управление работата на министър-председателя е да ръководи правителството и страната, взимайки най-важните решения, засягащи както вътрешната, така и външната политика.

Поради което може да се очаква, че кандидатите за поста ще трябва да демонстрират ярко ръководство и умения за взимане на решения. Само че сега не изглежда, че нещата ще се развият по този начин, защото длъжностните характеристики на поста ще изглеждат по-различно. Защото Ердоган даде сигнали, че има намерение да остане отговорен и ключов кадър при взимането на решения в страната.

Макар и да смени резиденцията си и служебния си пост, изглежда, че той възнамерява напълно да запази хватката си върху контрола и използването на президентството за консолидиране на властта и положението си.

Досега турските президенти като цяло бяха представителни фигури. Всъщност те имат повече власт, отколкото хората допускат, включително разполагат с извънредни правомощия, които правят от президента единствен пазител на държавата, както е подчертано в действащата сега конституция от 1982 г.

В някои случаи това е довеждало до търкания с премиера. Един от примерите за подобно развитие беше през февруари 2001 г., когато тогавашният президент Ахмет Сезер замери с екземпляр от конституцията премиера Бюлент Еджевит, което доведе до падането на правителството.

Доколкото е известно, че подходът на Ердоган върви според максимата „Победителят получава всичко“, той ще държи на изброените по-горе права, тъй като ще бъде избран с мнозинството гласове при вот, което ще е доказателство за това, че хората са му дали мандат да управлява, както трябва да се управлява, защото такава е волята на нацията. Следователно премиерът трябва да бъде в крак с качеството си на „народен президент“.

В резултат на което Ердоган няма да иска силен, независим като мислене министър-председател, някой, който на практика иска да взима решения, да води страната и – да се забрави тази мисъл – понякога няма да се съгласява с президента. Така че по-скоро Ердоган ще си търси лоялен подчинен и гъвкава личност, който ще приема подхода на президента.

Това ще бъде решение от решаващо значение и без никакво място за издънки. В края на краищата, Ердоган със сигурност няма да иска един министър-председател, който ще реши след време да му се противопостави. За известно време изглеждаше, че той ще използва същата стратегия като негов приятел, руският президент Владимир Путин. Путин и довереният му човек Дмитри Медведем просто си смениха местата. Путин стана премиер докато Медведев се премести в Кремъл. Пет години по-късно те се размениха.

Сегашният турски президент Абдулах Гюл е приятел на Ердоган от доста време, негов доверен човек и съосновател на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/. Както и руснака Медведев, Гюл е доказал способността си да работи в тандем с жаден за власт водач, дори и това да означа да жертва своята кариера – и доверието в него.

В същото време ролята и присъствието на Гюл в рамките на ПСР са достатъчно сериозни за да запазят единството на партията след оттеглянето на Ердоган. Проблемът е, че Гюл обяви, че не желае поста на премиера, което създава главоболя на Ердоган, тъй като не е въобще лесно на този свят да бъдат открити аналози на Гюл и Медведев. Може би Гюл ще промени начина си на мислене, но засега няма признаци това да се случи.

Днес Турция може да гледа към управленска система, в която няма проверки и балансиране или пък разделение на властите поради това, че Ердоган ще контролира всички клонове на властта. И единственият останал контролен орган за демокрация ще бъде Конституционният съд.

Все пак съществува риск, въпреки факта, че депутатите от ПСР са лоялни към Ердоган, че никога не са се чувствали като парламент, който разполага по-скоро де юре с власт, отколкото де факто е работещ. Ако Ердоган мисли за себе си като за турски самодържец, това може да създаде възмущение у някои депутати, които да започнат да насаждат разцепление в партията.

А да се поддържа ПСР силна и единна е от особено голямо значение. Защото търканията вътре в ПСР могат да бъдат от полза на противниците на Ердоган при провеждането на много важните парламентарни избори през 2015 г. И, второ, ако Ердоган иска да промени конституцията така, че тя да даде правна основа да има изпълнителна власт, както той планира да бъде при заемането на поста, той има нужда да поддържа в ред нещата в партийната къща.

Автор на коментара е Аманда Паул, материалът е публикуван във в. „Заман“

Източник: http://temadaily.bg

Posted on 15.07.2014, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: