ЕВРОПА, ИРАК И КРАЯТ НА ТАЙНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ САЙКС-ПИКО


ЕВРОПА, ИРАК И КРАЯТ НА ТАЙНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ САЙКС-ПИКОИДЕЯТА, ЧЕ ИНТЕРВЕНЦИЯТА ЩЕ НАПРАВИ НЕЩАТА ПО-ДОБРИ, А НЕ ПО-ЛОШИ Е ФАНТАЗИЯ

Ирак никога не е имал смисъл като държава. Днешният му разпад беше ясен още от март 1921 година, когато Уинстън Чърчил, на конференция в хотел Семирамис в Кайро, заши на едно място три коренно различни района от умиращата Османска империя и им даде име.

След като Османската империя се взриви отвътре по време на Първата световна война, британците положиха неимоверни усилия, за да се довърши докрай тази работа. Като даде огромни територии, от Арабия на арабите и Палестина на евреите, Лондон подписа и тайно споразумение с Париж (Сайкс-Пико), за да си разпределят също толкова територии. Т

ова, на което сме свидетели днес е финалното сгромолясване на договорите Сайкс-Пико, които покриват целия район от Персийския залив до Средиземно море и от Червено море до Турско-персийската граница. Заложено на карта днес е бъдещето на Ливан, Сирия, Ирак, Кюрдистан, а вероятно и други части на Близкия изток. Калейдоскопът беше разтърсен и ще мине много време преди парчетата да се успокоят и наместят.

Днешният дебат в Съединените щати (и в по-малка степен в Европа) за това „кой загуби Ирак“ е напълно неуместен. Въпреки че инвазията на САЩ-Великобритания през 2003 г. по някакъв начин беше спусъкът за днешната анархия, и въпреки провалът на администрацията на Обама да договори споразуменията през 2010 г., в резултат на което Ирак беше оставен на милостта на Нури ал Малики, семената на днешният хаос бяха посети много по-рано.

Ирак, под много си маски, беше Европейско творение, само поето от Съединените щати от 1980-те години насам. Създадено като британски проект през 1920-те години, той остана под техен контрол до 1958 година, когато през 1960-те години страната постепенно започва да се обръща към Съветска Русия, преди да се появи френското влияние през 1970-те години, след изтеглянето на Великобритания от „Суецкия изток“.

„Управлението“ в Ирак се конструира като се дава власт на арабско сунитско малцинство, което да държи в подчинено положение шиитско мнозинство и кюрдите сунити.

Франция и Германия въоръжаваха до зъби Садам Хюсеин и целият свят (включително двете супер-сили) го подкрепяха като по-малкото зло по време на войната Иран-Ирак през 1980-те години. Садам стана прекалено самоуверен и прекали като нахлу в Кувейт през август 1990 година. Останалото е история.

Ключовите фактори в днешната криза идват от вековната вражда между сунитския и шиитски ислям, която Сайкс-Пико просто засилиха като начертаха изкуствени граници, Иранската революция, чиито ефект разтърси Близкия изток и Северна Африка, съветското нахлуване в Афганистан, последвано от американската инвазия, които (заедно) създадоха глобалната джихадистка мрежа, и самата глобализация, която засили болката на много от тези, които се смятаха за губещи.

Този опияняващ коктейл сега ферментира в огромни парчета на ислямския свят – от Екваториална Африка до Хималаите и малко или повече навсякъде около тях.

Трябва ли Западът да се намеси? Данните не са обнадеждаващи. През 1991, операцията осигури защита на иракските кюрди от гнева на Садам Хюсеин.

Никой не си представяше, че това може да доведе, 23 години по-късно, до разпада на Ирак. През 1999, НАТО се намеси в Косово, за да защити мюсюлманите от гнева на Слободан Милошевич.

Никой, по онова време, не подкрепяше независимо Косово, но това беше следствие, което днес се използва за претекст, от надигащата се Русия, за заграбване на територии в Грузия и Украйна. През 2011, НАТО се намеси, за да защити либийците от гнева на Муамар Кадафи.

Никой не си представяше, че операция „Обединен защитник“ ще помогне за дестабилизацията на целия Сахел, или че оръжията на Кадафи ще намерят нови собственици в лицето на бунтовниците от Нигерия през Синай до Сирия – а още по-малко, че Либия днес ще е залята от вълни ислямистки милиции.

Влиянието на Европа върху тези монументални геополитически промени в този район ще бъде огромно. Но идеята, че интервенцията ще направи нещата по-добри, а не по-лоши е фантазия.

Проф. Джолйон Хоуърд е редактор в сп. Европейска геостратегия, където е публикуван текстът. Това е хоноруван преподавател по политология и международни отношения в Йейл. Преподава още в Университета Жан Моне и Университета на Бат.

Общество.нет

Източник: http://obshtestvo.net

Posted on 06.07.2014, in Анализи, История, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: