Поверително за „Уестингхаус“


Поверително за "Уестингхаус"„В името на морала“ управляващите се канят да сключат договор, с който в идните години ще сме длъжни да платим няколко милиарда долара за 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. При това без да знаем дали този блок ще заработи, дали изобщо има нужда от него и дали, дори да заработи, няма да се наложи всеки българин да плаща пресолени сметки за ток за това, че го има.

През тази седмица текат интензивни преговори с американската „Уестингхаус“ за новия блок. Министерството на икономиката и българският офис на американската компания отказаха да обяснят пред „Сега“ какво точно се обсъжда и какви са параметрите на готвеното споразумение.

Но пък проговори заместник изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов. Във вторник той потвърди пред БГНЕС, че централата обсъжда с „Уестингхаус“ споразумение за сътрудничество, което обаче имало само морална стойност: „Каквото и да подпишем в момента, то не ни задължава юридически, а ни задължава морално. Впоследствие този морален ангажимент трябва да прерасне в юридически. С юридическите отговорности всяка от страните ще носи своя кръст“. Николов добавя, че подобно споразумение вече е подписано между БЕХ и „Тошиба“, които притежават съответно АЕЦ „Козлодуй“ и „Уестингхаус“.

Не знам какво разбира зам.-шефът на атомната централа под договор с морална стойност. Това може да се коментира само по начин, който е неподходящ за широка публика. Знам само, че подобни споразумения, обвити в пълна тъмнина, имат много висока материална стойност. Точно по този начин, със серия от споразумения, много от които не бяха обявявани, в проекта АЕЦ „Белене“ потънаха много, много милиони. В резултат на „моралната“ им стойност в момента, след спирането на проекта, „Атомстройекспорт“ води арбитражно дело срещу България с иск за около 2 милиарда лева. Заради безхаберието на българското правителство има сериозни опасения, че това дело може да бъде загубено. Което пък ще е фатален шок за и без това разклатените финанси на държавата ни.

В сряда пред БНР Александър Николов продължи да дава разяснения: „В момента подготвяме един предварителен документ, който сме нарекли споразумение за сътрудничество. Той е в своя край и очакваме в близко време да бъде подписан, не мога да се ангажирам с точна дата. Това е акционерно споразумение, първичен документ, в резултат на който ще започне определена дейност, а крайната цел е подписването на договор за изграждането на нов блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Такива са ни намеренията –

„Уестингхаус“ да влезе с 30% собственост,

а АЕЦ – с останалите 70%. Смятам, че уговорката ще бъде надлежно описана в споразумението, че в момента на зареждане на готовия блок с ядрено гориво „Уестингхаус“ ще излязат от акционерното споразумение. Не бих споделил това, че няма да бъдат дългогодишен инвеститор, защото изграждането не става за един ден. Но те няма да бъдат оперираща компания. Намирането на съответните капитали за изграждане на АЕЦ – това е една от задачите, които си поставяме в акционерното споразумение. Договорът ще бъде подписан, след като се изпълнят всички условия, които ще бъдат фиксирани в акционерното споразумение. Не бих се ангажирал с точния механизъм на финансиране“.

За такова изказване в социалните мрежи има стандартно трибуквено повдигане на вежди. Това, което се разбира е, че американците или японските им собственици нямат намерение да бъдат стратегически инвеститор. Те просто искат да построят реактора си у нас и след като той бъде готов, да си приберат парите за него.“

Все още

акционерното споразумение е с гриф поверително

и затова Николов не отговори на въпроса дали ще има държавна гаранция.

От дълго време насам българската държава непрекъснато се кълне, че няма да разрешава строеж на нови ядрени мощности, ако няма инвеститор, който да се ангажира с проекта без държавни гаранции. Но се оказва, че това не е точно така или поне има натиск за ангажимент и на държавата. Да не забравяме, че реакторът на „Уестингхаус“ бе „открит“ от икономическия министър Драгомир Стойнев през ноември миналата година при негово посещение в САЩ. Когато се върна оттам, той триумфално съобщи, че американците ще строят новия блок и че ще има държавна гаранция за проекта. После обяви, че не бил разбран правилно и че компанията искала само гаранции, че няма да се променя действащата данъчна политика и няма да има нормативни изненади за ядрената енергия.

Все още никой не е видял каквато и да била финансова обосновка за нов блок в Козлодуй, пък и за „Белене“. В пресата изтече информация, че индикативната стойност за блока в Козлодуй е около 5-6 милиарда долара, а Александър Николов косвено я потвърди пред БНР. Изобщо не е ясно как ще се осигурят парите. По думите на Николов именно това е една от задачите в бъдещото акционерно споразумение. Само че АЕЦ „Козлодуй“ трябва едновременно с това да мисли как да си осигури 500 – 600 милиона евро за удължаване на живота на 5-и и 6-и блок. Откъде ще заеме и как ще гарантира още 4 милиарда долара за нова мощност – може и да се знае, но остава в областта на „поверителното“.

Няма нищо по-естествено от намерението на „Уестингхаус“ да ни продаде реактора, да си вземе парите и да не се занимава с експлоатацията му. Всички възможни анализи в последно време сочат, че цената на електроенергията от нов ядрен блок у нас ще бъде многократно по-висока от сегашната цена на „Козлодуй“. Просто атомната ни централа отдавна е изплатила направените за нея инвестиции. Това с нова АЕЦ или с нов блок няма как да се случи.

При това прогнозите са за

слабо увеличение на потреблението на ток у нас

поне в следващите 10-15 години. Увеличението на износа е несигурно, а и е сезонно циклично. България залага на повишаване на енергоефективността и това би свалило още потреблението. Може би пък не е случайно, че точно енергоспестяването е сфера, която всички управляващи у нас упорито пренебрегват. В крайна сметка без държавна гаранция и ангажимент всеки нов ядрен енергоблок у нас е съмнителна и високорискова инвестиция.

Затова икономическото министерство е длъжно да разкрие параметрите на водените преговори и на готвения договор. Вярно, в такива случаи министър Драгомир Стойнев реагира като дете, на което отмъкват любимата играчка. Но след поверителните споразумения за „Белене“ поверителни се оказаха и споразуменията и договорите за „Южен поток“. Сега – и за „Козлодуй“. От правителството, което по принцип не трябваше да съществува и което се гласи да си отива, не искаме отчет за несвършеното през изминалата повече от една година – няма смисъл. Но то ни дължи отчет какво ни е подготвило като дългосрочни ангажименти и финансови тежести занапред. Сигурен съм, никой българин няма желание да плаща „в името на морала“ най-малко 5 – 6 милиарда долара за „Козлодуй“. За другите проекти, за жалост, вече е късно. Там осребряването на „поверителността“ предстои.

 

Автор: Красимир Цигуларов, в. Сега

Източник: http://glasove.com

Posted on 27.06.2014, in Анализи, Балканите, Енергийни проекти and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: