Китай ли е вече №1 по БВП?


Тези изчисления отразяват широки тенденции, тъй като измерването на икономики на различен етап на развитие и с отделни валути е трудно.

Тези изчисления отразяват широки тенденции, тъй като измерването на икономики на различен етап на развитие и с отделни валути е трудно.

Има вероятност американската икономика вече да не е най-голямата в света. Нови данни на Световната банка предполагат, че по някое време през 2014 г.

Китай ще изпревари САЩ по брутен вътрешен продукт (БВП) – производството на стоки и услуги, отбелязва икономистът Арвинд Субраманиан от института „Питърсън“. Знаехме, че този ден наближава, но ако цифрите на Световната банка са точни, той идва по-рано, отколкото много експерти прогнозираха, пише Робърт Дж. Самюълсън във „Вашингтон пост“.

Въз основа на тези данни (които отчитат състоянието до 2011 г.) съм на мнение, че БВП на Китай през 2014 г. ще достигне 16,8 трилиона долара спрямо 16,1 трилиона долара за САЩ. (Всички стойности са при твърд курс на долара от 2011 година – бел. авт.)

Това е историческо събитие, но непосредственото му значение е ограничено. То не прави китайците по-богати от американците, тъй като БВП на Китай е разпределен между много повече хора. В САЩ БВП на човек от населението – приблизителен измерител на жизнения стандарт – е около пет пъти по-голям, отколкото в Китай – около 50 000 долара на човек спрямо 10 000 долара.

Освен това статутът на Китай като икономическа сила е утвърден, независимо дали неговият БВП надвишава американския или не. През 2012 г. Китай стана страната с най-голяма търговия в света, отбелязва глобалният институт „МакКинзи“.

И все пак данните на Световната банка са впечатляващи. През 2011 г. икономиката на САЩ още беше по-голяма от китайската. За да получа актуална оценка за тази година, използвах данните за икономическия растеж на двете страни през 2012 г. и 2013 г. плюс прогноза за 2014 г. Тъй като икономиката на Китай нараства по-бързо от американската, китайският БВП през 2014 г. ще изпревари американския.

Тези изчисления отразяват широки тенденции, тъй като измерването на икономики на различен етап на развитие и с отделни валути е трудно. Използваната тук техника (наречена „паритет на покупателната способност“) сравнява стойността на сходни продукти в различни страни с цел да се постигне обща изходна позиция.

Огромните колебания във „вкусовете, културите, климата, ценовата структура и наличността на продуктите“ обаче усложнява резултатите, отбелязва икономистът Тимъти Тейлър.

Някои икономисти използват обменните курсове, за да правят сравнения, но това също води до сериозно изкривяване на данните. Според изчисленията, направени въз основа на валутните курсове, китайската икономика продължава да е по-малка от американската.

Цифрите поставят дълбоки въпроси. Най-важният вероятно е свързан с естеството на глобалната геополитика. Американският и китайският мироглед рязко се различават.

Поуката, която си извлякоха американците от Голямата депресия и Втората световна война, е, че изолационизмът на САЩ през 20-те и 30-те години на миналия век е допринесъл и за двете.

Американската външна политика след Втората световна война наложи схващането, че за да бъде светът по-мирен и благоденстващ, е необходимо лидерството на САЩ.

Според американското разбиране, ако страните приличат повече на САЩ – станат демократични и богати, световните конфликти ще изчезнат. Американската военна мощ от създаването на НАТО през 1949 г. до „войната с тероризма“ има за цел да сведе до минимум заплахите за сигурността на това икономическо виждане.

За разлика от САЩ Китай не се опитва да прекрои света по собствен образ и подобие. Китай иска глобална система, която да подпомага неговия силен вътрешноикономически растеж, възприеман като ключов фактор за властта на комунистическата партия.

Външните пазари би трябвало да останат отворени, Китай би трябвало да има лесен достъп до петрола, зърнените култури и минералите, от които се нуждае икономиката му.

„Пекин продължава да гледа на действията и политиката си повече през тясната перспектива на националните си интереси, отколкото от позицията на световен лидер“, пише във в. „Уолстрийт джърнъл“ икономистът Есуар Прасад от университета „Корнел“. САЩ например не получиха особена подкрепа от Китай в усилията за обуздаване на ядрените програми на Северна Корея и Иран.

Съвместното съществуване на двата мирогледа не е безпроблемно, но предвид факта, че Китай става все по-богат, съперничеството със сигурност ще се засилва.

Икономическата мощ – способността да даваш или отнемаш предимства на други държави и да влияеш на световните пазари и инвестиционни потоци – бавно преминава на страната на Китай.

Конфликтите изглеждат неизбежни.

 

Източник: http://www.bgmak.eu

Реклами

Posted on 26.06.2014, in Анализи, Икономика and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: