Накъде и докъде?


Видимо раздразнен, преди седмица Борисов обеща реваншизъм до дупка Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА

Видимо раздразнен, преди седмица Борисов обеща реваншизъм до дупка
Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА

След заканите на Бойко Борисов за реваншизъм трябва да се прояви управленска твърдост и мъдрост, за да се спре реабилитацията на задаващата се повторно диктатура на посредствеността, неграмотността и простащината

Ситуацията в България започва да става не само абсурдна, но и доста скверна. Водевилът „предсрочни избори“ все повече се превръща в трагикомедия, за да завърши вероятно в най-скоро време като антична трагедия с тежки и непредвидими последици.

Засега се проявяват само видимите й сюжетни линии, но за внимателния наблюдател е ясно, че зад тях протичат (все още скрито и незабележими с просто око) сюжетни развития, предвещаващи нежелани развръзки.
Страната е поставена на изпитания, хвърлена е в дълбока политическа яма, откъдето ще е трудно да бъде измъкната – да не говорим, че сама едва ли ще излезе от нея. На пръв поглед се води някаква рицарска (макар и доста нелепа) политическа дискусия за времето, когато трябва да се проведат предсрочните парламентарни избори, и какво трябва да се направи дотогава. Но диалозите загрубяват, изместват се от темата, а произнасящите ги губят нишката на разговора, понеже се мъчат всячески да скрият истината, която ги е породила.
Изборите за Европарламент в никакъв случай не могат да бъдат причина за предсрочни парламентарни избори. Това е повече от очевидно. То е толкова очевидно, че медиите изобщо не коментират състоянието на политическия живот в Англия, Франция и Гърция, където управляващите претърпяха истински погроми. Но властта там е също толкова стабилна, колкото и преди получения резултат. Мълчанието цели да не се правят неудобни сравнения.

За сметка на това БСП и ДПС повтарят чрез своите лидери, че гласовете за тях не дават достатъчна подкрепа на правителството, което са излъчили и зад което стоят. А във фразеологията на представители на ръководството на БСП упорито се набива тезата, че избирателите и симпатизантите на социалистическата партия не разпознават правителството като свое, съмняват се в управленските функции на партията и недоволстват срещу доминацията на ДПС. А на всичко отгоре твърдят, че избирателите били наказали партията. Никой още не е наказал БСП за управлението й, но може скоро наистина да я накаже.

Защо е цялата тази паническа шумотевица?

Заради това, че БСП ще има четирима от общо седемнадесет български представители в Европейския парламент ли? Но французите и англичаните никак не се трогват, че в огромния брой техни депутати делът на управляващите е също толкова скромен, колкото на БСП. Цял месец нарочно се поднасят теми за говорене срещу партията и нейното ръководство, които охотно се подемат от медиите.

Измислят се вини и отговорности, за да се демонизират личности, а и цялата политика на БСП, и така да се наклонят везните на електоралните предпочитания в полза на друга власт. БСП сама вкарва вълка в кошарата си, като говори срещу себе си.
Намирам за порочно и нелепо поведението на част от ръководството на БСП непосредствено след изборите, когато хора като Янаки Стоилов, Корнелия Нинова, Георги Кадиев се надпреварваха да искат оставка на председателя на партията и на цялото Изпълнително бюро. Всеки има право да изразява мнение, но защо гледат да го изразят по телевизиите, а не в ръководството, към което принадлежат?

Жестовете им с оставките са търсене на евтина популярност за сметка на държавата и са проява на политическа аматьорщина, неовладяно его, горделивост и липса на елементарна дисциплина. Това стресна дори другите партии – да не говорим за социалистите и избирателите на левицата. Възможно ли е лидери на най-старата българска партия, богата на толкова традиции, да проявяват политическа незрялост?

То не бяха заклинания, призиви за достойнство и чест, биене в гърди. Отприщиха се нездрави енергии, разклатиха се устои, посяха се недоверие и съмнения, които трудно ще се преодолеят до новите избори.
В цялата тази политическа шашарма възкръсна Бойко Борисов

Неговият глас отново укрепна и се издигна над множеството. Той звучеше настъпателно, радостно, доволно и както винаги просташки безапелационно. Дали наистина ненапразно е внушавал на покорните си, но съмняващи се депутати и сподвижници, че отново ще ги върне във властта?

Тези внушения стават все по-настойчиви на фона на разнопосочните гласове на БСП. Накрая Бойко Борисов не издържа, скъса споразумението, сключено на Консултативния съвет при президента, и предупреди, че започва „война и реваншизъм до дупка“. Може ли с такъв човек да се търси съгласие и солидарност? И кой тласка БСП към такова съгласие? Нали през 1997 г. бе постигнато подобно споразумение с Иван Костов.

Да не би то да бе спазено и държавата ни да е укрепнала от единството между партиите и съсловията?
Ако истинската причина БСП да се съгласи на предсрочни избори са резултатите от изборите за Европейски парламент и „неочакваното“ за нея поведение на ДПС, то много по-добре е да се потърсят пътища за изглаждане на противоречията и преодоляване на недоверието между управляващите партии както и да се потърси подкрепата на самата социалистическа партия и нейните симпатизанти, на симпатизантите на правителството, на извънпарламентарните партии, синдикатите, неправителствените организации и на всички, които са за доброто на страната, за продължаването на социалната политика.

Но ръководството на БСП не търси тази подкрепа! Ако това е отговорна политика, то нека да е такава. Но аз лично се съмнявам в това. Виждам, че и други изпитват моите „колебания“.
Още по-очевидно е, че ръководството на БСП не го прави, защото причината да се съгласи на предсрочни избори и да сдаде властта е друга. Тази причина не произтича от сравнително скромното й постижение на евроизборите. В медиите се подхвърлят приказки за намесата на САЩ и държави от ЕС, породена от желанието на правителството (а това означава преди всичко на БСП) да се строят „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, както и да не се подкрепят санкции на Европейския съюз срещу Русия.

Властта не коментира тези приказки. Тя не ги потвърждава, но не ги и отрича. Защо ли? Навярно защото този, който заради тях се намесва в българския политически живот, не позволява те да бъдат публично огласени.
Но това отваря други въпроси, които се отнасят изобщо до съдбата на държавата и нацията ни и които все повече ще изискват бързи и категорични отговори.
През 1996-1997 г. БСП преодоля тежка политическа криза с компромис, който й осигури оцеляването и по-сетнешното й завръщане във властта. Нека обаче се запитаме дали това бъдеще не се оказва краткосрочно и натоварено с комплекси, които партията не може да преодолее. БСП влиза във властта с цената на компромиси, но излиза от нея с още по-големи отстъпки и съглашателства.

Те запазват ръководството й заедно с депутатския й корпус, но силно я ерозират и топят нейното влияние и значение в обществото и държавата. Сбъдва се мечтата на онези, които искаха да я „социалдемократизират“ (сред тях е и Георги Първанов, нали!), а и на тези, които я виждаха като „модерна лява“. БСП остана не само без ясна и категорична идеология, но и без силни и здрави структури, способни да мобилизират членската маса и немалкото симпатизанти и поддръжници.

През 1997 г. никой от ръководството, в това число и нейният лидер, не каза открито на самата партия каква е цената на компромиса и кои са конкретните вътрешно- и външнополитически причини за него. Не се ли съдържа в тази аналогия нещо твърде опасно и грозно, което поетът и депутат Минчо Минчев бе определил като предателство? Предателство и незряло отношение към властта, позволяващи да се извърши реален държавен преврат.
Сега се отива отново на такъв компромис и отново се премълчава причината и последиците от нея. Повтарям: резултатите от изборите не са такава причина! Ако те все пак принуждават правителството да подаде оставка и БСП да отиде на предсрочни избори, сега, след талибанщината и заканите на Бойко Борисов, е редно да се промени посоката на движение, да се прояви управленска твърдост и мъдрост, за да се спре реабилитацията на задаващата се повторно диктатура на посредствеността, неграмотността и простащината.

Защото реваншизмът на Борисов ще бъде не просто „до дупка“, а до кръв. И от него ще писнат всички. Идва нещо страшно и то е по-черно и непоносимо от глада, мизерията, скъпите сметки за ток, студената зима, живота без лекарства и пенсии. Идва (и този път за дълго) онази безпардонност, за която предупреждава големият наш мислител Иван Хаджийски – фашизмът като естествен стремеж и крайно състояние на буржоазията и капитализма.
За мен лично, а съм сигурен, че и за всички българи, не е толкова важно кой ще ръководи БСП, а дали нейното ръководство и най-вече председателят й ще имат смелостта и доблестта да назоват причината за нелепата ситуация и цената на компромиса, която ще трябва (неизбежно или не съвсем) да се плаща. Ако не е удобно и редно това да бъде огласено пред цялото общество (а защо ли пък да не е удобно и редно?), то да го кажат на партията, за да е наясно тя и с държавата, и със себе си!
Нека се огледаме и да видим накъде вървим и докъде ще стигнем по този път. Нека това да стане сега, за да не бъде после късно.

 

Автор: Панко Анчев

Източник: http://duma.bg

Posted on 25.06.2014, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: