ГРАЖДАНИН НА КРИМ!


ГРАЖДАНИН НА КРИМ!Посвещава се на майдановските украинки и на всички други, които сега пищят: „Кримчани са украински граждани!“

Милички мои, не се ли сетихте твърде късно чии граждани сме ние, хората от Крим?


Когато в началото на 90-те години в Крим пристигаха „автобуси на дружбата“ с биячи от Киев, за да ни научат как „правилно да обичаме Украйна“ – тогава не бяхме ли ваши граждани?


Когато ни насъскваха срещу татарите и тях срещу нас – не бяхме ли ваши граждани?


Когато през 1995 г. Върховната рада на Украйна лиши Крим от президентска институция и пренаписа нашата Конституция, плюейки и на международното, и на своето собствено законодателство – не бяхме ли ваши граждани?


Когато в Киев изключваха тока и по домовете се шегуваха: „О, пак дадохме ток на Крим!“ – не бяхме ли ваши граждани?


Когато ВУЗ-овете на Западна и Централна Украйна тихомълком отказаха да приемат випускници от кримските училища – не бяхме ли ваши граждани?


Когато Тимошенко кряскаше: „Аз ще поставя Севастопол на колене!“ – не бяхме ли ваши граждани?


Когато украинската власт се тъпчеше с рушвети за продажбата на земите на Никитската Ботаническа градина – не бяхме ли ваши граждани?


Когато украинските чиновници изкупуваха нашите предприятия, докарваха ги до фалит и ги превръщаха в скрап в прекия смисъл на тази дума – не бяхме ли ваши граждани?


Когато украинската власт разреши продажбата на Багеровското летище с уникалната му летателна писта, способна да приема „Шатъл“ и „Буран“ – не бяхме ли ваши граждани?


Когато ни натрапваха „герои“, служили на фашистите през войната, и заличаваха нашата история – не бяхме ли ваши граждани?


Когато в учебниците се създаваше образа на Крим като разсадник на сепаратизъм – не бяхме ли ваши граждани?


Когато насила преписваха химна на Севастопол – не бяхме ли ваши граждани?


Когато се опитваха да отнемат родния ни език – не бяхме ли ваши граждани?


Когато крещяха: „Москалите – на ножовете!“ – не бяхме ли ваши граждани?


И накрая, когато решихме да кажем думата си и да се подсигурим срещу ужаса и хаоса, които сега са навсякъде в Украйна – не бяхме ли ваши граждани?

Не, дори не става дума за „вежливите хора“ (метафора за руските войници – б. пр.), а за онези 10 момчета: 4 от „Беркут“ и 6 местни жители, които блокираха Перекоп и стояха там 3 денонощия без оръжие с пълното съзнание, че ще умрат първи.

Те не бяха ли ваши граждани?


Правилният отговор е: НЕ!


Когато напусна СССР, Украйна незаконно си присвои Крим и 22 години се държеше като окупатор в завладяна територия – а се стресна чак, когато полуостровът направи отчаян скок към Русия.


А сега сантименталните госпожички от Киев, Хмелницки, Виница, Одеса, Полтава и другаде могат, колкото си искат, да кършат ръце и да пъшкат по блогчетата си.


Не, ние не сме ваши граждани.

Ние изобщо не сме предмети или добитък, за да бъдем „нечии“.Крим е малък партизански отряд.


И вече се завърнахме у дома!

Коментар на:
Michel Filippov

Източник: RT.com

Превод: Л. Чолаков

Източник: http://lyubomircholakov.blog.bg

Posted on 25.06.2014, in Анализи, Общество and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 2 коментара.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: