Банкерите и войните: Задкулисните игри


Банкерите и войните: Задкулисните игриИсторията постоянно се повтаря…

Първата световна война роди Лигата на нациите, след Втората световна се появи военният блок НАТО.

Първата световна война даде възможност на международните банкери да увеличат многократно състоянието си и се появиха частни и държавни банкови структури, като “Държавната банка на Англия” и Федералният резерв в Щатите. В дейността си те се ръководят от принципа на Ротшилд: когато контролираш националния елит, е все едно кой пише законите. Централните национални банки заеха ключови места в стратегията на новия световен ред на международните банки за продължителен период от време.

За два века бяха създадени 26 национални банки. Първата световна война осигури на банкерите огромни богатства и неограничена власт, а Втората трябваше да продължи създаването на единно световно правителство.

Отдавна е известно, че правителството на Великобритания винаги, още от времето на Ватерлоо, е подконтролно на банкерите. Когато в ръцете на Ротшилд попадна голяма част от паричните средства в държавата, правителството започна да изпълнява всичко, което се искаше от него.

Антъни Сатън е американски икономист, един от известните изследователи на тайните механизми на властта и автор на книгите “Как Орденът организира войните и революциите”, “Уолстрийт и болшевишката революция”, “Кой управлява Америка”, “Властта на долара”. Според него банкерите през цялата история на съществуването на човечеството плетели тайни интриги, без да се спират пред нещо. Те се стремят да установят тотален контрол над живота на хората, при възможност дори да го разрушат. Сатън отбелязва, че СМИ игнорират тези действия на банкерите, тъй като се намират под контрола на тайния елит, на който обслужват интересите. Прочутият Холивуд също е създаден с цел да изгради лъжлива реалност, която е разработена с цел да измами човечеството и окончателно да установи контрол над него.

Има огромно количество материали за Втората световна война, но малцина в света знаят нещо за причините за най-скъпоструващата война в историята. Историята, която се съдържа в учебната литература в САЩ, Германия, Япония и Англия има много малко общо с целите и причините, които предизвикаха войната в действителност. Никой не твърди, че информацията в учебниците е лъжлива. Голяма част от фактите е скрита или предадена в удобна за тези страни светлина.

Всичките подконтролни на международния финансов елит СМИ прилагат максимум усилия, за да предоставят т.нар. “полезна за възпитанието” информация. Те са виновни за това, че обществото знае само едната страна на войната, без да подозира дори, че съществува и друга, по-важна. Всички учебници и СМИ посочват датите на основните сражения – кой, къде, с кого, кога… Но никъде не се споменават имената на онези, които всъщност дърпаха конците на войната…

В последно време истината по малко започва да изплува относно събитията от онези години. Полша е трябвало да бъде разделена на две части на базата на постигната договореност между Хитлер и Сталин (известния пакт Молотов-Рибентроп за ненападение). Това направи Хитлер през януари 1939 г.

Англия и Франция трябвало да поддържат Полша, но макар че веднага обявявиха война на фашистка Германия, така и не успяха или не искаха да окажат ефективна помощ на Полша.

Освен това, за да провокира нов световен военен конфликт, международният финансов елит първо пое курс за развитие на фашистка Германия, а след това я сблъска със Съветския съюз. Превъоръжаването на Германия беше извършено при тайната мащабна помощ на американските банкери. Сатън твърди, че финансовата помощ на американските финансисти за възстановяване на военната мощ на Германия е феноменална. За германците американските капиталовложения имаха решаващо значение. Ако в Германия не беше изграден концернът от химически предприятия «I.G. Farben», създаден през 1926 г. с парите на американските банкери, нямаше да има никаква война. Шефът на концерна е Макс Варбург, а неговият брат – Пол Варбург, е неофициалният автор на закона за Федералния резерв.

Могат да се определят няколко основни етапа в реализирането на стратегията за установяване на финансово господство върху икономиката на Германия:

-1919-1924 – подготовка за американските финансови вливания в германската икономика;

– 1924-1929 – вземане под контрол на германската финансова система и оказване на финансова помощ на националсоциализма;

– 1929-1933 – провокиране на икономическата криза в Германия и идването на нацистите на власт;

– 1933-1939 – финансово сътрудничество с нацистите и поддържане на политиката на Германия, която е насочена към началото на нова световна война.

Първият етап се характеризира с постепенното проникване на американския капитал в Европа за сметка на военните дългове и немските репарации. Америка формално влезе в Първата световна война и отпусна на Англия и Франция заеми от 11 милиарда доллара, които длъжниците се опитаха да прехвърлят на Германия. Това доведе до огромен дефицит в германския бюджет и «голяма инфлация» през 1923 г. Когато индустриалците в Германия отказаха да плащат репарациите, това послужи за причина за френско-белгийската оккупация на Рур през 1923 г.

След това беше разработен т.нар. План на Дауес, който предвиждаше двойно намаление на репарациите и създаване на благоприятни условия за американски инвестиции чрез стабилизирането на немската национална валута. На Германия беше предложен кредит в размер на 200 милиона доллара и така американските банкери получиха контрол не само върху германските плащания, но и върху системата за финансово обслужване и бюджета на държавата. В края на лятото на 1924 г. немската марка беше сменена с нова и икономическата ситуация в Германия се стабилизира. Това се случи по следния начин: златото, което Германия изплащаше като репарации, изчезна в Америка, а след това под формата на финансова помощ се върна обратно в Германия, която го предаваше на Франция и Англия. Тези държави на свой ред помагаха на немците да изплатят военния си дълг към Америка. Американците отново го връщаха в Германия… Въпреки че тези заеми се отпускаха за погасяване на репарациите, фактически ставаше дума за възраждане на военно-промишления потенциал на Германия. Срещу кредитите немците плащаха с акции на предприятия. По този начин американският капитал проникна дълбоко в икономиката на Германия. Общият размер на чуждестранните капиталовложения в немската промишленост на втория етап беше около 63 милиарда златни марки; 70% от тази сума беше осигурена от Уолстрийт… През 1929 г.Германия излезе на второ място в света по развитие на промишлеността, макар че тя вече беше в ръцете на финансово-промишлените группировки от Америка. Американците контролираха компании като химическия концерн, за който стана дума, електротехническата и радиотехническата промишленост, телефонните мрежи, «Опел» и «Фолксваген». Освен немската промишленост финансовият елит контролираше и банковите структури – «Дойче банк», «Донат банк», «Дрезднер банк».

Едновременно с това се подготвяше и политическата сила, която трябваше да изиграе главната роля в реализирането на плановете на американците и англичаните. Става дума за финансирането на нацистите и на самия Хитлер.

Нацистката партия беше създадена през 1919 г., но активно започна да се развива през 1922 г., когато получи финансиране. По това време Хитлер започна да получава парични преводи от чужбина. Откъде идваха те? Не е известно, но всички операции минаваха през шведски и швейцарски банки. Същата година се състоя среща между Хитлер и Труман Смит, военния посланник в Германия. Смит вкара в близкото обкръжение на Хитлер – Ханфштенгел – човека, който оказа огромно влияние върху развитието на Хитлер като политик, даде му големи финансови средства и го запозна с британски високопоставени чиновници. Беше очевидно, че готвят Хитлер за голямата политика, но засега партията му все още беше в периферията на политическия живот. С началото на кризата ситуацията се промени кардинално. От 1929 г. американците постепенно изтегляха своите кредити от Германия, а скоро прекратиха финансирането на Хитлер. През 1931 г. и Англия отказа помощ на Германия. Докато в страната се вихреше финансово-икономическата криза, нацистката партия процъфтяваше. В същата година тя стигна до второто място в Райхстага, след което започна усилено финансиране от чужбина. През 1934 г. Хитлер стана райхсканцлер и американците започнаха изпълнението на четвъртия етап от своята стратегия.

Що се отнася до началато на войната, и то беше планирано предварително. Американците можеха да се включат във Втората световна война благодарение на провокацията в Пърл Харбъ. Президентът Рузвелт изпрати ултиматум до японците да изведат войските си от Китай и Индокитай. Това е достоверен факт, който доскоро се криеше. Американският конгрес нищо не знаеше за японското нападение, докато то не стана явен факт. Японците нямаха друг изход, освен да влязат във войната. Те направиха много, за да избегнат участието си във военния конфликт.Японският посланик в Америка молеше Рузвелт за среща за търсене на общ компромисс, но той му отказа.

Войната продължи дълго време заради всевъзможните тактически хитрости, не на последно място проведении от международния финансов елит. Това беше отлагането на втория фронт и преговорите с фашистка Германия и много други.

Втората световна война отне живота на повече от 75 милиона души. Възниква въпросът – заради какво или за кого?

Валерий Бовал

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Източник: http://epochtimes-bg.com

Posted on 20.06.2014, in Анализи, История, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: