Нарушава ли действително „Южен поток“ европейското законодателство?


„Южен поток”

„Южен поток”

Газопроводът „Южен поток” поражда негативни реакции у западноевропейските партньори на България и се използва като аргумент във вътрешнополитическия дебат „Запада или Русия”.

Проблемът навлезе в геополитическа фаза, в голяма степен заради конфликта Русия-Украйна и в крайна сметка ЕК заяви, че ще започне процедура за отстраняване на нарушения (а не наказателна процедура, както неправилно твърдят политици и медии) спрямо България, а в деня, в който трима американски сенатори посетиха премиера, той изненадващо, и както стана ясно, без консултации с партията мандатоносител-БСП, обяви, че спира работата по изграждането на проекта „Южен поток”.

В полемиката твърденията са повече от фактите и затова ГЛАСОВЕ направи справка с европейското законодателство по, така наречения, трети енергиен пакет, за да разбере има ли и какви нарушения е направила България?

Един от основните спорове в България и в Брюксел е около правната форма и дефиниция на морския участък от газопровода в българската икономическа зона на Черно море.

Спорът е за това как в българската територия на морето да се даде достъп до трета страна за прекарване на природен газ по тръбата на „Южен поток“.

Технически това означава на стотици километри навътре в морето, да се изгради приемателна станция на газопровода и към нея да се даде възможност да се свърже и друг газопровод.

Такава практика на този етап не е известена някъде в света.

Какво предвижда енергийното законодателство на ЕС

1. „Третият енергиен пакет“ регулира газовия пазар на ЕС

През 2009 г. Европейският съюз прие т. нар. „Трети енергиен пакет“, който е поредица от закони на ЕС, насочени към създаването на вътрешен пазар за електричество и природен газ в Европейския съюз. За сектора на природния газ, най-важната част от Третия енергиен пакет е Директива 2009/73/ЕС която третира общите правила за вътрешния пазар на природен газ, т.нар. Трета газова директива.

Целта й е създаването на напълно функциониращ вътрешен пазар, именно чрез по-добра интеграция на газовите транзитни системи на държавите-членки.

Третата газова директива постановява, че преносните газопроводи не трябва да бъдат притежавани от доставчици на газ и че операторите на газови транзитни системи трябва да предлагат своите капацитети на други пазарни играчи по честен и прозрачен начин. Тези принципи са известни като „Отделяне на собствеността“ и „Достъп на трети страни“. При определени условия са възможни изключения от тези правила.

Третият енергиен пакет изисква също така вътрешните системни газопроводи да предлагат капацитет за обратен поток така, че газ да може да се транспортира и в двете посоки между страни-членки. По този начин по-добре ще бъдат свързани националните преносни системи и ще се създаде един истински интегриран пазар.

2.Извън обсега: морските газопроводи към ЕС

Целта на Третия енергиен пакет е създаването на напълно функциониращ вътрешен пазар за електричество и природен газ чрез интеграцията на преносните системи в страните-членки. Третият енергиен пакет регулира функционирането на вътрешния газов пазар в ЕС; той не регулира газопроводите за внос на газ от страни извън ЕС.

Морските газопроводи, които доставят природен газ в Европейския съюз от трети страни, но не са част от вътрешния газов пазар на ЕС, не попадат под неговата юрисдикция. Това е и случаят с морския газопровод „Южен поток“, който няма да е газопровод, основно попадащ във вътрешния пазар (всъщност, ще идва от трета страна), нито пък ще бъде интегрална част от вътрешната пазарна инфраструктура.

Морската част на „Южен поток“ ще завършва на външна граница на газопреносната система на ЕС и няма да бъде част от нея. Това става ясно, ако бъдат разгледани техническите спецификации на проекта:

Първо, морската част на „Южен поток“ ще внася газ от Русия в Европейския съюз. Доставките ще протичат само в една посока. Тя не е междусистемен газопровод между държави-членки на ЕС в смисъла, заложен в Третата газова директива.

Второ, морските газопроводи са проектирани за експлоатация при изключително високо налягане, много ниски температури и редица други технически спецификации, които са различни от тези при преносните системи.

Поради тези две основни причини няма свързващи точки между морския газопровод „Южен поток“ и други газовопреносни мрежи, докато не бъде достиганата точка за „разтоварване“.

Това е възможно единствено на българския бряг, където газът може да бъде включен в газопреносната мрежа на ЕС. От техническа гледна точка е практически невъзможно да бъдат покрити изискванията за достъп на трети страни до морски газопроводи.

Важно е да се отбележи, че прилагането на „Третия енергиен пакет“ към даден газопровод зависи от това, дали и как той взаимодейства с газопреносната система на ЕС, а не дали пресича територията на страна-членка.

Морската част на „Южен поток“ ще спира на външна граница за газопреносната система на ЕС и няма да бъде част от нея.

Фактът, че завършва на няколко километра навътре в българския бряг е единствено техническа необходимост.

Европейският съюз прилага подобен подход към пристанищата и летищата, които също се разглеждат като „външна граница на ЕС“, въпреки че физически са разположени в територията на съюза.

Този подход към инфраструктурите за внос на газ е широко прилаган към редица газопроводи, в това число към:

• „Зелен поток“, който свързва Либия и Италия
• Газопроводът „Магреб“, който свързва Алжир с Испания, пресичайки Мароко
• Газопроводът „Трансмед“, който доставя газ от Алжир до Италия, пресичайки Тунис
• Планираният газопровод „Галси“, който трябва да свърже Алжир и Италия.

Морският газопровод „Южен поток“ не се различава от тях в този смисъл.

Затова той не попада под юрисдикцията на Третия енергиен пакет. Логично, това означава, че не се изискват изключения от тези правила, напр. по отношение на „отделянето на собствеността“ и „достъпа на трети страни“.

Действащата Европейска юридическа законодателна практика предполага, че приложението на Газовата директива спрямо морските газопроводи ще наруши принципа на ЕС за равнопоставено третиране, тъй като тя не се прилага нито от ЕС, нито от държавите-членки спрямо газопроводи, внасящи природен газ от трети страни, които ефективно навлизат през външна граница на ЕС.

Това не изключва прилагането на други съответни закони, които са приети на ниво ЕС, напр. законодателството, засягащо Оценките на въздействието върху околната среда и публичните търгове. Напротив, морската част на „Южен поток“ стриктно се придържа към приложимото Европейско и национално законодателство и съответства на най-високите международни стандарти.

От техническа гледна точка това ще бъде едно мегасъоръжение,

изграждащо се на територията на България. За нуждите на „Южен поток“ ще бъдат изградени три нови компресорни станции, един приемен терминал и една газоизмервателна станция. Приемният терминал ще бе изграден на сущата, на два километра от плажа на Паша Дере. Оттам газът ще се предава към компресорна станция Варна, за да продължи пътя си през Северна България.

Следващото съоръжение е газоизмервателната станция край Провадия, където тръбата ще прави връзка с българската газопреносна мрежа. След това по протежението на тръбата ще бъдат направени още две компресорни станции – край великотърновското село Лозен и край монтанското село Расово.

При последното населено място бе направена и официалната първа заварка на трасето през ноември миналата година.

За в бъдеще се планира да има отклонение на газопровода до газовото хранилище в Чирен, защото принципа на работа на всичи подобни съоръжения е да имат достъп до резервни доставки на природен газ в случай на проблем с газопровода.

Очаква се в края на 2015 г. да потекат първите количества природен газ по тръбата. Тогава до страната ни ще достигат около 15,5 млрд. кубични метра природен газ. Капацитета на газопровода от 63 млрд. кубика ще бъде запълнен две години по-късно – в края на 2017 г. Така от 2018 г. страната ни ще може да получава дивиденти от транзитните такси.

С или без нарушеня на еврозаконите е проекта?

Сериозен проблем за „Южен поток“ е липсата на изготвено газотранспортно споразумение

Това е основен документ, с който става ясно какви количества природен газ ще се пренасят по тръбата, как ше бъде уреден въпроса с клаузата ship or pay (транспортирай или плащай).

Спорът е за това как в българската територия на морето да се даде достъп до трета страна за прекарване на природен газ по тръбата на „Южен поток“.

Технически това означава на стотици километри навътре в морето, да се изгради приемателна станция на газопровода и към нея да се даде възможност да се свърже и друг газопровод.

Предложението е тръбата да не бъде част от еврозаконодателството в морската й част, но да се съобразява със законите от приемателната станция на Паша Дере.

По време на дебатите по вота на недоверие, в които бе включен и този спор Таско Ерменков обясни, че още при управлението на ГЕРБ от Българския енергиен холдинг са дали предложение морската част на „Южен поток“ да не отговаря на европейските изисквания за либерализация именно поради тези причини.

Лично енергийният министър Драгомир Стойнев на няколко пъти е уверявал, че в българския наземен участък на газопровода отговаря напълно на българското и на европейското законодателство. Не на това мнение обаче е газовият експерт Христо Казанджиев.

Според него сега предложената дефиниция на проекта може да изключи газопровода „Южен поток“ от еврозаконите по цялото му протежение чак до Австрия.

Нещо повече,

за да отговаря на европейското законодателство проектната компания трябва да предложи свободен капацитет за доставка и на трети страни.

В случая това означава доставка на количества, по-големи от 63 млрд. кубични метра, каквито не са заложени в момента.

Съмнително е, че в момента Русия може да достави такива огромни количества природен газ на брега на Черно море, за да бъдат те нагнетени в тръбата за България.

Очаква се след 13 юни, след разговорите с европейски експерти „Южен поток България“ да поиска дерогация от българското и европейското законодателство.

Целта е да се редуцират почти всички регулации за проекта и той да се счита за „екстериториален“.

 

Автор: ГЛАСОВЕ

Източник: http://glasove.com

Реклами

Posted on 10.06.2014, in Енергийни проекти, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: