САЩ съзнателно игнорират афганистанската наркоекспанзия срещу Европа


САЩ съзнателно игнорират афганистанската наркоекспанзия срещу ЕвропаДанните за добива на опиумен мак в Афганистан показват, че в навечерието на изтеглянето на корпуса на САЩ и съюзниците им от тази страна, където те присъстват вече почти тринайсет години, тя продължава да е най-големия производител на наркотични вещества в света. Така, по данни на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), през миналата 2013 добивът на опиумен мак в Афганистан е нараснал с цели 36%, в сравнение с 2012. В тази връзка експертите на UNODC подчертават, че производството на опиум се е превърнало във „вирус, проникнал в организма на страната, който с всеки изминат ден става все по-сериозен и опасен“. В същото време е несъмнено, че ръстът в обема на произведения опиумен мак е сериозна заплаха за здравето на населението, стабилността и развитието не само на Афганистан, но и на съседните държави, а също на европейските страни (включително България) и Русия, които представляват основния пазар на афганистанските наркотици.

В много анализи се посочва, че само в периода 2001-2007, т.е. през първите пет-шест години от присъствието на чуждестранния военен контингент, обемът на добива на опиумен мак е нараснало 40 пъти, но не бива да забравяме, че и по време на управлението на талибаните този добив беше достатъчно голям (4500 т., през 1999, и 3200 т, през 2000). Следва да се подчертае и, че през 2013 общата площ на посевите с опиумен мак е нараснала над 25 пъти, в сравенние с 2001 (когато талибаните, по конюнктурни съображения, наредиха добивът на тази култура да бъде прекратен), докато в сравнение с 1999 тя е нараснала „едва“ 2,3 пъти.

 

Добивът на опиумен мак в Афганистан през 1994-2013

 

Добивът на опиумен мак в Афганистан през 1994-2013

 

В анализите на чуждестранните експерти и медиите за мащабите на пораженията, които нанася афганистанският наркобизнес рядко се отделя достатъчно внимание на негативните последици от него за самите афганистанци.

Както е известно, и преди американската интервенция през 2001 афганистанските фермери нямаха достъп до образование и медицински услуги, а заради политиката на талибаните международните организации не можеха да им оказват необходимата помощ. Въпреки това обаче, производството на опиумен мак не достигаше невъобразимите размери, които се регистрират в Афганистан след идването на американците. И то въпреки, че страната всяка година получава миллиарди под формата на икономическа и хуманитарна помощ.

Както повечето афганистански правителствени чиновници, така и редица западни експерти смятат, че действията на бунтовниците, от една страна, и бедственото положение на афганистанските фермери, от друга, са основните причини за мощния ръст в производството на опиумните култури. Мнозина анализатори обаче не са съгласни с тях. Според някои, от 2007 насам основните макови посеви са се изместили към южните райони на страната, където се водят активни бойни действия, а местните фермери са най-богатите. В същото време най-бедните фермери в Северен, Източен и Централен Афганистан през последните години се възползваха от програмите за борба с наркотиците, като голяма част от тях се отказаха да отглеждат опиумен мак. Тоест, очевидно не съществува пряка зависимост между наркопроизводството и бедността. Впрочем, в доклада на UNODC от 2007, също се отбелязва, че наркобизнесът в Афганистан няма пряка връзка с бедността в страната.

Според други експерти, делът на талибаните на афганистанския наркопазар е малък, което означава, че за процъфтяването на този бизнес са виновни не само и дори не толкова талибаните, колкото други сили. Така например, в един анализ в списание Foreign Policy се твърди, че представите, че именно талибаните са отговорни за бума на афганистанския наркопазар, са просто фантазия. Като доказателство за това се цитират данни, според които „афганистанските фермери продават средно годишно около 7000 т опиум на цена 130 долара за килограм на търговците, които го преработват в 1000 тона хероин и го продават по 2500 долара за килограм на местния пазар и по 4000 долара –  в съседните държави. Фермерите получават от този бизнес около 900 млн. долара годишно, трафикантите вътре в страната – около 1,6 млрд., а контрабандистите на хероин в съседните на Афганистан държави – около 1,5 млрд. долара. Делът на талибаните е спорен, но според компетентни източници варира между 70 и 500 млн. долара, т.е. между 2% и 12% от общите приходи от 4 млрд. долара годишно на афганистанската наркоиндустрия”.

Мнозина афганистански експерти обвиняват за негативните тенденции в страната най-вече чуждестранния военен корпус. Според тях, „САЩ и НАТО не само че не се бореха с трафика на наркотици от Афганистан, но присъствието им стана причина за огромният ръст в производството на наркотични култури. През последните 12 години присъствието на чуждите вайски, начело със САЩ, само задълбочи проблемите на афганистанския народ. Америка не води истинска борба срещу афганистанския наркотрафик, защото хероинът от Афганистан, на практика, не влиза на американския пазар”. Те директно обвиняват за ръста на производството на наркотици конкретни фигури от средите на висшиге афганистански правителствени чиновници, влиятелни политици, военни командири и регионални лидери.

И западните, и афганистанските експерти обаче са единодушни в прогнозите си, че с изтеглянето на военния корпус на ISAF от страната, за европейските държави (които са най-големите жертви на хероиновия трафик) ще става все по-трудно да противодействат на заливащата ги хероинова вълна. След като дори по време на масираното присъствие на частите на НАТО в Афганистан наркобизнесът не беше ограничен, след изтеглянето им можем да очакваме значително нарастване на трафика на афганистански хероин към държавите от ЕС, включително към България. Освен това, изтеглянето на контингента на ISAF, което е свързано с преминаването на голямо количество военни части и техника през европейските транспортни коридори, ще съдейства за появата на нови устойчиви и дългосрочни канали за транзит на афганистанскита наркотици към ЕС.

На този фон, отказът на Запада да си сътрудничи с такива ключови държави, като Русия и Иран в борбата срещу афганистанския наркотрафик, поражда много сериозна тревога. Според мнозина анализатори, изключването на Русия от Г-8, освен всичко друго, представлява опит на НАТО да прехвърли на другиго собствената си отговорност за мащабния скок на наркопроизводството в Афганистан. Предвид смайващите ра.змери, които придоби през последните години трафикът на наркотици от тази страна, спешно се налага, въпреки конфронтацията между Москва и Запада, да бъдат обединени усилията на всички заинтересовани страни, включително ЕС, САЩ и Русия, за борба с източника на заплахата: посевите с опиумен мак, лабораториите за производство на опиум и хероин в Афганистан, както и доставките на прекурсори за производството на наркотици.

Впрочем, истината е, че за САЩ, които очевидно са склонни да прекратят дългогодишното си взаимодействие с Москва в сферата на борбата с наркотиците, афганистанският наркотрофик не представлява реална заплаха, каквато е за Европейския съюз и Русия. Затова, опитвайки се да разчисти геополитическите си сметки с Москва, Вашингтон изглежда готов да пренебрегне сигурността на ЕС. Европейците обаче не бива да се поддават на американските внушения и да се отказват от съвместните си проекти с Русия за борба с наркотрафика, защото именно ЕС и Русия са основните „реципиенти” на афганистанските наркотици. Тоест, замразяването на диалога с Москва може да породи изключително сериозни проблеми за Брюксел както в социално-икономическата сфера, така и (и най-вече) в сферата на сигурността.

В рамките на борбата си с афганиската наркозаплаха, международната общност следва да положи всички възможни усилия в две основни направления – чрез осъществяването на силови действия срещу производителите и трафикантите на наркотици и чрез стимулиране алтернативното развитие на афганистанската икономика. При това второто направление се очертава като по-важно. Тоест, международната общност следва да се ангажира с подпомагането на социално-икономическия подем в Афганистан, тъй като само амбициозните икономически решения (включително разработването и реализацията на програма за алтернативно развитие на страната чрез форсираната и индустриализация) ще позволят да бъде ограничено наркопроизводството и съпровождащите го негативни ефекти.

 

Написано от Стоян ХАЙТОВ*

* Българско геополитическо дружество

Източник: http://geopolitica.eu

Posted on 07.06.2014, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: