Който дундурка Киев, да му плаща


Който дундурка Киев, да му плащаЕвропа не реагира адекватно на задаващата се криза с транзита на газ през Украйна

Извън­ред­ната среща на енергий­ните мини­стри на ЕС в Атина, бе посве­тена на сътруд­ни­че­ството с Русия, на натиска на САЩ за въвеж­дане на санкции срещу Москва и опас­но­стта от наруша­ване газо­вите доставки за Европа поради неизпъл­не­ние ангажимен­тите по тран­зита от страна на Киев.

В европе­йс­ките сто­лици, макар и бавно, започ­ват да осъзна­ват, че налага­ните по иници­а­тива на САЩ санкции са без­сми­слени, ако те не засягат енерге­ти­ката. Съще­временно обаче пре­делно ясно е още нещо: че подо­бен ход ще бъде само­убийствен за енергий­ната сигур­ност на Европа.

През 2013 г. „Газпром” е доста­вил около 30% от газа, използван в Европа. Ста­ти­сти­ката за отдел­ните страни е още по-​впечатляваща. Фин­лан­дия напри­мер зависи от рус­кия газ на 100%, Бълга­рия — на 85%, Чехия — на 80%, Полша — на 54%, Унга­рия — на 49% и Герма­ния — на 40%.

Ясно е, че ника­кви спешни мерки, като активно използване на енергоспе­стя­ващи тех­но­логии или закупу­ване на втеч­нен газ от Катар, не могат да заме­нят рус­ките доставки. Ето защо не бе изне­на­д­ващо изказва­нето на евро­коми­саря по енерге­ти­ката Гюн­тер Йотингер в наве­че­ри­ето на Атин­ската среща, че е недопу­стимо санкци­ите да се разпро­стра­ня­ват върху енергий­ния сектор.

Експер­тите отбе­ляз­ват, че през послед­ните години, сътруд­ни­че­ството между ЕС и Русия в енергий­ния сек­тор излезе извън рам­ките на про­стата покупко-​продажба. Важна роля напо­следък тук играе Вели­ко­бри­та­ния, която все по-​тясно вза­и­мо­действа с Москва не само в сфе­рата на газо­до­бива, но и на пет­рола, заяви в интервю за агенция „Русия днес” експертът от рус­кия Инсти­тут за енерге­тика и финанси Алек­сей Громов.

Той напомни за неот­дав­наш­ната сделка, спо­ред която „Рос­нефт” ще стане едно­ли­чен соб­стве­ник на „ТНКBP”. „Става дума за парт­ньор­ство, основно по про­ек­тите в Арк­тика. За това говори фактът, че през след­ващите 1015 години сме пла­ни­рали съвместно да раз­ви­ваме арк­ти­че­с­ките нахо­дища и това е само пър­вата стъпка към стра­теги­че­ското парт­ньор­ство в областта на енерге­ти­ката”, каза той.

Няма съм­не­ние, че това е като кост в гър­лото на иници­а­то­рите на транс­ат­лан­ти­че­с­ките про­екти във Вашинг­тон. Зави­симо­стта на ЕС от рус­ките енергийни доставки не дава покой на аме­ри­канците, които искат час по-​скоро да поемат кон­трола над европе­йския пазар. САЩ залагат на про­ти­во­ре­чи­ята между достав­чиците и потре­би­те­лите на ресурси, съзна­телно поли­ти­зи­райки чисто ико­номи­че­с­ките въпроси и опит­вайки се с помощта на санкции да гаран­ти­рат соб­стве­ните си интереси.

Европа не трябва да допуска на газо­вите отноше­ния с Русия да влияе поли­ти­че­с­ката конфрон­тация между Москва и Киев, смята пре­зи­дентът на Европе­йс­ките газови инду­стри­алци — Еврогаз, Жан-​Франсоа Сирели. „Рус­ките про­из­во­ди­тели на газ, и по –спе­ци­ално, „Газпром”, са основни търгов­ски парт­ньори на Европа.

Във връзка с това, е важно дого­вор­ните задълже­ния да се изпъл­ня­ват както днес, така и утре. Ние не знаем колко ще продължи напреже­ни­ето в отноше­ни­ята между Русия и САЩ, но трябва да се отда­ле­чим от поли­ти­ката, когато става дума за енерге­тика”, заяви Сирели.

Въпреки проб­ля­съците на трезво мислене в Европа, най-​важният в момента про­блем — за тран­зита през Украйна, остава нерешен. От лип­сата на воля и жела­ние от страна на Брюк­сел, който и без това заедно с Вашинг­тон от зимата насам дефа­кто управ­ля­ват Киев, ЕС не пожела да упражни необ­хо­ди­мия натиск, за да накара Украйна да си плати дълго­вете към „Газпром”.

Стигна се дотам, че Москва бе при­ну­дена да задейства кла­у­зата от дву­стран­ния дого­вор с Киев, пре­дви­ждаща предплата за достав­ките — за кол­кото е предпла­тено до 2-​ро число на всеки месец, тол­кова газ се доставя. Така, ако укра­ин­ската компа­ния „Наф­тогаз” не заплати аванса до 2 юни, Украйна няма да получи нищо. Дългът на Киев за вече доста­ве­ното гориво над­хвърли 3, 5 млрд. долара.

Бедата е в това, че Украйна е свик­нала да живее в дългове. Там са свик­нали, че Русия рано или късно ще отпусне на Киев кре­дит, ще направи отстъпки и евти­ният газ пак ще потече. Макар рус­кото търпе­ние да е посло­вично, и то има край. „Крайно време е да спрем да дун­дур­каме Украйна”, отсече по този повод рус­кият премиер Медведев.

За послед­ните 10 години, като се имат пред­вид всички нама­ле­ния, Русия е суб­си­ди­рала укра­ин­ската ико­номика с над 35 млрд. долара. Тя няма наме­ре­ние повече да прави това, осо­бено като се имат пред­вид опи­тите на Киев да води враж­дебна на Москва поли­тика и непрекъс­нато да използва тран­зита през своя тери­то­рия за рекет ту на Русия, ту на Европа.

Евро­съюзът засега не реагира адек­ватно на ситу­аци­ята. Брюк­сел дава карт­бланш на киев­ските вла­сти в шан­тажа им с Русия. „Европа може да окаже натиск на Киев, един­ствено когато сама се окаже под запла­хата от газова война, защото това ще озна­чава про­вал на достав­ките за самите европе­йски потре­би­тели.

Сега запа­сите от газ в под­зем­ните хра­ни­лища в Европа, докол­кото е известно, са достатъчно големи. Затова европе­йците й предо­ста­вят на Киев време за спе­чел­ване на по-​добри позиции в евен­ту­ални прего­вори „Газпром”, казва поли­то­логът Михаил Нейжмаков.

Пре­зи­дентът на Инсти­тута за наци­о­нална стра­тегия Михаил Реми­зов също смята, че ЕС се опитва да накара Русия да направи поли­ти­че­ски отстъпки на Киев. „В ЕС твър­дят, че достав­ките на газ за европе­йс­ките потре­би­тели по усло­ви­ята на действащия дого­вор е отго­вор­ност на „Газпром”.

Ако Украйна вме­сто да тран­зи­тира газ започне да го откло­нява за соб­ствени цели, озна­ча­вало без­условно наруша­ване на задълже­ни­ята, но от страна на „Газпром”. Подобна позиция не работи за реша­ване на про­блема, а обратно — за него­вото задъл­бо­ча­ване”, казва Ремизов.

По последни информации, сега Евро­коми­си­ята се опитва да убеди европе­йс­ките газови компа­нии сами да купу­ват газ от Русия и да го вкар­ват в под­земни хра­ни­лища на Украйна, за да може да се гаран­тира редов­ният тран­зит за ЕС през зимата. Досега с това Украйна се занима­ваше сама, което е логично и в крайна сметка — спра­вед­ливо. Дори подобно начи­на­ние да бъде успешно, за него ще са необ­хо­дими около 4 млрд. долара.

Засега нито един от европе­йс­ките газови достав­чици не е изра­зил жела­ние да харчи такива пари. Някои от тях дори помо­лиха Брюк­сел да даде поли­ти­че­ски гаранции, че киев­ските вла­сти няма отново да кра­дат руски газ.

Такива гаранции обаче ЕС не може да даде.

 

Автор „Русия днес“

Източник: http://rusiadnes.bg

Advertisements

Posted on 31.05.2014, in Анализи, Икономика and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: