Украйна и атаката на Обама срещу BRICS


BRICSУвеличаването на въздушните и сухопътни войски на НАТО в близост до границите на Русия в Източна Европа, както и посещението в края на април на президента на САЩ Барак Обама в Азия, където САЩ опитват да укрепят своето влияние, имат една и съща цел. Видимите и невидими сили, диктуващи политическия курс на своите политически марионетки във Вашингтон, Лондон, Париж, Брюксел, Париж и други васални столици, очевидно са решили да унищожат BRICS – тази успешно развиваща се и все по-мощна в икономически и финансов план група, включваща Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

Двустранните и многостранни дискусии сред петте развиващи се икономически сили, целящи постепенния отказ на икономиките на участниците в BRICS от американския долар като резервна и търговска валута, се сблъскват с единствената сила, която Вашингтон може да мобилизира в свой интерес, както и в интерес на съюзниците си – военната мощ на Америка. Проблемите между Украйна и Русия заради Крим и федерализацията на самата Украйна са маска, която трябва да прикрие истинските намерения на Обама, а именно – ликвидирането на BRICS като ефективна алтернатива на неоколониалните финансови системи на Запада и подчиняването на икономиките на държавите от тази група на интересите и желанията на САЩ и вечно колебаещия се Европейски съюз.

Г-8, която замрази членството на Русия, и Световната търговска организация, чиито член Русия е от 2012, никога не са имали нещо общо със свободната търговия и общата икономическа политика. Тези инструменти, създадени чрез задкулисни преговори от банкерите от Трилатералната комисия и Билдербергската група, винаги са били свързани с еднополюсната доминация на единствената свръхдържава на планетата. След края на Втората световна война и краха на някога доминиращата в света Британска империя в такава свръхдържава се превърнаха САЩ.

Страните от BRICSне само опитват да се освободят от зависимостта си от американския долар, като търговска и резервна валута (като по този начин тотално сриват реалната стойност на хартиената валута на САЩ, обезпечавана в момента единствено от манипулативните методи на действие на Федералния резерв). Всъщност, Русия и Китай вече търгуват помежду си, използвайки за плащане рубли и юани. Подготвя се създаването на Евразийски икономически съюз, в качеството на своеобразна „алтернатива“ на раздутия и корумпиран Европейски съюз, сред целите на който е създаването, до 2025, на независим от долара и еврото валутен алианс (на базата на бъдещата обща валута на Евразийския съюз, т.нар. „алтън“). Тези планове хвърлят западните глобалисти и банкери в състояния бизко до истерията, в резултат от което виждаме непрекъснатото укрепване мощта на американските (и тези на НАТО) войски покрай руските граници в Европа, както и в близост до китайските териториални води в Далечния Изток.

Неоконсерваторите, които на практика продължават да доминират и определят политическия курс на правителствата във Вашингтон, Лондон, Брюксел, Париж и Берлин, възприеха една доста рискована стратегия, целяща ерозията и разгрома на BRICS. Това, което американското разузнаване и неговите западни колеги планират да сторят на държавите от BRICS е същото, в което Западът обвинява Русия, че се опитва да направи в Украйна: финансирането на различни сепаратистки организации, с цел да бъде ерозирана и разрушена териториалната цялост на страните от тази група.

Изправени пред това предизвикателство, държавите от BRICSимат две възможности: да продължат да работят заедно в рамките на групата, в качеството и на алтернатива на западната доминация, приемайки рисковете за своята териториална цялост, или да се признаят за победени и да се подчинят на диктата на Централното разузнавателно управление, „центурионите“ от Уолстрийт и младшите партньори на „компанията“ от Лондон, Париж и Берлин.

Така, докато Г-7 и ЕС втвърдяват санкциите срещу Русия, бяха възобновени разговорите за статута на руския балтийски анклав – Калининград, руската специална икономическа зона, удобно разположена между две членки на НАТО – Полша и Литва. В Калининград, който някога е бил столица на германската провинция Източна Прусия, се базира голяма част от руския Балтийски флот. В Германия и НАТО има хора, които биха искали Русия да изгуби не само базата на своя Черноморски флот в Крим, но и тази на Балтийския си флот в Калининград.

Наскоро вестник The Baltic Times, който споделя тезите на Радио „Свобода“, Джордж Сорос и ЦРУ, публикува обширен материал, в който се предлага частите на НАТО да блокират Калининград (или Кьонигсберг, както все по-често бива наричан градът от западните медии), ако Русия не изтегли войските си от Крим. На 28 април, в интернет сайта на The Baltic Times беше публикуван следният текст: „Защо да не блокираме излаза на Калининград и не разположим военни части по цялата граница на анклава? Това ще го отреже от Русия и ще даде на НАТО силен коз в играта за връщането на Крим на Украйна, да не говорим, че ще спре всички усилия на руснаците да нахлуят в източната част на страната”. На свой ред телевизията „Ал Джазира“, в която доминират „Мюсюлманските братя“ и катарската монархия, лансира идеята Западът да опита да върне Калининград на Германия, като денонсира Потсдамското споразумение от 1945, подписано от ръководителите на СССР, САЩ и Великобритания.

Впрочем, Калининград не е единствената част от Руската Федерация, която привлича погледа на НАТО, както и на определени кръгове в такива държави, като Финландия и Турция. Финландците гледат към Карелия, която загубиха в полза на СССР, когато страната им стана съюзник на нацистка Германия. Пантюркистките националисти в Турция пък внимателно следят хода на събитията в автономните републики в Северен Кавказ, където мюсюлманите са мнозинство, както и в такива републики във вътрешността на Русия като Татарстан и Башкортостан. Без всякакво съмнение, пантюркистките националисти отдавна подпомагат с оръжие и друга подкрепа чеченските, дагестанските и другите мюсюлмански терористични групировки, действащи в Кавказкия регион.

В същото време едва ли е случайно че последното посещение на Обама в Азия (Япония, Южна Корея, Филипините и Малайзия), което имаше откровено „военни измерения”, съвпадна с поредното терористично нападение на уйгурските сепаратисти в китайския Синцзян-Уйгурски автономен район, където мюсюлманите са мнозинство от населението. Уйгурските терористи, финансирани от ЦРУ и подпомагани от мощната пропагандна кампания на уйгурския отдел на Радио „Свободна Азия”, атакуваха с ножове пътниците на жп гарата в столицата на района Урумчи. Паралелно с това терористите взривиха бомба в участъка между жп гарата и автогарата, убивайки трима и ранявайки най-малко 80 човека. През март, по време на аналогична жестока атака срещу жп гарата в провинция Юнан, в Южен Китай, бяха убити 29 души. Между другото, нападението в Урумчи беше осъществено само няколко часа след посещението на президента Си Цзинпин в региона Синцзян.

Няма никакви съмнение, че ЦРУ и Обама, който е просто марионетка на американската разузнавателна служба, каквито бяха и неговата майка, и нейните родители, и пастрока му, реализират добре обмислен план за унищожаването на BRICS, подкрепяйки сепаратистите и иредентистите във всяка една от държавите-членки на тази група.

Индия с нейното огромно множество от етнически групи, религии и езици традиционно е сред предпочитаните мишени на операциите на ЦРУ в подкрепа на сепаратистите. В центъра на тези операции са сикхите в Пенджаб, мюсюлманите в Кашмир и тамилите в Южна Индия.

В ЮАР, новата партия CAPE, чието финансиране в най-добрия случай е много неясно, настоява за независимост на южноафриканската провинция Западен Кейп. Ръководството и изпрати петиции до ООН с искане провинцията да получи статут на самоуправляваща се територия на Южна Африка, имаща право да стане независима. Ако южноафриканското разузнаване реши по-задълбочено да проучи начина на финансиране на тази партия, няма как да не попадне на следите на ЦРУ.

След като отношенията между Вашингтон и Бразилия се изостриха заради разкритията за шпионирането на президента Вилма Русеф и редица високопоставени бразилски чиновници от Агенцията за национална сигурност на САЩ, внезапно бяха подновени призивите за независимост на три южнобразилски щата – Риу Гранде до Сул, Санта Катарина и Парана, които да формират т.нар. „Република Пампас”. Това движение придоби популярност сред белите жители на въпросните щати в началото на 90-те години (и особено сред потомците на германски и еврейски имигранти с откровено расистки възгледи), но почти заглъхна след като на власт в Бразилия дойде опозицията, начело с Луис Игнасио Лула да Силва. Сега, в ситуация, когато американско-бразилските отношения са достигнали най-ниското равнище в цялата си история и на фона на откровената враждебност на САЩ към BRICS, сепаратистите внезапно отново надигнаха глава. Дали това е случайно? Едва ли.

Опитвайки се да унищожи държавите от BRICS обаче, Вашингтон и неговите сателити си играят с огъня. Имайки предвид, че Русия, Китай и Индия са ядрени държави, а както се твърди Бразилия също може да стане такава, Западът се опитва да играе своеобразна „ядрена руска рулетка”, която може да причини собствената му гибел, заедно с тази на целия останал свят.

 

Уейн МЕДСЪН*

* Авторът е американски геополитически анализатор и коментатор на FoxNews


Превод Нако Минчев

Posted on 19.05.2014, in Анализи and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: