Кой уби Плутон?


 

© ESO/L. Calçada

© ESO/L. Calçada

На третата планета в Слънчевата система, тоест на нашата Земя, в началото на ХХІ век настъпили вълнения сред астрономите.

Обикновено доста спокойните и уравновесени учени, твърдо понесли шокиращите известия за откриването на тъмната материя и тъмната енергия, внезапно се разделили на лагери.

Въпросът стоял остро – да бъде или да не бъде планета Плутон. Накрая присъдата била произнесена, съпровождана от проклятията на малцинството – да не бъде!

Ловецът на деветата планета

Появата на Плутон в семейството на планетите в Слънчевата система е било дългоочаквано събитие както за професионалните астрономи, така и за любителите. Търсенето на Плутон се провеждало от ХІХ век, когато след първата радост от откриването на Нептун през 1846 г. става ясно, че масивно небесно тяло, разположено още по-далече от Слънцето, влияе на орбитата на осмата планета.

Особена роля в търсенето на „планетата Х“ има американският бизнесмен и учен Пърсивал Лоуел. Лоуел бил потомък на първите европейски заселници в Америка. Той завършил Харвард, бил почетен член на Американската академия на изкуствата и науките.

За своята научна дейност е награждаван с медали на различни научни общества, основно астрономически. Книгите му за Марс се ползвали с небивала популярност в началото на ХХ век и вдъхновили Хърбърт Уелс за създаването на знаменитата „Война на световете“.

Към 40-те години, достигайки голямо политическо влияние и разполагайки със значителни средства, Лоуел коренно променил своя живот, посвещавайки се изцяло на астрономията. В планините на Аризона той построил частна обсерватория, където привличал най-добрите астрономи на САЩ. От 1912 година неговата обсерватория се съсредоточила върху търсенето на „планетата Х“, както я наричал самият Лоуел. През 1916 Лоуел умира, без да открие бленуваната планета.

Откриване и „кръстници

Деветата планета в Слънчевата система била открита от младия астроном Клайд Томбо именно в обсерваторията на Лоуел. Тя била намерена там, където и предполагал Лоуел. Това се случило на 18 февруари 1930 година. Практически веднага възникнал въпросът за името на новия обект. Имало няколко варианта, но в Лоуелската обсерватория най-много харесали предложението на Виниша Бърни – единадесетгодишно момиче от Оксфорд.

Виниша се увличала от древна митология и когато нейният дядо, прочитайки за откриването на новата планета в „Таймс“, споделил на закуска своите впечатления, тя веднага предложила името на древноримския бог на подземното царство – Плутон. Наскоро откритата планета се намирала в тъмен и студен свят, прекалено далече от топлите слънчеви лъчи.

Дядото на Виниша работел в библиотеката на Оксфордския университет и на следващия ден споделил идеята на внучката си с професора по астрономия Хърбърт Търнър. Предложението на момичето много му харесало и той телеграфирал на колегите си в САЩ. В обсерваторията на Лоуел се провело гласуване по няколко предложения и повечето гласове натежали в полза на Плутон. Не последна роля изиграл и фактът, че първите две букви в името съвпадали с инициалите на Пърсивъл Лоуел.

Първи разочарования

Плутон бил открит на предела на тогавашните технически възможности. Въз основа на изчисленията отначало се смятало, че по размери планетата е приблизително равна на Земята.

Междувременно възможностите на астрономите нараствали. Огромни телескопи били изведени на околоземна орбита. Появили се нови методи и средства.

Измерванията станали много по-точни и масата на Плутон отначало била „намалена“ десет, а след това – сто пъти. И накрая, не толкова отдавна, стигнали до извода, че Плутон е 400 пъти по-малък от Земята и пет пъти – от Луната.

Освен това зад Нептун, в пояса на Кайпер, просто имало гъмжило от небесни тела с различни размери, като само големите били около 35 000. От тях вероятно около двеста по размери не отстъпват на Плутон.

Тоест нужни са време и по-съвършени телескопи, за да може цялото това разнообразие, летящо в непрогледната тъма, да бъде открито. А още по-далече, зад пояса на Кайпер, както смятат астрономите, е възможно наличието на около 2000 обекта от типа на Плутон.

Богинята на раздора

След Плутон била открита още една, десета поред планета. Това послужило като повод за бурни спорове в международните астрономически кръгове. Планетата се оказала разположена много, много далече.

Слънчевите лъчи я достигат за 13 часа, докато за достигане до Земята светлината има нужда само от осем минути. А и орбитата на тази планета е доста необичайна, като не се вписва в рамките, приети за „нормалните” космически обекти.

Първоначално десетата планета получила името Прозерпина (жената на Плутон в древноримската митология). Като вариант подхождал и древногръцкият еквивалент на съпругата на бога на подземното царство, отвлечена от него – Персефона. Тези имена получили първо място при допитването на астрономите, проведено от сп. New Scientist.

Астрономите обаче отначало не обърнали внимание на това, че въпросните имена били заети още в началото на ХIХ век. Те били присвоени на два астероида със средни размери, намиращи се между орбитите на Юпитер и Марс, тоест в Главния астероиден пояс. Първооткривателят на планетата Майкъл Браун искал да ѝ даде име от гръцко-римската митология. И такова име било намерено – Ерида, богинята на раздора в древногръцката митология.

„Реорганизация на Слънчевата система

По размери Ерида се оказала по-голяма от Плутон. Новите открития не закъснели и броят на установените транснептунови обекти започнал да нараства бързо. Общо взето, наложило се да се вземат мерки за създаването на нова общоприета схема на Слънчевата система.

Новооткритите небесни тела едва ли можело да се смятат за пълноправни членове на планетното семейство. Но и било неразумно да се поставят редом с астероидите.

Според новата класификация е въведен подклас планети джуджета. Днес към тях, освен Плутон и Ерида, се отнасят още Хаумеа и Макемаке – представители на транснептуновите обекти, както и Церера от Главния астероиден пояс. Току-що обявените нови открития на три планети джуджета отвъд орбитата на Плутон все още чакат по-точни измервания и си нямат имена.

Астрономите наблюдават и други далечни обекти, които чакат потвърждение и решение за влизане в „клуба” на планетите джуджета. Както винаги при реорганизация, освен пострадалите, получили понижение на статуса, има и печеливши. Церера, числена повече от 200 години като астероид №1, се озовала в по-престижна категория – планета джудже.

Ледената Церера

Церера е открита още през 1801 г. За търсене на планети, намиращи се между орбитите на Марс и Юпитер, европейските астрономи създали група от 24 наблюдатели, наречена „Небесна стража“. Освен Церера в пределите на нейната орбита били открити още няколко астероида и броят им продължавал да расте.

Церера, получила името на древноримската богиня на плодородието, има кръгла форма, за разлика от другите астероиди. Било направено предположение, че някога е съществувала планетата Фаетон, разкъсана от мощните гравитационни полета на Слънцето и Юпитер. Церера се състои основно от камъни и лед. Смята се, че в дълбините на тази планета джудже има море, а водата в него е дори повече, отколкото на Земята.

По какво се отличават планетите джуджета

Какви признаци позволяват да отличим планетата джудже от астероида и пълноправната планета?

Планетата джудже трябва да има достатъчна маса и съответно – гравитация, която да ѝ придава сферична форма. Но масата на планетата джудже не е в състояние да очисти своята орбита от множеството астероиди.

Не всички астрономи са съгласни с такава класификация и я критикуват достатъчно твърдо. Има обществени организации, отричащи новоприетата класификация. Два щата в САЩ – Илинойс и Ню Мексико, са решили на законодателно ниво да смятат Плутон за деветата планета. В Ню Мексико дори е обявен Ден на планетата Плутон – 13 март, който се отбелязва официално от 2006 година.

Новата класификация обаче се подкрепя горещо от първооткривателя на Ерида – Майкъл Браун. Той смята, че е намерен доста приличен изход от създалата се ситуация. Браун озаглавил книгата за откриването на Ерида и други транснептунови тела „Как убих планетата Плутон“. От нея става ясно, че той не се разкайва за извършеното „престъпление“.

Ако всичко върви добре, то през 2015 година можем да разберем много повече за планетите джуджета. Американската автоматична междупланетна станция Dawn, насочена след изследване на големия астероид Веста към Церера, ще стигне до нея през февруари.

А междупланетната станция New Horizons („Нови хоризонти“) ще достигне Плутон през юли. Да се надяваме на успех и на двете мисии, тъй като едва ли скоро ще имаме друг шанс да разберем нещо „от първа ръка“ за тези планети джуджета. Експедиции за изучаването им засега никой не планира.

 

Източник: http://megavselena.com

Posted on 14.04.2014, in Наука и технологии and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: