Русофилията днес е изборът на разума


Русофилията днес е изборът на разумаВсички велики сили имат имперска политика, но руската поне съвпада с българския интерес…

    Защо да си русофил е правилно, патриотично и отговорно? Предполагам този въпрос ще изправи косите на русофобското малцинство и ще го направи още по-фанатизирано и озлобено. Но да си русофил е правилно и разумно, и тази теза трябва да се защити с обективни аргументи, за да не става лесна мишена на доста изкусните в пропагандата русофоби.
Въпросът има кратък и дълъг отговор. Краткият е, че да си русофил е разумно, защото измежду всички Велики сили, политиката на Русия в най-голяма степен съвпада с интереса на България. Т.е. ако съдбата на малките народи е да играят между великите сили, да се пазарят и да се опитват да се продадат по-добре, да спечелят повече от онова което имат, то игра с Русия просто ни е най-изгодна.
Това е краткият отговор. Дългият е пояснение защо това е така.
Исторически, българската русофилия тръгва от 16 век, когато руският цар Иван Грозни разгромява татарите окончателно, и успява да присъедини към държавата си окупираната преди това от самите татари Волжска България. Вероятно защото титлата „цар на българите“ по онова време е била важна, Иван Грозни ползва случая, за да се окичи и с нея. Така от 16 век насам, руският цар е и „цар на българите“, като формалното основание за това е, че той владее земите на Волжска България.
През това време България е под османска власт, която е в зенита си. Това са най-силните години на Османската империя, включително Сюлейман Великолепни, за когото днес гледаме турски сериали. Това обаче е и време, което е сравнително близо до времето на съществуване на собствена българска държава. Съществува спомен за това, както и желание за освобождение.
В тази ситуация, притиснат под османска власт, българският народ вижда в Иван Грозни страшната сила, която ще изгони турците и ще го освободи. Така възниква понятието „дядо Иван“, както и вековната надежда и поглед на Изток.

Това е основата на съвременната русофилия. Тя възниква логично. Иван Грозни громи татарите, които са до голяма степен ислямизирани, и се обявява за цар на българите. Интересът на руската държава съвпада с интереса на българския народ. Поради тази причина, въпреки че Русия преследва своя интерес, а не българския, самата политика на Русия е изгодна на България.
Тук е редно да посочим и един алтернативен пример. По същото време големи проблеми с Османската империя има и Австрийската империя, като турците 2 пъти обсаждат Виена. В опит да отблъсне атаката и да отдалечи опасността, Австрия започва серия от войни с турците. Логичната посока за настъпление са Балканите. В една от войните Австрия стига почти до Солун. По това време австрийският имперски интерес съвпада с българския. Съответно – възниква нещо, което можем да наречем „австрофилия“. Има дори вдигнати български въстания, в подкрепа на австрийците. Т.е. когато интересът ни е бил в тази посока, сме били и австрофили.
След това обаче Австрия ограничава натиска си върху Османската империя, съответно – надеждите за спасени от запад се изпаряват.
В същото време обаче руският натиск върху Османската империя се превръща в постоянен, и следват война след война през няколко десетилетия. Последната от тези войни е именно българската освободителна война от 1877-78 г. През целия този период българският народ е виждал почти само и единствено Русия да воюва с турците, за да освободи тази или онази територия, да защитава населението на балканите (руският цар получава от султана статут на „покровител“ на всички славяни в империята) и пр.
Разбира се, трябва да забравим за идеята, че Русия е правела всичко това от любов към българите и безкористно. Нищо подобно. Русия е следвала своя интерес на изгряваща и развиваща се империя. Всяка империя се стреми към разширение. Въпросът е, че този интерес на Русия е съвпадал с българския национален интерес. Точно по същия начин интересът на Хърватска, Словения и Унгария е съвпадал с австрийския, когато Австрия ги е отвоювала от турците.
Именно в съвпадението на двата интереса е изгодата от русофилията.
Абсолютно всяка империя провежда имперска политика. Това не е приоритет само на Русия. И САЩ имат такава политика, имат я дори залезли, но все още мислещи се за велики бивши империи от типа на Великобритания и Франция. Новоизгрялата империя на Китай също провежда експанзия – политически в близката чужбина и икономически – по целия свят, вкл. в САЩ и Европа. Европейският съюз и неговото разширяване, представляват изграждане на нова империя.
Основните критики на русофобското малцинство у нас са насочени към това, че Русия провеждала имперска политика. Но това е несъстоятелен аргумент, защото всички империи провеждат имперска политика. Странно е Иво Инджев да е посветил живота си на разгрома на руските амбиции, а да не казва нищо за американските амбиции. Сякаш такива няма. При това често американската политика е доста по-агресивна.
Правилният въпрос е не дали има или няма имперска политика. Правилният въпрос е кого да изберем, чия политика е най-близка до нашия собствен интерес. Защото някакъв избор трябва да се направи. Ние не можем – нямаме ресурса, да стоим напълно независими, подобно на Северна Корея, и да не ни интересува никой. Всяка една държава в света трябва да се присъедини към някаква по-голяма група, в която да работи заедно с останалите за просперитета си. Т.е. всяка държава трябва да избере в коя имперска орбита да се разположи.
Именно необходимостта от този избор сочи към Русия, като най-изгодна. Т.е. да си русофил е избор на изгодата, а не на емоцията.
Исторически е имало различни моменти по изгода. В повечето случаи руският интерес е съвпадал с българския, и затова сме исторически русофили. При Освобождението очевидно сме имали интерес от руската имперска политика. Вярно е, че тя ни поставя под руско влияние. Но то е по-добре от турско, а и самото влияние е било по-малко. Доказателство за това е самата възможност по-късно да възникне русофобия, и дори да бъде на власт. Т.е. Освободителната война, макар и имперска политика, е довела до подобрение на нещо за нас.
Съществували са и моменти, когато русофилията не е била изгодна. Например след Втората световна война, когато СССР побеждава и ни налага социализма, това не е изглеждал добър избор. Цялостният български интерес вероятно е бил да останем свободна държава и несоциалистическа. Тогава русофилията не е била масова. Обективен факт е, че народът като цяло не е бил за това. Т.е. вижда се, че народът не е сляп русофил, глупав човек, който се кланя на идоли. Той е бил разумен. Както е бил и когато е бил русофил преди това, както е и сега.
Интересното е, че усетът на народа винаги е бил правилен. Например преди Първата световна война се провеждат избори и печелят русофилските партии. Т.е. трябвало е да се присъединим към бъдещите победители. Но управляващите обсебват властта и вземат друго решение. Преди Втората световна война народът също е бил против война с Русия и антихитлеристката коалиция. Управляващите правят друго. След 9 септември народът като цяло е бил против въвеждането на социализъм. Но новите управляващи правят друго.
В настоящия исторически момент интересите на Русия отново съвпадат с българските, и поради тази причина е изгодно да си русофил. Патриотично е да си русофил.
Защо това е така?
Защото Русия е надигаща е империя, която беше много лошо паднала, и която се опитва да възстанови величието си. Но важното е друго – тя е готова да си плаща за това. Русия плаща щедро за това отново да стане доминираща световна сила.
Проекти от типа на Южен и Северен поток са абсолютно безсмислени от икономическа гледна точка. Те са много скъпи, а и вече има готови газопроводи. Но готовите газопроводи минават през Украйна и Беларусь. Местните елити могат да ги ползват, за да изнудват Русия. Тя не иска да е зависима и затова създава алтернативи. В опит да се защити от близката си чужбина, и вероятно – и да и въздейства икономически, Русия създава алтернативни газопроводи. Там, откъдето те минават, страните печелят. Русия плаща всичко и създава някакви работни места. Рисковете от изплащането са само за Русия. Така Германия прие Северен поток, и дори бившият германски канцлер му е ръководител. Така Българи и още 6 други европейски страни, повечето от които са и членки на ЕС, приема Южен Поток. Или поне би трябвало да го приеме, ако постъпи разумно. Русофобите обаче не мислят разумно.
Русия претърпя много тежък удар през 80-те години. Случиха се няколко неблагоприятни за нея едновременни събития. Икономически системата рухна. Дойдоха обаче и двама много слаби лидери в лицето на Горбачов и Елцин, които я разрушиха политически. И точно по същото време в САЩ се случи най-великия им президент от 70-80 години насам, който проведе изключително успешна антируска политика (Роналд Рейгън). Комбинацията от тези фактори доведе до рухване на Руската империя. Първо загуби сателитите си, после се отделиха някои републики, а после имаше риск от дезинтеграция дори на самата Русия. През 90-те Русия беше изпаднала до унизителното състояние дори да се моли за помощи на МВФ.
Днес този наранен звяр вече е оздравял и започва да наддава. Русия няма значими дългове, дори е кредитор. Олигарсите са опитомени, а доходите растат, след като Путин насочи приходите от ресурси към населението. Русия се развива доста бързо, и като всяка империя, се опитва да си върне предишното величие. Именно това е изгодното на България. Русия трябва да харчи пари, за да провежда експанзия. Русия е конкурент на другите империи. А когато има конкуренция, става по-добре за по-дребните. Доколкото цел на Русия са бившите републики на СССР, а после и сателитите – то тя трябва да инвестира там, за да успее. А инвестициите значат доходи и печалби.
Ето затова Русия е изгодна.
Конкурентите и в същото време подхождат доста скромно. България например има достъп до американските пазари, но почти не ги ползва. Няма как. Много са далеч, този достъп е символичен. САЩ не плащат за нищо у нас. Дори за базите си не плащат, което иначе правят в други страни. Единственото, за което плащат са неправителствени организации, които да прокарват тяхната политика, както и чрез които законно да подкупват политическия елит. Но това не носи приходи за народа.
ЕС е малко по-щедър. Причината да сме в ЕС е същата, поради която би трябвало да минем към Русия – парите. Но ЕС вече не е толкова щедър. Фондовете за България, а и за другите по-бедни страни, практически са намалени чрез прекалено тежки процедури, които винаги водят до някакви нарушения. Така част от парите ти се удържат. България има голяма вноска в ЕС, която намалява позитивния ефект от другите усвоявания. Значителна част от парите на ЕС отиват за откровени безумия, от типа на удобства за бюрокрацията. И една огромна част от парите на ЕС отиват за спасяване на банки, закъсали правителства и пр. Т.е. икономическият мотив да влезем в ЕС постепенно ерозира. И ще ерозира още повече, защото заради кризата, ЕС орязва бюджета си. Т.е. реже тия пари дето на нас са ни обещани.
В същото време Русия има изобилие от пари, както и желание за експанзия. Съответно – ако приложим мотива за влизане в ЕС, трябва сега да излезем от ЕС и да идем Евразия.
Но изгодите от русофилията са не само икономически. Русия запазва и доста силен морал, който тотално деградира в запада. Истината е, че западният свят се самоубива чрез морален разпад. Гей-браковете и приетия наскоро „трети пол“ са не причина, а признак за наличието на морална болест. На обществото се налагат ценности, които очевидно са разрушителни. Но по-опасното е, че то самото ги приема. И не само ги приема, но дори вече прилага репресии в тяхна полза. Т.е. очевидно самото общество е болно. Дори все още да е богато, макар и до време, това общество е болно мисловно и етично.
На този фон, здравомислието на Русия и твърдите православни ценности, са един логичен и дори вдъхновяващ избор. Истината е, че е по-добре да по-беден, но в училищата да учиш за принцове и принцеси, отколкото да си богат и да ти говорят за принцове и принцове, да втълпяват гей-ценности и внушават „трети пол“.
Т.е. и от морална гледна точка, интересът на Русия съвпада с българския.
И на трето, но не последно, място, Русия днес всъщност е символ на това, към което се стремяхме през 1989 г. – свободният капитализъм. Именно Русия е капитализмът днес. На запад затъват в социализъм, социални права, помощи и бюрокрация. В Русия икономиката е по-свободна, тя е нещо от типа на дивия капитализъм в САЩ от края на 19 век. Най-успешният икономически модел в историята. Затова и Русия расте. Чисто икономически, западният социализъм е обречен. Т.е. когато той рухне, ще ни донесе бедност, а не богатство.
Всяка сгрешена стопанска система рано или късно рухва. Т.е. Европейският съюз не може да просъществува, базиран на абсурдните икономически правила, които е изградил. И които продължава да гради и разширява. Въпрос на време е ЕС да се разпадне. И това е може би важният тактически аргумент да гледаме към Русия. Ако ЕС се разпадне и се наредим на опашка при Путин за спасение, цената ще е висока. Той ще поставя условията. Ако обаче сега се спазарим с Путин – докато ЕС още е цял, ще можем да преговаряме. Той Путин дори се натиска да си плаща, за да ни спечели. Така ако е неизбежно рано или късно да ни спечели, защото не ползваме момента за изгодно договаряне? Още един пример защо русофилията е изгодна.
Тия дни, покрай кризата в Украйна, отново се разгоря старото българско русофилско-русофобско противопоставяне. Като цяло, както и е очаквано, русофилите доминират. Българинът е преобладаващо русофил, а русофобското малцинство обикновено е толкова агресивно и фанатизирано, че повече вреди на идеите си, отколкото помага. Онова, което се вижда, е че русофилските тези обикновено са подплатени със солидни аргументи. А русофобските единствено излъчват негативна емоция, няма никаква логика, просто една неистова омраза към Русия.
В глобалната политика обаче печели разумът. Логиката е важна, изгодата трябва да се следва. Сблъсъкът на емоции с хладен ум води до предизвестен край. Русофилията е именно това да изберем разума. Затова и простата и отговорна логика е „патриотично е да си русофил“… Не винаги ще е така. Но сега е така…

Добри Божилов

Източник: http://komentari.com

Реклами

Posted on 04.04.2014, in Анализи, Общество and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: