Още едно джудже разшири границите на Слънчевата система


 

Орбитата на 2012 VP113 е показана в червено, на Седна – в оранжево, поясът на Кайпер, във вътрешността на който се въртят планетите от Слънчевата система – в синьо. © Scott S. Sheppard / Carnegie Institution for Science

Орбитата на 2012 VP113 е показана в червено, на Седна – в оранжево, поясът на Кайпер, във вътрешността на който се въртят планетите от Слънчевата система – в синьо.
© Scott S. Sheppard / Carnegie Institution for Science

В Слънчевата система е открита още една планета джудже – една от двете най-далечни и вероятно второто сред известните ни тела от облака на Оорт.

2012 VP113 (която още си няма нормално име) е с диаметър само 450 км, което е около два пъти по-малко от Седна, открита преди 11 години и до този момент смятана за най-отдалечената от Слънцето планета джудже.

И все пак размерите на новото попълнение са напълно достатъчни, за да може дори в при леден състав гравитацията да ѝ придаде сферична форма, което се смята за ключово изискване към обект, класифициран като планета джудже.

Орбитата на 2012 VP113 също е много разтеглена – най-близката ѝ до Слънцето точка (перихелий) отстои на 80 а.е. от нашата звезда (12 млрд. км), а най-далечната (афелий) – на 452 а.е., тоест на 67 млрд. км. Това означава, че перихелият на планетата джудже е с 4 а.е. по-далече от нас, отколкото на Седна.

Поради разтеглената си орбита новото тяло, както и Седна, се движи изключително бавно – по-бавно от всички останали известни ни тела в Слънчевата система. Когато астрономите за първи път забелязали 2012 VP113 през 2012 г. с помощта на Камерата за наблюдение на тъмна енергия (520 мегапиксела) на четириметровия телескоп Бланко в Чили, планетата се движела толкова спокойно, че за изясняване на параметрите на орбитата и отдалечеността на обекта отишла повече от година.

И си струвало – ако преди други астрономи смятали, че Седна е дълбоко нетипично тяло, то откриването на 2012 VP113, напротив, сочи за неговата типичност. Да напомним: истинските планети в Слънчевата система се простират само до 30 а.е. Всичко, което е по-далече, съдържа само сравнително неголеми тела от пояса на Кайпер, за най-голямо от които се смята Плутон (с диаметър 1150 км), достатъчно голям, че някога да го величаят за планета.

Далеч не всичко е толкова еднозначно. В частност Седна, чиято година продължава 11 400 земни години, напълно може да се смята както за някога разсеян извън пояса на Кайпер член на така наречения разсеян диск, така и за първия от известните членове на облака на Оорт – все още хипотетичен, макар и безспорно съществуващ резервоар на комети, откъдето те периодично прелитат към Слънцето.

Облакът има не особено ясно очертани граници – външната се посочва на 50 000 – 100 000 а.е., но външната, в светлината на дискусиите за Седна, и до днес не е ясна.

Първооткривателите на обекта – Чадуик Трухильо, открил планетите джуджета Седна, Макемаке и др.) от обсерваторията Джемини, и Скот Шепърд от института Карнеги – смятат, че пред нас е нещо много важно – един от обектите, намиращи се извън пределите на привичните за астрономите групи, от рода на въпросния разсеян диск.

И те си задават въпроса – как точно телата, чийто афелий лежи на 75–150 млрд. км от Слънцето, може да са толкова силно привързани към него, че периодично да се сближават на доста малки дистанции? Какъв фактор е причинил толкова неестествено разтеглена орбита и колко още големи обекти могат да се намират на нея?

Освен това не е съвсем ясно защо перихелият на 2012 VP113 почти съвпада с този на Седна (80 и 76 а. е.), докато афелиите на двете тела се различават повече от двойно (452 и 1000 а. е.). Ясно е, че 2012 VP113 е тясно свързана със Слънцето гравитационно, но как е могло да се случи това?

Има няколко хипотези за това как тела от рода на 2012 VP113 изобщо може да се окажат на сегашното си място. Според една от тях в ранната младост на Слънчевата система преминаваща наблизо чужда звезда е внесла силни гравитационни смущения и е увлякла някои от фрагментите на бъдещите планети към края на нашата система, където те се намират и досега.

Друга хипотеза търси корените на облака на Оорт и тела от рода навооткритото в Слънчевата система – според нея поради резонанса на орбитите на гигантските планети една от тях някога е била изхвърлена от системата, увличайки по пътя със своята маса по-малки обекти.

Както и да са се случили нещата (засега не може да се установи достоверно „виновникът за тържеството“ поради дефицит на данни), от двете хипотези следва, че и Седна, и 2012 VP113 трябва да са едва върхът на айсберга – дори вътрешната част на облака на Оорт, към който те вероятно се отнасят, трябва да е 10–100 пъти по-масивна от пояса на Кайпер. А това означава, че планетите там са много, много повече.

Трухильо и Шепърд мислят по същия начин, смятайки, че още стотици обекти от вътрешната част на облака на Оорт чакат своя час. Дори сега двамата астрономи проследяват още шест тела кандидати в покрайнините на Слънчевата система, които може да се окажат поредните планети джуджета.

Трухильо не изключва и възможността необичайните орбити на 2012 VP113 и Седна да са резултат от влиянието на някое по-масивно тяло – планета, която още не е открита от земните астрономи, тъй като основната част от живота си тя води далеч от Слънцето и нашите телескопи.

Източник: http://megavselena.com

Advertisements

Posted on 29.03.2014, in Наука и технологии and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: