Украйна и стратегическата слепота на Брюксел


Украйна и стратегическата слепота на Брюксел Следва да сме наясно, че Москва не разполагаше с предварително изготвен план за оказване на военен натиск върху Украйна и за анексиране на Крим. Макар че Украйна е изключително важна за Русия във военен, политически, икономическо-стратегически и исторически план, навремето Москва прие независимостта на Украйна, както и неособено приятния за нея факт, че Крим е част от Украйна. Идеалното за Русия решение беше запазване на добрите отношения с Киев, като основната предпоставка за това беше невлизането на Украйна в какъвто и да било институционален съюз със Запада и неприсъединяването и към НАТО и ЕС.

Макар Русия вероятно да е смятала превръщането на Украйна във федерална държава за едно добро решение, тя никога не го е поставяла като условие за запазването на добрите отношения между Москва и Киев. Европейският съюз обаче не прецени правилно, какво означава Украйна за Русия и предпочете да тръгне по пътя на сътрудничеството с украинските неонацисти, които нямаха никакво намерение да се съобразяват с Москва, тласкайки страната си към политическо самоубийство. Фактът, който стане ясен на всички по време на паралелно протичащите преговори между Украйна и ЕС и Украйна и Русия, беше, че руснаците са склонни да платят на Киев повече, отколкото Брюксел. Неизпълнението на условията на споразумението между правителството в Киев и опозицията, сключено за да бъде сложен край на протестите в Украйна, последвалото сваляне на действащия президент Янукович с активната подкрепа на Франция и Полша и фактът, че новото правителство се оказа откровено враждебно настроено не само към Русия, но и към руснаците и другите малцинства в самата Украйна, станаха причина за разрива на връзките с Москва. Всички тези събития са резултат от стратегическата недалновидност на ЕС. Да провокираш Русия, без да си дадеш сметка за ответната стъпка, която може да направи Москва и без да разполагаш със средства за да я предотвратиш, в никакъв случай не може да се приеме за рационална поведение.

В момента Европейският съюз се опитва да излезе от икономическата криза. В същото време Шотландия и Каталуния (а и не само те) са на прага на отделянето си от Великобритания и Испания и тази ситуация оказва определен натиск върху ЕС от гледна точка на бъдещето на това обединение. На всичкото отгоре много държави членки на Съюза и най-вече Германия зависят от руските енергоносители. Съзнавайки това, Москва предприе един очакван и много удобен ход като, съвсем в духа на политиката от миналото, анексира Крим. Всъщност, процесът, който приключва в момента с анексията на Крим, още от възникването на кризата в Украйна и идването на власт на силите, с които Брюксел се опитва да формира стратегически алианс, се осъществяваше в условията на очевидната стратегическа слепота на Европейския съюз и стратегическата недостатъчност на САЩ, опитващи се да „заметат“ тактическата катастрофа, провокирана от ЕС. Преживявайки процес на отстъпление от позициите си на глобален хегемон, съзнавайки, че краят на еднополюсния световен ред вече е дошъл и опитвайки да си намери ново място в света, в чиито център вече се намира не Европа, а Азиатско-Тихоокеанският регион, Вашингтон даде да се разбере, че ако държавите от ЕС не са особено активни по въпроса за икономическото ембарго срещу Русия, в отговор на предприетите от нея действия, САЩ също няма да се намесват повече от необходимото.

Както изглежда, ЕС ще продължи да предприема стъпки, които само ще задълбочат кризата в Украйна. Асоциирането (или дори присъединяването) на Украйна към Евросъюза с цел да се гарантира териториалната и цялост няма да реши, а само ще влоши нейните проблеми. В същото време, ако Украйна остане своеобразна „буферна държава“ между Запада и Русия и премине от унитарен към федерален модел на държавно устройство, Москва, която анексира Крим, може и да го върне на Украйна.

На сегашния етап следва да се избягват всякакви стъпки, които могат да доведат до нарастване на напрежението. Отношенията между ЕС и Украйна трябва да се разглеждат съвършено отделно от процедурата за евентуалното украинско членство в Съюза. Необходимо е незабавното провеждане на предсрочни общи избори в присъствието на международни наблюдатели, в резултат от което властта в Украйна да се прочисти от присъстващите в нея в момента неонацистки елементи. Следва да се осигури и участието на Крим в гласуването на украинските избори, а новият парламент, който ще бъде избран в резултат от тях, да приеме нова конституция на страната.

Написано от Проф. д-р Юмит ЙОЗДАГ

Източник: http://www.geopolitica.eu

Posted on 28.03.2014, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: