Украйна: теория на хаоса


© Фото: «Гласът на Русия»

© Фото: «Гласът на Русия»

Съдбоносните грешки на вътрешни и външни сили, предизвикали ескалация на напрежението в Украйна, можеха да бъдат оправдани, ако всичко, станало там, бе някакво уникално явление в най-новата история. Но това не е така.

През последните десетилетия Западът натрупа огромен опит за съдействие в смятана на „неправилни” режими. Защо ли тогава подкрепата на опозицията от мощни външни сили нито веднъж не е довеждала до позитивни резултати?

Всички без изключение смени на режимите през последните 10 години ставаха в „сложни” страни, страдали от дълбоки икономически, социални, етнически и религиозни проблеми. Съответно, върху плановете за помощ се трудеха групи от най-различни експерти. И официални – юристи, дипломати и икономисти, и не съвсем – шпиони и военни. Тяхната работа трябваше да гарантира успех. Но режимите се сменяха, а проблемите не само че не се решаваха, но и се изостряха. В списъка страни, на революциите в които имаше и има западна помощ, няма нито една, гражданите на която да са благодарни за тази помощ.

Сега Западът иска да помага на Украйна. Тук няма открит въоръжен конфликт, агресивен диктатор и сложности в разбирането на вътрешното положение. Обектът на атаката – президентът Виктор Янукович – безпрекословно следваше съветите на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън за „необходимостта от максимална сдържаност”. В края на краищата, отказал се от борба с опозицията, той изобщо напусна страната. Цялата власт е в ръцете на крайно лоялното на Запада „временно правителство”. За окончателна победа и стабилизиране на положението се искат само обещаната политическа и финансова помощ и обикновени съвети на опитни експерти – какви грешки не бива да се допускат, а какви крачки са абсолютно необходими.

Но на дело, вместо декларация за единството на западна и източна Украйна, бе прието решението за отмяна на закона за статуса на руския език като регионален. И в резултат – вместо стабилизиране – вълнения в югоизточна и южна Украйна и в Крим.

Никой от западните съветници не каза на Киев да разсея тревогите на Москва относно съдбата на военноморските й бази в Крим, където се намират 70% от цялата инфраструктура на Черноморския флот на Руската Федерация. Тревогите имаха основание: цялото днешно ръководство на Украйна постоянно заявява, че пребиваването на Черноморския флот на Русия на територията на Украйна противоречи на националните интереси.

Едва ли някой ще отрича, че на Русия напълно й стига военноморската база в Севастопол и прекрасните отношения с населението на Крим. Това го знаеха всички. А можеха ли да предвидят реакцията на Москва на една явна заплаха на нейните интереси? В интервю за телевизията MSNBC помощникът на бившия държавен секретар на САЩ Колин Пауъл Лоуренс Уилкерсън, „Ако бях Путин, бих направил това, което направи самият Путин, и всеки, който казва, че това не можеше да се предрече – е или глупак, или лъжец”.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Вадим Ферсович

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Posted on 16.03.2014, in Международна политика and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: