За Украйна – без консенсус


© Фото: Министерство на външните работи на България

© Фото: Министерство на външните работи на България

Събитията в Украйна и международният отзвук за тях, активната дипломация, крайно противоречивите оценки за случилото и случващото се в страната, която преди 1991 г. не е имала своя държавност, продължават да са тема номер едно в българските политически среди и в медиите.

За съжаление България, припявайки в общия хор на бюрократите от Брюксел, няма своя собствена позиция, свой собствен глас. А действията, които предприема не са координирани и често са противоречиви. Президентството и външното министерство говорят на различни езици. Външният министър Кристиан Вигенин изненадващо бе на посещение в Киев където се срещна с представители на новата нелигитимна власт. А броени дни по-късно в интервю за Би Ти Ви каза: “От Русия идват нашите енергийни ресурси. Трябва да сме наясно със зависимостите си”. Това е така. Но очевидно той не е наясно с това какво трябва да е поведението и езика на дипломат номер едно на страна като България, с нейните географски и исторически особености.

В същото време, на пръв поглед, правителството работи активно. Съветът по сигурността към Министерския съвет миналата седмица обсъди рисковете и заплахите за страната ни от обстановката в Украйна. Създаден бе Национален щаб за наблюдение на ситуцията в размирната страна. Решено бе също да се предприемат мерки за намаляване на рисковете за сигурността преди всичко в икономическо отношение – доставките на газ и нефт. Планира се и изработването на план за справяне с възможна бежанска вълна от Украйна, където живее близо 250-хилядно българско малцинство. Но засега това са само добри намерения. Обезпокоително е, че в обществото и сред политиците няма консенсус и разбиране за изключително сложната ситуация, която събужда познати фобии и напомня за потенциалните опасности за националната сигурност. Показателно е отношението към инициативата на лидера на партия “Атака” Волен Сидеров. По време на парламентарен блиц контрол миналата седмица той предложи да бъде приета декларация, в която “да се изрази безпокойство от намесата на външни фактори в политическия живот на Украйна”. “Имаме предвид това, че в Киев действаха въоръжени и финансирани от други страни терористи, които извършиха убийства, палежи и грабежи” – каза той. Според него „тези терористи бяха пряко подстрекавани от официални лица на други държави, като например САЩ и Европейския съюз. Те подпомагаха пряко групи, които изразяваха открито фашистки възгледи. Сидеров заяви, че в състава на правителството, което днес управлява Украйна участват четирима министри от обединение „Свобода“, която по думите му е екстремистка партия, изповядваща неонацистка идеология. Предложението му не бе прието.

В същото време бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов отново напомни за своята смайваща интелектуална недостатъчност. На конгреса на Европейската народна партия в Дъблин той направи поредната си неадекватна изцепка. “Ситуацията в България е много подобна на тази в Украйна. Вече 300 дни в България всеки ден се протестира” – заяви Борисов в речта си пред делегатите и гостите на форума на европейската десница. Аналогията, която Борисов прави може да предизвика само снизходителни усмивки у всички и разбиране защо България е на такова дередже.

Разумно е изразеното от депутатът от Коалиция за България Янаки Стоилов становище, че позицията на България по отношение на Украйна ще е по-стабилна, ако е ясно, че всички български политици са с единно мнение. Това, разбира се, е невъзможно. Но е възможно те да прочетат статията на бившия държавен секретар на САЩ, носителят на Нобелова награда за мир – Хенри Кисинджър, във “Washington Post”. В нея, между другото той пише: “Западът от своя страна трябва да разбере, че за Русия Украйна никога не би могла да бъде чужда държава. Руската история започва с Киевска Рус. Руската религия се разпространява оттам. Украйна е била част от Русия дълги векове, а дори преди това историята им е тясно свързана… Дори известни дисиденти като Александър Солженицин и Йозеф Бродски настояват, че Украйна е неделима част от руската история, а и от Русия”. Днешните дипломатически усилия около Украйна не могат да дадат плодове, ако се пренебрегва историята, съветва Кисинджър. За съжаление част от българските политици забравят това…

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Петър Бочуков

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Posted on 11.03.2014, in Балканите, Международна политика and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: