Дали наистина сме европейци


Снимка: архив ПРЕСА Паметникът на Съветската армия в София

Снимка: архив ПРЕСА
Паметникът на Съветската армия в София

Как с боядисването на паметници София ще кандидатства за столица на културата

Боядисването на паметници е, меко казано, голяма простотия и проява на ниска култура. По-рафинирани изрази не мога да употребя, а и нямам желание да търся. Бедата е, че свикнахме с подобни безобразия, щом Паметникът на Съветската армия в центъра на столицата през ден осъмва оплескан с боя. Униженията не подминават и Братската могила в Борисовата градина. Тези действия ни отдалечават от европейските традиции на уважение към миналото и зачитане знаците на историята. Независимо какви са и от кого са. Такива прояви у нас, граничещи с вандализъм, будят и съмнението дали ние, българите, сме истински европейци – по дух, манталитет и възпитание. Честно трябва да се запитаме дали сме такива, щом посегнахме и на скулптурната композиция на известния творец проф. Любомир Далчев. Има ли значение, че тя е пред входа на „Позитано“ 20. Далчев е автор и на паметник във Филаделфия, САЩ, но там никой не го е обругал.

В центъра на Париж има ул. „Сталинград“, каквато няма в днешна Москва. И която във Франция не са помислили да преименуват. Надявам се, никой не си въобразява, че руснаците със сила са заставили парижкото кметство да именува улицата точно така. В Берлин не се подиграват с величествения монумент на руския войник в Трептов парк. И не поставят въпроса за премахването му – въпреки горчилката от поражението у германците през Втората световна война. Така стоят нещата и с Паметника на Съветската армия във Виена, точно зад двореца Белведере. Семейната гробница на фашиста Бенито Мусолини, когото партизаните първо разстреляха, а след това обесиха публично надолу с главата, е в изрядно състояние.

Италианските търговци не се срамуват да въртят всяка година бизнес с календарчета, картички, ключодържатели и всевъзможни сувенири с неговия лик.

Може да се дадат още примери как в европейските столици не отричат паметниците на миналото. Дори напротив – полагат грижи за опазването на веществените символи на историята.

А дали в София е така? Питам с болка, защото тя е кандидат за европейска столица на културата. Това е моят роден град и не ми е все едно каква ще е номинацията му. Затова ме учудва бездействието на Столичната община пред случващото се. Независимо какъв е статутът на съответния паметник, тя има отношение към неговото опазване. От тази гледна точка позицията на безразличие след поредния вандалски акт не е уместна. Аргументите, че това е работа на държавата и опазването на паметниците е грижа е най-вече на МВР, не вършат работа. Като едно време ли да сложим до всеки монумент полицай? Време е столичните общинари да погледнат сериозно на този проблем. В края на тази година трябва да се реши дали ще удостоят София за европейска столица на културата. Да не се изненадаме, ако ни полеят със студен душ.

Паметникът на Съветската армия във Виена

Паметникът на Съветската армия във Виена

 

Паметникът на Съветската армия в Берлин

Паметникът на Съветската армия в Берлин

 

Евгени ГЕНОВ

Източник: http://pressadaily.bg

Реклами

Posted on 11.03.2014, in Паметнци в България and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: