Китайското ядрено оръжие и ситуацията в Азия


© Колаж: «Гласът на Русия»

© Колаж: «Гласът на Русия»

В последно време се наблюдава нарастване на броя на новините, които се отнасят до китайските стратегически въоръжения. Още преди 3-4 години изглеждаше, че развитието на китайските ядрени сили е в застой, а днес те са на пътя към радикално преобразуване.

Ако по-рано ядрените сили се разглеждаха само като средство Китай да се предпази от ядрен шантаж и политиците не им обръщаха голямо внимание, сега те поемат ролята на един от важните индикатори за нарастващата мощ на един нов Китай. И което е още по-важното – назрява преразглеждането на самите принципи на китайската ядрена доктрина. Поне изглежда, че старата стратегия за минимално сдържане и отказ първи да използват ядрено оръжие вече е най-малкото предмет на вътрешна дискусия.

Придвижването на военната инфраструктура на САЩ към Китай, развитието на ПРО системи, а също и това, че САЩ разполагат с програми за „глобален внезапен удар”, не оставя друг изход на Китай, освен качествено и количествено да увеличи стратегическите си ядрени сили. И в средата на следващото десетилетие Китай, вероятно, ще има не по-малко от 600 разгърнати стратегически носители на ядрени бойни глави.

Ако по-рано той е бил например в една лига с такива ядрени държави като Франция и Великобритания, то в бъдеще ще заеме междинно положение между тях и двете ядрени свръхдържави – Русия и Китай. А постоянното съкращаване на стратегическите ядрени сили на САЩ може да доведе до това, че на определен етап за КНР може да се окаже постижим фактическият паритет със САЩ.

Резкият напредък на китайския ядрен потенциал ще наложи по нов начин да се погледне на гаранцията за сигурност, които САЩ предоставят на съюзниците си в Азия. Доколко такива страни като Япония могат да бъдат убедени, че САЩ ще имат готовност да им помогнат, ако военният конфликт с КНР означава не опасност от загуба на няколко градове, а опасност от пълно унищожаване?

Всички тези въпроси са добре известни от опита на „студената война” в Европа. От САЩ и съюзниците им в НАТО бяха необходими специални усилия, за да се създаде механизъм, който гарантира американската помощ при конфликт на една от страните на Алианса със СССР. И въпреки това, две европейски страни, Великобритания и Франция, сметнаха за необходимо да създадат и развият собствени скъпоструващи ядрени сили. Други две големи европейски икономики, Германия и Италия, просто не можеха да реализират такива проекти заради следвоенния си статус.

Как ще се развива ядреното противостоене в Азия? Въпросът става все по-актуален.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Василий Кашин

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Posted on 04.02.2014, in Ядрено оръжие и стратегическа стабилност and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: