Залезът на боговете


© polperdelmar

© polperdelmar

За да придобиеш живот след смъртта, приказките препоръчват използването първо на мъртва, а след това на жива вода.

Този подход се прилага и от специалистите в областта на криониката – замразяват се тялото и мозъкът, за да могат след това отново да се върнат към живот.

За съжаление втората част от приказната рецепта – самото съживяване – все още не е достъпна за съвременните технологии. Но учените обещават да намерят решение в рамките на няколко десетилетия. И тогава чудодейното възкресение наистина ще стане реалност – е, или поне за тези, които навреме са успели да се замразят.

Впрочем към криониката думата „замразяване“ е неприложима. Днес за тази цел се прилага витрификацията, при която голяма част от водата в клетките се заменя със специални вещества – криопротектори. В резултат дори при дълбоко охлаждане в тъканите не се появяват ледени кристали, които биха могли бързо да разрушат клетъчните мембрани.

С понижението на температурата на клетката химичните процеси в нея бързо се забавят, а биологичните полимери преминават от еластично в стъклообразно състояние. Времето за клетката практически спира, но впоследствие витрифицираните образци могат да се върнат към живот.

Експерименти с животни са показали възможност да се възстановят функциите на преживели дълбоко (от -124 до -196 ºC) охлаждане на съдовете, черния дроб и други органи, а от яйчниците на мишките да се получи потомство. Витрификацията намира все по-голямо приложение в криобиологията за нискотемпературно съхранение на донорски органи и тъкани. В перспектива такива методи ще се използват и за временна „хибернация“ на ранени войници и хора, пострадали при аварии или катастрофи, за да може да се закарат до болницата.

Но целта на самата крионика е друга – да съхрани не толкова тялото, колкото човешката личност. А тъй като личността – това е мозъкът, то акцентът е върху криоконсервирането именно на този орган. Според оценки на компанията „КриоРус“ около половината от нейните клиенти предпочитат да икономисат и да запазят за бъдещето само мозъка – отделно или заедно с неговото естествено хранилище – главата.

„За непосветения това може да прилича на балсамиране. Наш специалист се включва към аортата и вените, извежда кръвта и последователно я заменя с няколко разтвора – първо промиващ, след това с три разтвора с повишаваща се концентрация на основния криопротектор.

Разтворите са много студени и тялото, потопено във вана с течаща вода, наполовината с лед, бързо се охлажда. Постепенно криопротекторът прониква в тъканите и заменя водата. Затова после, когато още по-силно охладим тялото – в сух лед, в течен азот, – не се образуват кристали лед и тъканите остават цели“, разказва директорът на „КриоРус“ Валерия Удалова.

„КриоРус“ засега е единствената крионична компания в Русия, но тя има най-голямото хранилище в Евразия и според статистиката заема около 15% от подобни услуги на световния пазар. Не на последно място това се обяснява със сравнително ниската цена – ако в Америка „замразяването“ на тялото може да ви струва няколкостотин хиляди долара, в Русия са достатъчни и 36 000. Разбира се, съхраняването на мозъка сам по себе си или в естественото му хранилище ще бъде още по-евтино.

Юридически ограничения за тази процедура днес не съществуват. На консервация може да подложиш не само себе си, но и починал роднина или любимото куче, но само при условие, че те наистина са мъртви.

„Бихме искали да правим консервация приживе, да речем в последната секунда на агонията, но замразяваме само тези, които вече са мъртви“, казва Удалова.

Впрочем необходимост от пожизнено „замразяване“ може и да няма. Сам Парния, известен американски реаниматор, оглавяващ проекта по изучаване на „посмъртното“ съзнание AWARE, уверява, че скоро технологиите ще позволяват да се връщат към живот хора и секунди след установяването на смъртта.

„Разбира се, след смъртта настъпва момент, след който вече не можете да върнете тялото към живот. Но никой не знае с точност именно кога настъпва той. Това може да бъдат и няколко десетки минути, и повече от час – казва Парния пред Wired. – Когато умирате, в повечето ви клетки се пуска апоптозата, или програмираната клетъчна смърт. Ако тялото се намира на студено, то процесът се забавя. Благодарение на това може да се забави темпът на умирането на клетките.“

„Получава се, че обикновено съхраняваме „малко живи“ хора – коментира Удалова. – И позицията на криониката се състои тъкмо в това, че няма точна граница между живите и мъртвите. Тя се появява тогава, когато медикът е поставил точката. (…) Процесът на умиране се развива постепенно и ако сега на даден етап вече не можем да реанимираме човека, то ще бъде разумно да прекратим този процес.“

Крионичните компании възприемат своята работа като многогодишно изследване, което касае процеса на охлаждане, продължително съхранение и реанимация на човека. В техните криохранилища във вани с течен азот или сух лед се съхраняват не само тела и органи на хора и животни, но и образци от тяхната ДНК. Значителна част от финансирането се влага за изследвания в областта на криобиологията, съхраняването на донорски органи и разбира се, по въпроса за това как впоследствие да се съживят техните клиенти.

През 60-те години, когато благодарение на книгата на Робърт Етингер „Перспективи на безсмъртието“ се появява самата концепция на криониката, идеята звучи почти елементарно – да замразиш, за да размразиш след това.

Уви, дори правилното замразяване се оказало не толкова просто, а размразяването не се получава и досега. Това наистина може и да не се наложи – технологиите, появили се в последните десетилетия, позволяват в много отношения да се мине и без тази стъпка.

„Преди всичко си струва да споменем методите за отглеждане на нови органи (от собствени или донорски стволови клетки) – казва Удалова. – Много такива технологии засега се възпроизвеждат само в лабораториите, но немалко са навлезли и в медицинската практика. Мисля, че след няколко десетилетия ще се отглеждат не само всякакви органи от нашето тяло, но и цели техни комплекси – вече са проведени експерименти по отглеждане на трахея и бронхи.“

Главният въпрос обаче си остава как да се възстанови мозъкът – това, което е уникално, там, където се съхранява личността.

Според Удалова сега може само да се предположат няколко технологии, които в бъдеще ще позволят такава реанимация.

Разработват се нови методи за сканиране на човешкия мозък. Преди да се заемем с неговото възстановяване, необходимо е да разберем какво се е случило в него, в какво състояние е той. За пациентите тази процедура може да се окаже по-проста, тъй като при такава ниска температура практически отсъства топлинен фон.

Да предположим, че сме го сторили. След това получените данни се анализират, изясняват се уврежданията и се съставя програма за реанимация – избира се какво и къде ще се наложи да бъде „ремонтирано“.

Тук в бъдеще ще могат да помогнат нанороботи – миниатюрни молекулярни механизми, програмирани за изпълнение на определени действия. Сега в тази област се правят едва първите крачки, но напредъкът е постоянен.

Източник: http://megavselena.com

Posted on 28.01.2014, in Наука и технологии and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: