Перспективите пред Молдова след споразумението за асоциация с ЕС


Перспективите пред Молдова след споразумението за асоциация с ЕС Въпреки подписаното през ноември 2013 споразумение за асоциация на Молдова и ЕС, перспективите за реализацията на т.нар. „европейски избор” очевидно няма да гарантират икономическия просперитет на страната, смятана за най-бедната в Европа. Впрочем, въпреки че съседната и Румъния, която управляващите в Кишинеу смятат за „образец за подражание”, е член на ЕС вече почти седем години, тя продължава да е най-бедната държава (заедно с България), пък макар и само в рамките на Съюза. Самият Европейски съюз все още страда от системна криза, перспективите за чието преодоляване остават неясни. Селскостопанският потенциал на Молдова, който е в основата на нейната икономика, очевидно не представлява никакъв интерес за ЕС, тъй като той разполага с достатъчно собствена, при това далеч по-качествена, продукция. В тази връзка експертите прогнозират, че през първите 5-10 години след асоциацията на Молдова износът на хранителни продукти в държавите от ЕС ще достигне не повече от 5-10%, при далеч по-съществено нарастване на вноса, което ще нанесе силен удар върху молдовското селско стопанство.

В политически план евроинтеграцията на Молдова също изглежда по-скоро деструктивна тъй като на практика тя вероятно ще доведе до разпадането на страната и безвъзвратната загуба на т.нар. Приднестровие, а вероятно и на Гагаузия и други територии. В същото време прокламираното от румънския президент Траян Басеску като стратегическа национална цел обединение с Молдова, на практика би означавало превръщането и в периферна провинция на Румъния. Впрочем, съзнавайки опасността от подобна политика за стабилността в региона, премиерите на Румъния и Молдова Виктор Понта и Юрий Лянке побързаха да осъдят заявлението на Басеску.

В тази ситуация властите в автономния район Гагаузия взеха решение за провеждането, на референдум за външнополитическата ориентация на Молдова (т.е. за интеграцията в ЕС или в Митническия съюз), както и за приемането на закона за обявяване независимостта на района, в случай че Молдова действително се присъедини към Румъния и престане да бъде суверенна държава. Впрочем, намерение да проведат такъв референдум декларираха и властите на населения предимно с българи Тараклийски район.

Вътрешнополитическата борба в Кишинеу и централната част на Молдова във връзка със задълбочаването на процеса на „евроинтеграцията” и „румънизацията” неизбежно ще се изостри. Пример за това е решението на Конституционния съд да обяви за официален език в страната румънския вместо молдовския. По-голямата част от населението на Кишинеу, някои други големи градове, както и по селата, не е склонно да приеме подобно решение, тъй като въпросът за съществуването на отделен молдовски език съвсем пряко касае съществуването на молдовската нация и държава. Още повече, че както посочват немалко местни експерти, в чисто исторически план, румънската идентичност е вторична по отношение на молдовската, доколкото формирането на румънската нация се извършва през втората половина на ХІХ век, когато днешна Молдова (Бесарабия) е част от Руската империя.

Драматичните процеси, свързани с преориентацията на молдовските елити към западноевропейския силов център, пораждат все по-сериозни опасения за съдбата на най-бедната държава на Стария континент. Според повечето анализатори, тези опасения са породени от следното:

-Промяната на досегашния статут на Молдова като неутрална (включително по отношение на НАТО и ЕС) държава може да доведе до пълна загуба на суверенитет в условията на „мекия” но задушаващ страната диктат на големите западни държави;

-Не става дума просто за промяна на геополитическата ориентация на Молдова, а за далеч по-значими промени, касаещи цивилизационната и принадлежност, т.е. предстои не просто промяна в правилата на играта, а на самия начин на съществуване на молдовците, както и на техните традиционни ценности и духовни ориентири;

-в чисто материален план, участието на Молдова в т.нар. „зона за свободна търговия” с ЕС (която, на практика, ще бъде свободна само за големите западноевропейски икономики, но не и за молдовската) заплашва да промени традиционните направления на нейната икономическа активност. Икономиката на Молдова рискува да се окаже жертва на суровите и в буквалния смисъл убийствени за нея стандарти, ограничения и квоти на ЕС. Пълна илюзия е да се разчита, че налагането им би могло да доведе до „модернизацията” на националната икономика, пък макар и с цената на ликвидирането на цели отрасли, както и на „неконкурентоспособните” предприятия на малкия и средния бизнес.

-Накрая, подобна драматична промяна на геополитическия статус на Молдова рискува да изложи страната на кръстосания натиск на Запада и Изтока едновременно. От една страна я очаква статут на маргинал в ЕС, а от друга – сериозни проблеми при пласмента на молдовски стоки и услуги в страните от Митническия съюз, както и на тамошния трудов пазар (само в Русия броят на нелегалните имигранти от Молдова е над 300 хиляди души, а по някои данни достига един милион). Тоест, гражданите на страната могат да се окажат „между Сцила и Харибда”, без дори да имат възможността да изразят волята си чрез общонационален референдум.

Не е случайно, че според последните социологически проучвания, делът на недоволните от ситуацията в Молдова е достигнал 80%. Подобно е и нивото на недоверие към управляващия елит. В същото време, ако преди няколко години 2/3 от анкетираните твърдяха, че подкрепят европейската интеграция на страната, днес делът им е паднал под 50%.

Стоян ДИМИТРОВ

Източник: http://www.geopolitica.eu

Posted on 27.01.2014, in Икономика, Международна политика and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: